Той!?-2

Chapter 26

Днеска беше рожденния ми ден. Немога да повярвам, че ставам на 20! Събудих се с усмивка и тръгнах да си избирам каво да облека. Накрая избрах черен клин и червена тениска. Вързах си косата на опашка и излязох от стаята ми. Странно то беше, че Мика не беше в стаята и помислих да не е в кухнята, защото ми меришеше вкусно. Когато влязох в стаята се изненадах.

-Какво правиш тук?

-Не може ли да те изненадам?-повдигна вежди.

-Може, но ако някой те види?-попитах и размахах ръце.

-Защо толкова разпитваш, а не ме прегърнаш?-попита и вдигна ръце.

Неизчаках втора покана и скочих в прегрътките му. За милионен път го прегръщам, а все още чуствам, че ми е за пръв път.

-И сега. Как са моите две любими човечета?-попита и ме целуна по челото.

-Аз съм супер, а за малкия все още незнам нищо!

-Все още не мога да повярвам, че ще ставам баща!-каза весело и размаха ръце.

-И аз.-засмях се.-А ти в прочем как влезе?

-През прозореца!-показа ми отворения прозорец- А и никой освен теб няма.

-Ето защо е толкова тихо!

-Не си ли сърдита?-учуди се.

-Защо да съм? Не за опърви път ме оставят на рожденния ми ден!-свих рамене.

-Добре, да сменим темата!-обурна се и взе нещо.-Честит рожден ден!

Остави чиния със няколко палачинки, сок и сладко. Благодарих му и почнах да ям.

-Прасенцето ми!-засмя се той.

-Не ме вини! Не аз искам да ям толкова!-оправдах се и разметнах вилицата.

-Добре яш си!-целуна ме по челото и отиде нанекъде.

След като свърших оставих нещата във мифката и реших да видя къде изчезна Брадли. Като огледах първия еташ се качих нагоре. Отидох в мойта стая и там ме чакаше той. Беше гушнал бяло мече.

-Много хунаво мече имаш!-казах и се засмях леко.

-Само дето не е мое!-намигна ми и ми го даде.

-О, благодаря мило, но нямаше нужда.

-Най-прекрасната жена трябва да имат най-хубавите неща!

-Да знаеш, че не ти се получава да се правиш на остроумен!-потупах го по рамото и седнах на леглото.