Той!?-2

Crapter 12

Вече незнам от колко часа седя затворена, но за мен ми се сториха като дни. Точно се опитвах да се освободя от вратата се чуваще шум. След известно време вратата се отвори и влезе....

-Гледна точка на Брадли.-

След няма и половин час, най-сетне отворих ме вратата. Когато влезнах ме просто ми се искаше да не идвал. Предн нас бяха застанали двойно повече въоръжени хора и дори идваха още. Разделих ме се и почна забавната част.

Пребих някъде към 7 мъже и 3 момичета, които дори не знаех, че знаят такива движения. Тръгнах към другата врата, която беше в края на коридора, но чух, че Мика ме вика. Отидох и с един ретник успях да докарам горилата до безсъзнание.

-Благодаря.-усмихна се момичето.

-За нищо. Ще отидеш ли да видиш другата врата, а аз ще помогна на момчетата?

-Няма проблем.-обърна се към момчетата.-И мисля, че трябва да отивал, защото няма да се справят още дълго.-потупа ме по рамото и се затича на другата страна. Засмях се и отидох при другите.

Най-накрая успях ме да раькараме всички. Запътих ме се към Мика. Когато стигнах ме тя вече беше я отворила и гледаше втренчено.

-Мика какво има?-опитах се да звуча нормално, но нестана.

-Мика, какво има?-попита също и Конар.

-Мика!-извиках и тя се съвзе.-Какво е станало?

-Тя...била е тук...-едва говореше.

-Кой тя?-обади се Тристан.

-Ани...тя...била...е тук.-повтори тя и от очите й се стекоха сълзи.

-Какво е станало?

-Незнам, но...

-Какво!-вече не издържах. Мика показа някакъв мъж на земята и капки кръв около него. Не може да е това. Не е възможно!

-Гледна точка на Анастасия.-

Вратата се отвори и от там влефе някакъв мъж. Аз бях се освободила от въжетата и чаках одобния момент. Този се приближи до мен и точно тогата го сритах в корема. Той залитна и аз станах. Започнах да го удрям по различни начина. Точно когато щях да го ударя в главата с ретник той се защити и ме строполи на земята. Опита се да ме порежа, но се дръпнах и този само ме проеяза на ръката. Направих комбинираната атака която мама ми показа и мъжът се строполи на земята.

Взех ножа за всеки случай. Но тогава се сетих, че трябва да направя нещо за ръката си. Откъснах единия ръкав на слуичъра и се превързах. Прибрах ножа в задния нож и излезнах.

Когато излезнах видях, че всички се бяха събрали на едно място и използвах това, за да избягам. Тръгнах по дясния коридор и почнах да се оглеждам.

-Гледна точка на Брадли.-

-И сега какво ще правим?-попита Тристан.

-Ще я намерим. Какво друго!-отговорих и тръгнах по десния коридор последван от другите.

Почнах ме да се оглеждаме и да я търсим. Минах ме през незнам колко тайни тонела, но не я видяхме. Точно когато щях ме да минем по друг коридор чух някакви стъпки.

-Хора сорете.-прошепнах им. Заслушах се и разбрах, че стъпките са спряли.

-Какво има?-попита момичето, но й направих знак да замълчи.

-Има някой. Хайде да минем тихо, но бързо.-прошепнах отново и те кимнаха.

Монах ме и започнах ме отново да бягаме.

-Гледна точка на Анастасия.-

Бях вече на стотния коридор когато чух гласове. Корема ми се сви. Ами ако ме чуят или видят. Направо не ми се мисли. Запуших си устата и се облегнах на стената така, че да не ме видят. Застанах на едно място и само слушах.

След няколко минути видях четери сянки да миняват по коридора, но не ме видяха. Когато се скриха от порезрението ми освободих въздуха който държах и продължих в лабиринта. Буквално това е един лабиринт.

Точно когато щях да отворя вратата някой ме дръпна и ме затисна за стената, като ми запуши устата да не говоря. Погледнах към човека и просто не можах да повярвам на очите си. Това беше.....
____________________________________
Ехо, главата стана кратка, но исках да ви държа още малко в напрежение. Знам, знам гадна съм, но приемете го. Та, кой мислите вие, че е този който хвана Анастасия? Ако имате идей пишете в коментари.
Обичам ви! <3 <3 <3