Той!?-2

Chapter 25

Днеска щяха да ме изписват. Още от 11 брат ми е дошъл с оправданието, че му е скучно. Аз нямах проблем, защото направо откачах. Следобет към 1-2 часа ме изписаха и двамата тръгнахме да се пребираме. Когато влезнахме в хола смеейки се видяхме мама и тате. Смрха ми секна, защото знаех какво става. И двамата бяха със скръснати крака и със сериозни изръжения.

-Макс, мили, би ли ни оставил със сетра ти на саме?-попита мама като погледна към брат ми.

-Да. Късмет!-прошепна в ухото ми и излезе от стаята.

-Седни.-каза мама и ми посочи таборетката.

Аз тихо отидох и седнах на нея. Погледнах към родителите си, а те не спираха да ме гледах. В какво се забърках, боже!

-Искаме да поховорим за "малкия" инцидент.-каза татко здържайки се да не се развика.

-Може ли да караме на пряко. Знам какво съм направила и каква отговорност е. Затова изобщщо не увъртайт, развикайте се, накажете ме, правете каквото искате, но неискам да си говорим все едно съм на 5.-обясних им.

-КАК МОЖА МАЛКА ГОСПОЖИЦЕ, ЗНАЕШ ЛИ КАКВО ИЗОБШО СИ НАПРАВИЛА? ТА ТИ СИ ОЩЕ ДЕТЕ, КАК ЩЕ ГЛЕДАШ ДЕТЕ?! А ОБРАЗОВАНИЕТ? А ЦЕЛИЯ ТИ ЖИВОТ? ЗНАЕШ ЛИ ИЗОБЩО КАКВО ЩЕ СТАНЕ СЛЕД ТОВА? И КАК МОЖА ДА Е С НЯКАКЪВ ТАКЪВ... ДОРИ НЕЗНАМ КАКЪВ!!! ПРОСТО НЕМОГА ДА ПОВАРВАМ, ЧЕ ТИ СИ ПОСТЪПИЛА ТАКА!!!-разкрещя ми се татко.

-Добре, скъпи успокой се. Знаеш, че нетрябва да се натоварва.-спря го мама.

-Да, но тя трябва да...-почна тате.

-Моляте излез да се разведриш, а аз ще продължа.-прекъсна го мама.

-Добре.-съгласи се и излезе от стаята.

-Така мила, ще ми разкажеш ли какво стана?-попита ме мама и ме подкани да седна до нея.

Седнах на дивана и почнах да разказвам. Първите дни ги спестявах, но на по-важната информация почнах да казвам подробно. След като приключих мама проговори.

-Мила знам как се чуства, но трябваше да мислиш за последствията.

-Как така знаеш как се чуствам?

-И аз съм го изживяла това.

-Така ли?

-Е не съвсем. Но и наще не удобраваха да съм със баща ти. Но се борех до последно и виш сега има ви теб и брат ти.

-И какво искаш да кажеш с това?-попитах отново.

-Няма да ти натяквам наученото на изуст неща, но искам да се пазиш. И ще ти направим норми. Няма да тичаш или нещо, което те натоварва, но и няма да те заключим в стята ти. Нали ме разбираш?-попита и аз кимнах.-А и искам да се запозная с въпросното момче.-прошепна тя и се засмя.