Той!?-2

Chapter 19

Събудих се от слъчрвите лъчи. Станах и отидох в банята. Измих си лицето и зъбите. След като свърших отидох да се облека. Избрах един черен клин и черен потник. Точно тогава Брадли се събуди.

-Добро утро.-казах весело.

-Добро утро. Как са двете ми прекрасни същества?-попита и дойде до мен.

-Стига де, не се вживявай в това.-извъртях очи.

-Явно не ти е до това, затова те оставям.-целуна ме на бързо и отиде в банята.

Извъртях очи и излезнах. Отидох при другите и почнахме да си говорим. След като момчетата отидоха някъде ние с Мика останах ме. По едно време се чу тропане.

-Полиция, отворете!-извика мъж.-Знаем, че сте вътре. Отворете или ще я разбием!

-Какво ще правим?-попитах притеснено. Мика извади телефона и написа съобщение на момчетата.

-Ще избягаме.-каза, след като прибра телефона си.

Станахме и тръгнахме към задния изход, където ни чакаха момчетата. Те да не се телепортираха. Взехме раниците с необходими неща и тръгнахме да излизаме. Точно тогава Брадли ме спря.

-Какво?-попитах.

-Знам, че не е добра идея, но според мен трябва да останеш.

-Ти полудял ли си?-обади се Конар.-Толкова време я крихме, а ти сега реши това?

-Не, тоест да. Оф, просто според мен ще е по-добре за вас.-каза и пак погледна към мен.-Не искам да се натовариш или да се нараниш.

-Чакай малко, Вас?-казаха в един глас момчетата.

-Да, аз съм...-неможах да овърша от гаджето си.

-Браменна е!

-Вие какво? Защо не ни казахте?-попитаха отново заедно.

-Защото искахме да е изненада. Ето затова не искам!-каза Брадли.

-И според мен е по-добре така.-съгласи се Мика и след нея и другите.

-Каквото и да казвате аз не мога без вас. Идвам и точка.-понечих да тръгна, но Брадли ми взе ръката. Остави нещо в нея.

-Обичам те и се пази.-каза. Погледнах объркано. Той ме целуна за кратко и когато устните му бяха на сънтиметри от мойте каза-Съжалявам.

Избута ме леко назад и затвори вратата пред мен. Опитах се да я отворя, но без успех. След време полицията дойде и ме изкараха от къщата. Седнах зад шофьора и се облегнах на прозореца. Тогава ги видях, наблюдаваха ме и ми помахаха. Неусетно сълзи почнаха да се стичат по бузите ми. Загмедах се през прозореца и се зачудих какво ще правя без тях.