-Гледна точка на Брадли.-
Трябваше да нанеря начин да го спра. Точно тръгна към вратата, но аз го спрях.
-Чалай!-отидох при него.
-Какво има?-збърчи вежди.
-Ам...сетих се, че ми казаха, че сега тя не е много добре и не пускат посетители. Ако искаш ми дай номера си и ще ти звънна когато дадът?
Добре де, опитах се да измисля лъжа в действие. Не ме винете! А и Сия ми каза, че близнака й не е много умен.
-Добре.-беше се загледал в една точка, но след няколко минути отговори. Дадох си телефона и той ми го записа.
Да не мислите, че ще му дам просто така тела си? В лъжа сте. Почти всичко ми е в париоли, а и му дадох направо.
Макс ми върна телефона и ми се усмихна. Върнах му жеста и му се усмихнах. Той се обърна и си тръгна. След като слезна по стълбите издишах въздуха който държах и влезнах вътре...
-Гледна точка на Макс.-
След като тръгнах да слизам спрях на стълба която няма да ме вижда. Чух как издиша и влезе вътере. Още от както ме заговори разбрах, че нещо не е наред. Когато останах ме просто да чакаме имах вееме да го разгледам и сега ще отида при мама и чичо Найл. Разбрах, че се казва Брадли и когато взех телефона му можах да видя телефоните и опах да запомня един от номерата на който пишеше "Сю". Който и да е този.
Слезнах и веднага отидох веднага в базата. И ако някой се чуди. Да и аз съм в организацията, но Ани не знае. Не знам как не знае, като мнохо пъти сме тренирали. Та да се върнем на мисълта. Затичах се към щаба и след няма и половин час стигнах задъхан. Всички гледаха към мен, а аз веднага отидох до мама и почнах да разказвам.
-Гледна точла на Анастасия.-
Бях се загледала в тавана и изведнъж вратата се отвори. От нея влезе Брадли и носеше китарата си. Какво е замислил? Седнах по турски и се облегнах на рамката. Момчето остави китарата на стола и седна от другата страна.
-Как си?-попита.
-Добре. Само малко ОТКАЧАМ! Трябваше да останеш.-измрънках.

KAMU SEDANG MEMBACA
Той!?-2
RomansaАнастасия едно нормално 19 годишно момиче. За нея деня е най-обикновен досаден ден. Докато един стар "приятел" на родителите й не реши да им вземе най-ценното и точно нея...