Той!?-2

Chapter 24

-Гледна точна на Анастасия-

Зяпах в тавана на болничната стая и се чудих колко ли ще е като научт мама и тате (особено мама). Сещах се за няколко варианта. Първия: да ме убият, втория: даме убият, да ме съживят и пак да ме убият, но не мисля, че няправят това. Все пак ще убият и друг живот. И това ме сеща, че ако ме накарат да го махна няма да стане! Да минат през трупа ми, пак. НЯМА ДА ГО ДАМ!!!

Точно когато мислих за това вратата се отвори. Помислих, че е Брадли и момчетата или Макс и приятелите ми, но не! Бяха мама и тате. Е, сега се мре!

-Как си могла малка госпожице!! Знаеш ли какво си напра...-почна да ми вика баща ми, но майка ми го спря.

-Брент, моля те не сега.-сложи си руката на рамото ми.-Мила как си?-дойде при мрн и седна на леглото.

-Добре съм мамо. Нищо ми няма спокойно.-успокоих я или по точно се опитах.

-КАК ТАКА СИ ДОБРЕ?! Анастадия брат ти ни се обади притеснен замалко да не заплаче, че ти изведнъж си извикала, като си се свлякла на земята и си припаднала, а ти ми чазваш, че си добре. Не мислиш ли за живота си? Не мислиш ли за живота който е в теб, нищо че не съм толкова съгласна.-почна да ми декламира мама. Знаех си, че каквото и да е ще се смилят малко.

-Мамо, мамо, МАМО!-провикнах се и тя спря.-Знам за това, че трябва да се пазя, но забога. Все пак не ми казвай, че ти не си имала такива проблеми. Поне ти можеш да знаеш как се чуствам, как съм и тем подомни. А сега може ли да одтавил поучаването след като ме изпишат?-погледнах към нея с умолителен поглед.

-Добре. Искаш ли да извикам приятелите ти и брат ти или искаш да си почиваш?-обади се тате.

-Извикай ги искам да говоря с Макс за нещо.-казах.

Те кимнаха, целунаха ме по челото и излязоха. След малко влезнаха всички, като последен беше Макс с разтревожен поглед.

-Хей.-каза тихо и дойде до мен.

-Спокойно, Макс добре съм не се притеснявай.-казах направо и го прегърнах колкото мога.

-Наистина ли?-погледна ме в очите.

-Да.-кимнах.-А исках да те питам дали си...-прекъсна ме.

-Спокойно, не съм казал, че е от Браадли, а като стана дума за него неспря да звъни и да пита как си. И мисля, че каза, че ще намине "ти знаеш кога".-обядни ми той.

-Добре мерси. Длъжница съм ти.

-Да го кажем, че това се изплашта за всички мой неща?-предложи той.

-Съгладна. А сега какво ще правим или вие ще тръгвате?-попитах.

-Никъде няма да ходим.-казаха в хор.

-Тогава какво ще правим?-попитах отново.

-След няколко часа.-

Макс и приятелите ни си тръгнаха, защоти трябваще да се оправят, а и немогат вечно да седят при мен. Да не съм на две? Хубавото е, че утре преди обяд ще ме изпишат. Щели още днес, но искали да ме следят една вечер. Поне ще имам един ден да се оправя за рождения си ден. Когато си оправях нощното щафче се чу нещо като тупване. Подскочих и погледнах към прозореца, но нищо не видях. Запътих се към малката тераска и когато отворих пред мен се разскри една сладка, чаровна усмивка.

-Здрасти!-казах весело и го прегърнах.

-Съжалявам, чв не дойдох по-рано, но знаел.-почна да се оправдава.

-Няма нищо нали поне дойде?-усмихнах се.

Влезнахме вътре и седнахме на леглото. По скоро той легна и повлече и мен с него. Прегърна ме чрез кръста, а аз се згуших в него.

-Как си сега?-попита след няколко минути мулчание.

-Супер.-промърморих. Той се заасмя и ме целуна.

-Знам, че така ти е приатно, но те питах зареди станалото.

-Добре съм бе хора!-изнервих с малко.

-Добре де, не си го изкарвай на мен.-вдигна ръце в защита.

-Ела тук!-засмях се и го прегърнах.

Говорехме още малко след това той трябваше да тръгва, защото към 11:00 минават да дават лекарства и може да го видят. След като той си тръгна аз дооправих някои неща и легнах да спя. Нямах търпение утре да дойде и да се махна от тук!!!
___________________________
Здравейте, знам, че закъснях с предишното обещание да я пусна, но сега почнахме училище и при мен е всичко от начало. Ново училище, нови учители, нови ученици и докато се синхронизирам със всичко ще забавя малко публикуването. Виждам, че не всеки вече чете и се извинявам за това. Тази глава е кратка, но не можах да измисля друго. Съжалявам отново.