Анастасия едно нормално 19 годишно момиче. За нея деня е най-обикновен досаден ден. Докато един стар "приятел" на родителите й не реши да им вземе най-ценното и точно нея...
-Макс, веднага се върни!-точно щях да се оправя за училище и помислих, че всичко ще е наред. Но брат ми реши да се намеси и да ме ядоса още в 6:30.
-Ела и си ги вземи!-извика момчето. Брат ми беше с около една глава по-висок от мен, с тъмно кафеви очи като мен и къдрава кестанява коса.
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
-Максимилиане, ако не ми върнеш нещата ще те пребия!!!-почнах да го гоня по етажа.
-Не ти стиска.
-Може и да не ми стиска, но ми стиска да кажа на мама как ме дразниш!!!
-Да, но наще ще се върнат утре!-засмя се Макс.
-Това не ми пречи да й се обадя и да кажа как се заяждаше с мен цяла седмица.
-Неми пукааааа!-извика и слезна на долния еташ.
-Мааааааакс!-слезнах и най-сетне го хванах, като го препънах и седнах върхо него и почнах да го удрям по гърба.
-Какво става? Защо сте се развикали толкова рано?-обадисе Мел. Сега ли се сети да се обадиш?
-Нищо.-измрънках и станах от брат ми като му помогнах са стане.
-Макс какво пак си направил?-извъря очи приятелката ни. Мел е с морко сини очи и червеникаво-лилава коса.
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
-Защо аз да съм виновен?-попита сопнато той, а Мел погледна към чантата МИ с гримове в ръката МУ.-Това е мое!
-Така ли? Значи руш, коректор, червило, молив и др. такива неща са твои?-попитах и вдигнах вежда, а Мелани се засмя.
