Money rule the world.

Осемнадесета глава.

POV: Madison

Обикалях нервно из хола, докато сестра ми спеше блаженно да дивана. Бях я завила с якето си, въпреки, че не беше особено студено. Взех телефона си. Мисля, че беше редно да кажа на Раян, че съм тук. Това място все пак бе на родителите му. Взех телефона си от раницата и се отдалечих малко, за да не събудя Мери. Набрах Раяни зачаках да ми вдигне.

- Ало? Всичко наред ли е? - каза той, щом вдигна.

- Ами да.. Не точно. И вас съм, във вилата. Ела, моля те. После ще ти обясня.

- Ъм.. Добре. - той затвори.

След около двадесет минути той отвори вратата и погледна първо мен, а след това и сестра ми, която все още спеше.

- Какво има? Защо сте тук?

- Малки проблеми с баща ми..

- По - точно? - той попита

- Ами беше с жена, вкъщи. - поклатих глава.

- Аз, съжалявам.. Можете да останете тук колкото поискате, знаеш.

- Не, утре ще се прибера. Въпреки всичко той ми е баща. Исках само да те помоля да идеш в болницата и да поседиш малко при брат ми, за да може мама да се прибере. Кажи и, че с Мери сме у Миа.

- Добре. Защо не я качиш в някоя стая? - той посочи с поглед сестра ми.

- Аз, не знам. Тук и е добре.

- Хайде, качи я, а аз ще ида да ви взема нещо за ядене. - тай ми каза, дори без да ме остави да кажа каквото и да е било, за това само кимнах. Той излезе, а аз отидох до дивана и взех сестра ми. Качих я на втория етаж и влязохме в стаята, в която се скрих онази вечер.. Вечерта, в която видях брат ми в съзнание, за последно... Сложих сестра ми на леглото и светнах малката нощна лампа до него. Излязох от стаята, за да не я събудя. Слязох долу. 

Взех телефона ми, баща ми ми звъни цяла вечер. Не му вдигах, но мисля, че беше крайно време да чуя какво иска да ми каже и как ще ми обясни това, което видях. Звъннах му, а той веднага вдигна.

- Мила, мила? Къде сте, защо не се прибереш?

- Мисля, че много добре знаеш защо. Защо ми звъниш?

- За да ти се извиня. Бях пиян, разочарован... майка ти я няма. Всичко се е обърка.

- И ти реши да си легнеш с някоя жена? Не мисля, че мога да ти простя нещо такова. Ти не предаде мен, а мама. Както и да е, с Мери утре ще си дойдем. Имаш още време да... разпуснеш. - затворих телефона си.

РЕТРОСПЕКЦИЯ

POV: Noah

Седях зад училище и пушех, докато чаках да стане време, да тръгвам. Шарлът беше оставила бележка в шкавчето ми, за да се видим вечерта. Не знам защо продължавах да ходя след нея. Знаех, че не знача нищо за нея, но какво да се прави. Не бих казал, че я обичам.

Щом погледнах часа на телефона ми изгасих цигарата си и се качих в колата.Запалих и тръгнах към вилата, където Шарлът ми каза да се срещнем. Докато пътувах се чудех дали това не е пак някой от номерцата и. Не веднъж се е подигравала с мен, няма да се учудя, ако пак е решила да се '' позабавлява ''. Щом пристигнах въздъхнах и и писах смс, в който я питах дали е тук, но тя не ми отговори нищо. Минаха около петнадесет минути и реших да вляза.

С лека изненада установих, че е отключено. Може би тя беше тук? Влязох и обиколих почти целия първи етаж, но нямаше никой. Усетих как телефона ми извибрира, тя ми беше писала да ида в парка. Това вече си беше подигравка с мен. Стиснах зъби и излязох бесен от къщата, качих се в колата си и тръгнах, с бърза скорост.

Мисля, че е крайно време да сложа край на цялото това нещо. Тя ме разиграва както си иска. Ако не беше сестра на най - добрия ми приятел се заклевам, че щях да я пребия. От две години ме размотава, бях в болница заради нея, а вместо да се откажа, веднага щом бях по - добре отидох да я търся. Само глупак би го направил! Затворих си очите за толкова нейни глупости, толко пъти я прикривах пред Раян. Предадох най - добрия си приятел заради нея, но вече ми е ясно, че не си е заслужавало.

Щом пристигнах в парка слязох от калата си. Беше необичайно тъмно. Започнах да вървя по алеята, като и звъннах, но никой не ми вдигна. Усетих силен удар по гърба, може би с някаква метална тръба, поне аз така го усетих.

Когато отворих очи видях Раян и сестра ми. Тя плачеше, а той беше видимо притеснен, едва отворих очите си, а веднага след това пак ги затворих.

Ами да, първо - много съжалявам, че не я качих по - рано, но.. Та, не стана това, което исках, но все пак трябваше да я кача и нямах много време да я оправям. Искам да ви кажа, че в следващата глава ще се разбере дали Ноа ще се събуди или ще умре. Вие как мислите? Не мога да кажа кога ще има нова глава, но се надявам да е до края на седмицата. Извинявам се за грешките. Приятно четене. ^^ Коментирайте и гласувайте. Лека вечер. <3