Money rule the world.

Осма глава.

POV: Ryan

Запалих колата и тръгнахме. Поглеждах я от време на време в огледалото, гледаше настрани, през прозореца. Тишината беше въздействаща, но я предпочитам пред това да си говоря с нея. Изглеждаше толкова.. Не знам, намусена? Не, че бях общувал много с нея.

Както и да е.

- Пак се извинявам.

- Все тая. Ще приема.

Леко сбръчках вежди, но не казах нищо.

- Ето тук, спри. - каза ми щом приближихме кафенето, от което попринцип взимах Ноа.

Спрях.

- Чао.

Тя не ми отговори, само слезе и тресна вратата след себе си. Не разбирах момичетата, а като се замисля не ми и трябваше. Сетих се, че не съм говорил с Бела днес, пък и на училище не я бях виждал. Звъннах и.

- Ти се сети за мен. - каза тя, закачливо - чаках те след училище.

- Бях на наказание, сбихме се с Ноа.

- И все пак можеше да ми кажеш. Защо сте се сбили?

- Момчешки глупости. Спокойно.

- Ей, нали не е за момиче! - каза някак сериозно.

Аз се засмях.

- Не ревнувай. Не е за момиче.

- Добре, утре искаш ли да минеш да ме вземеш?

- Добре, лека нощ, принцесо.

- Лека нощ и на теб.

POV: Madison

Влязох в нас, първата ми работа бе да видя дали всички спят, мама и татко спяха, както и сестра ми. Влязох в стаята на Ноа, който лежеше гол до кръста и пишеше нещо на телефона си.

- Така и не разбрах защо не се прибрах с теб, а накара Раян да ме докара.

- За да се разберете. - той се изправи. - още ли му се сърдиш?

- Аз.. - седнах на един стол, до стената. - съгласих се. Просто след снощи... сърцето ми се свива, само при мисълта, че това може да се повтори и то дори с по - лоши последици. Говори с него за ден, без петък.

- Защо без петък?

Изправих се.

- Имам среща.