-Една седмица по-късно!-
Събудих се към 9 от някакъв шум. Станах и си облякох първите дрехи, които намерих.
Оправих си малко косата и излезнах от стаята. Тръгнах към звука и след няколко минути вече се намирах в секидневната. Пред мен бяха 2-ма мъже и момчетата.
-Я, виш ти кой дойде!-засмя се един от мъжете и стана от мястото си.-Ти трабва да си прочутата Анастасия!
-Д-да.-едва промърморих и тръгнах назад, защото мъжът не спираше да идва към мен.
Накрая опрях стената и нямах на къде да тръгна. Непознатия с все същата усмивка дойде до мен и се наведе като целуна врата ми, а аз треперех от страх. Той се засмя и продължи с действията. Не знаех какво да направя, а и ако се опитам да направя не можех. Пулсът ми и притеснението ми се оскоряваше със свяко негово докосване.
-Мат, веднага спри с това!-провикна се Брад. Значи това беше Мат.
-Ооо, малкия Брадли ще защити малката к**ка?-засмя се Мат.
-Тя не е к**ка и да зщитавам я. Имаш ли против?-попита ядосан момчето. Чакай, той да не мисли за мен? При тези мисли в корема ми полетяха пеперуди.
-Синко не се меси.-обади се другия мъж.
-Ще се меся и още как. Накара ни да я отвлечем, но нищо да не и правим. А сега ти позволяваш на слугата си да и прави каквото изка. Не беше ли плана само да я отвлечем, а не да я измъчваме?-попита Брадли и погледна ядосано мъжът.
-Брад, сега не е момента за това!-извика той и направи знак, да ме пусне.
Мъжът до мен се отдръпна и аз излезнах от стаята. След като затворих вратата се облегнах на стената до нея и се свлякох. За първи път се чуствам толкова безащитна. Но това не беше най-големия проблем. Проблема е кои са тези по дяволите и за какво говореше Брад...
KAMU SEDANG MEMBACA
Той!?-2
RomansaАнастасия едно нормално 19 годишно момиче. За нея деня е най-обикновен досаден ден. Докато един стар "приятел" на родителите й не реши да им вземе най-ценното и точно нея...