Money rule the world.

Шестнадесета глава.

POV: Madison

След като казах на сестрата данните на брат ми се върнах при Раян. Доктора беше при него.

- Докторе? - казах, щом се приближих към тях. Раян ме погледна и по погледа му разбрах, че новините не са много добри. - какво става?

- Брат ви не е много добре. В кома е. Имате две възможности.. или да го оставите на системи, или да спрем системите и... - той да не се опитваше да ме накара да убия брат си?!

- Какво?! Няма да спирате никакви системи, брат ми ще се събуди!

- Да, възможно е да се събуди. - потвърди лекарят. - може да е след ден - два, но може и да е след месеци, дори години. Условията, в които той трябва да живее... са доста скъпи. Не мисля, че ще можете да си го позволите.

- Не! Няма да се откажа от брат си! Ясно ли ви е? Няма! Глупавите пари не са от значение! - виках през сълзи, докато гледах студеното изражение на лицето на лекаря.

- Мади, успокой се. - Раян леко ме дръпна назад. - докторе, по - късно ще ви кажа какво сме решили.

- Не мога да го загубя, Раян, не мога. - казах, плачейки.

- Знам.. - прекъснах го.

- Но няма как да го оставя да седи тук, не можем да си го позволим.

- Точно това щях да ти кажа. Аз ще поема престоя му в болницата, може да е твой брат, но и аз го чувствам като такъв.

- Не, не. Забрави, няма ти да плащаш.

- Добре, просто няма да ти плащам когато сме заедно. Приеми го като сделка. Ясно ми е, че по друг начин няма да ми позволиш да поема разходите.

Гледах го известно време.

- Ще се обадя на нашите. - отдалечих се малко от него и извадих телефона си. Поех си дълбоко въздух и набрах мама.

- Мади? Къде сте? Нито ти, нито Ноа ми вдигате?

- Мамо, Ноа.. претърпял е инцидент и е в болница. Не е в съзнание. Извинявай, че ни ви звъннах по - рано, бях изплашена и не знаех какво да правя и..

- В коя болница сте?

- В тази на центъра.

- Добре, идваме. Ти се прибирай, за да гледаш сестра си. Няма да я водя в болницата, моля те. Аз ще дойда първо, а щом се прибереш и баща ти ще дойде. - тя затвори.