Той!?-2

Chapter 8

Събудих се от нещо хладно. Едва отворих очи и видях момиче с 1-2 години по-голяма от мен, което ми слахаше някакво лекарство. След като приключи ме погледна.

-Ол, събудих ли те? Съжалявам, знам, че при него е по-добре!-усмихна се и погледна до мен. Обърнах се и веднага се обърнах отново към медицинската сестра.

-А, не ние с него не сме...-прекъсна ме.

-Да и ние с Дани казвах ме така, но преди около 2 години станах ме.-Осетих, че цялата ставам червена и явно съм се изчервила...много.

-Но...-отново ме прекъсна.

-Не го изпускай сладък е!-намигна ми и си тръгна, а аз още повече почервенях.

-Хей,...доматче?-засмя се той. Обърнах се към него.

-Хей!-казах ядосано.

-Какво е станало, че си толкова червена?-засмя се ПАК и стана от леглото.

-Нищо. Говорех с едно момиче, което беше от сестрите.

-И какво си говорехте?-попита, като седна на стола и подпря глава на ръцете си.

-Винаги ли си толкова любопитен рано сутрин?-извъртях очи.

-Не...да!-отговори и се разсмях ме.

-Хайде, любопитко да си дигнеш мързеливия задник и отидеш до къщата. Защото не може да седиш постоянно тук!

-Първо:Не е мързелив. Ако не бях нямаше да си тук! И второ: ще седя тук колкото си искам!-заяви и скръсти ръце.

-Добре, но следмалко искаш, неискаш ще те изгонят!-вдигнах рамене. В същото време, като по команда, вратата се отвори и вътре влезе един доктор на средна възраст.

-Господине моля излезте, защото часа за посещения отмина. Можете да дойдете в 11:00 отново.

Брадли стана от стола и тръгна да излиза, но точно беше на вратата и се обърна към мен с една тъпа усмивка и поглед казваш "Мразя, че си права!". Аз му върнах усмивката и му се уплезих. След като излезе аз се обърнах към доктора.

-Гледна точка на Брадли.-

След като се прибрах всички все още спаха. Качих се до мойта стая и отидох да си взема душ. След дооооста дълъг душ излезнах и почнах да си ровичкам в гардероба. Не зареди това, че незнам какво да облека, а зареди това, че там е кочина ПАК! Най-накрая намерих, едни тъмни изтъркани дънки, сива тениска с надпис и едно яке. Слезнах доло и влезнах в кухнята. Там вече бяха всички момчета. Колко ли съм се бавил? Седнах на мястото си и почнах ме да се храним. По едно време Тристан реши да се разлигави и след него и другите.

-Хей, ромео, защо не си при твоята жулиета?-засмя се и ме ръчна в ребрата с лакът.

-Да толкова време вече си без нея, как не си литнал към нея?-почна и Джеймс.

-Стига хора.-намеси се и Конар.-Не виждате ли, че му е гадно, че момичето му не е при него!-след казаното всички се разсмяха, а аз извъртях очи и станах от стола. Погледнах часовника и видях, че е 10:50 и реших да тръгна. Повече зареди да не слушам още от простотиите и, защото не искам да я оставям сама...

Когато стигнах и се качих видях, че пред стаята й седи момче. Това сигуно беше брат й. Оставих китарата, която взех преди да излезна, и отидох при него.

-Хей кой чакаш?-попитах и седнах до него.

-Сестра си Ани. Казаха ми, че е тук.-промърмори.

Ами сега? Не трябва да влезе там. Ако стане може Сия да му Хаже какво става и ще влезем в затвора. Трябва да измисля нещо и по скоро...

-Гледна точка на Анастасия.-

Седях на леглото и тъпеех. Буквално! От както доктора свърши с префледа излезе. Понах да играя с пръстите си, после си тананиках нещо, а сега съм легнала и вяпаю тавана. Изведнъж вратата се отвори и от нея влезе...

-Следва продължение...-
____________________________________

Хееей, съжалявам за зъкаснението и за късата глава. Но имам оправдания:
Първо-Защото нямах мъза.
Второ-Имах да оправя оценка по Биология (най-омразния ми предмет)
Трето-Исках да ви ставя малко в напрежение и да...
Спокойно, защото следващата ще дойде тези дни, защото...МУЗАТА МИ СЕ ВЪРНА! Е, няма да ви дразня повече затова приятен/на ден/вечер.