POV: Ryan
Запалих колата и тръгнахме. Поглеждах я от време на време в огледалото, гледаше настрани, през прозореца. Тишината беше въздействаща, но я предпочитам пред това да си говоря с нея. Изглеждаше толкова.. Не знам, намусена? Не, че бях общувал много с нея.
Както и да е.
- Пак се извинявам.
- Все тая. Ще приема.
Леко сбръчках вежди, но не казах нищо.
- Ето тук, спри. - каза ми щом приближихме кафенето, от което попринцип взимах Ноа.
Спрях.
- Чао.
Тя не ми отговори, само слезе и тресна вратата след себе си. Не разбирах момичетата, а като се замисля не ми и трябваше. Сетих се, че не съм говорил с Бела днес, пък и на училище не я бях виждал. Звъннах и.
- Ти се сети за мен. - каза тя, закачливо - чаках те след училище.
- Бях на наказание, сбихме се с Ноа.
- И все пак можеше да ми кажеш. Защо сте се сбили?
- Момчешки глупости. Спокойно.
- Ей, нали не е за момиче! - каза някак сериозно.
Аз се засмях.
- Не ревнувай. Не е за момиче.
- Добре, утре искаш ли да минеш да ме вземеш?
- Добре, лека нощ, принцесо.
- Лека нощ и на теб.
POV: Madison
Влязох в нас, първата ми работа бе да видя дали всички спят, мама и татко спяха, както и сестра ми. Влязох в стаята на Ноа, който лежеше гол до кръста и пишеше нещо на телефона си.
- Така и не разбрах защо не се прибрах с теб, а накара Раян да ме докара.
- За да се разберете. - той се изправи. - още ли му се сърдиш?
- Аз.. - седнах на един стол, до стената. - съгласих се. Просто след снощи... сърцето ми се свива, само при мисълта, че това може да се повтори и то дори с по - лоши последици. Говори с него за ден, без петък.
- Защо без петък?
Изправих се.
- Имам среща.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Money rule the world.
FanficМомиче, нуждаещо се от пари и момче, чиято приятелка не е готова да спи с него, до къде може да стигне това?