Той!?-2

Chapter 16

Събудих се върху нещо много удобно. Като отворих очи разбах, че бях прегърнала ръката на Бардли и бях легнала на рамото му. Отдръпнах се малко назат и погледнах момчето ми. Беше толкова сладък, като спи, не че попринцип не е. Незнам какво ме прихвана, но без никакъв разум се наведох и го целунах. Изведнъж той ми отвърна и се усмихма. Когато се отдръпнах от него той все още беше с широка усмивка, а аз се изчервих. Сериозно сега?

-Искам всяка сутрин да ме събуждаш така.-каза момчето и се уасмихна още повече.

-Много си гаден!-нацупих се и го ударих.

-Сега ще видиш кой е гаден!-засмя се и застана над мен.

Тръгна да се навежда към мен, а сърцето ми почна да бие лудо. Точно когато беше на милиметър от усните ми разомут ми се върна.

-Няма да те угрее сладур!-казах и го бутнах настрани. Но явно беше геешната страна, защото падна от леглото.-Ол, извинявай.

Слезнах от леглото и точно когато се бях навеле кум него той се усмихна. Отдръпнах се от него, а той почна да ме гони.

-Казах ти че ще сидиш ти!-извика и тръгна по-бързо.

Но рефлексите ми идват бърво и се затичах към банята, като зтворих зад себе си.

-Няма да седиш дълго тук!-извика от другата стрна.

-Да, но и ти не можеш да ме чакаш дълго тук!-извиках на свой ред.

-Какво става тук? Намалете тези децибели!-чу се как Мика извика от другата стая. Двамата почнах ме да се смеем истерично.

-Добре, хайде моце да излезеш няма да те гоня.-каза вече по-тихо Брадли.

Не казах нищо. Просто отворих вратата. Излезнах и тръгнах към леглото, когато приятеля ми не ме дръпна и опря до стената.

-Какво те прихвана пък сега?-попитах и извъртях очи.

-Така и не си получих целувката.-усмихна се.

-И няма да си я получиш ако не ми кажеш, защо се преместихме.

-Първо целувка после обяснение.-направи кучешка муцунка.

-Не. Първо обяснение после...-не ме остави да довърша, а просто ме целуна. Усмихнах се и му отвърнах, а той я задълбочи.

След като целувката свърши двамата се метнах ме на леглот.

-Е?