Money rule the world.

Двадесет и шеста глава.

* прочетете най - долу *

POV: Madison

Минаха три седмица. Почти месец мама я няма. Реших да се променя. Не можех да продължа да живея по същия начин. Имах нужда от тази промяна. Не знам дали ми влияеше добре, но се нуждаех от нея.

Беше вторник. Седях на стълбите пред блока, допушвайки цигарата си. Чаках Картър да дойде да ме вземе. Усещах как очите ми се затварят. Със сигурност имам торбички. Не ми пука особено.

Прокарах ръка през косата си, която бе доста мръсна, затова я вързах на разхлабен кок. Загасих цигарата си и метнах фаса на земята, изправяйки се. Погледнах часа на телефона си. Върнах погледа си на пътя и видях колата на Картър. Набутах телефона в задния си джоб и се качих в колата му, щом той стигна до мен.

- Добро утро. - поздрави ме той, а аз само кимнах.

През целия път цареше тишина. Нито той завърза разговор, нито аз. Не ми и трябваше.

Стигнахме. Слязох от колата и го целунах, поставяйки ръката си около врата му. След, което се отдръпнах от него.

- Чао. - казах и тръгнах с бърза крачка към входа на училище.

В коридора се разминах с Миа, която ме гледаше с изумление. Да, променена съм, но факта, че тя е неблагодарен боклук няма как да го забравя. Подминах я, но тя се опита да ми каже нещо. Дори не си направих труда да се заслушам в думите ѝ.

Влязох в кабинета по история и седнах най - отзад, мятайки чантата си на земята, до чина. Раян, който седеше на третия чин, с Бела в скута си, ме проследи с поглед и вдигна леко вежди, но си спести коментара.

Облегнах се назад и изместих погледа си през прозореца. Имаше още няколко минути до началото на часа и извадих кутийката с цигари, като гледах все пак да не се вижда много. Исках да видя колко цигари имам, за да преценя дали ще ми стигнат до края на деня. 8. Би трябвало да ми стигнат, ако ли не ще взема от Картър.

Звънецът би и учителят влезе. Връщаше тестове. Супер. Знам, че съм се издънила. Сигурна съм, но не ми пука. Защо да ми пука? Вече нищо няма значение.

- Поредния провал, госпожице Купър. Ако нещата продължават да се развиват така мисля, че ще трябва да се видя с родителите Ви. - каза той, щом стигна до мен.