Анастасия едно нормално 19 годишно момиче. За нея деня е най-обикновен досаден ден. Докато един стар "приятел" на родителите й не реши да им вземе най-ценното и точно нея...
Събудих се още в 5:30 и вече час зяпам тавана. Реших вече да ставам, защото не ми се седеше още така. Станах и влезнах в банята. Взех си бърз душ и след това почнах да разглеждам дрехите. Избрах един черен потник, тъмни дънки, кожено яке. Вързах си косата и след това сложих нещата си в една раница с шипове, която намерих под всички дрехи.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Точно тръгнах да излизам, когато вратата изведнъж се отвори. Пред мен седеше русокоското.
-Готова ли си вече?-попита очудено.
-Както виждаш да.-извъртях очи и се обърнах, за да си взема якето.
-Къде още имаш татус?-попита засмян Конар.
-Какво имаш предвид?-попитах.
-Имаш една на ръката, сега видях, че имаш на рамото. Имаш ли още някаква?-попита и ме погеледна от глава до пети.
-За жалост нямам, но имам нещо друго което няма да видиш!-казах и му намигнах, като го задминах.
-Но какво?-провикна се.
-Няма да разбереш!-извиках и влезнах в кухнята, където бяха останалите 3 момчета. Всички погледи бяха забили в мен, а аз само се усмихнах и отидох до хладилника.-Какво искате за закуска?
-Не ми пука!-казаха в един глас Джеймс и Тристан.
-Ти реши!-каза Брад, като отдели поглед от телефона си.-Хей, каде е Конар?
-За вълка говорим, а той в кошарата.-засмя се Тристан, защото точно се отвори вратата и Конар влезе. Но не изглеждаше толкова ухилен.
-Бро, какво ти става?-попита тъмнокоското.
-Питай нея!-каза и ме посочи с поглед.
-Нея?-попитаха в един глас и тримата.
-Нищо не съм направила!-вдихнах ръце и се обърнах да направя сандвичите.
Когато бях готова сервирах. Попитах къде са "скъпите" ни гости и точно тогава влезнаха, като турнадо. Седнаха на местата си, а аз им сложих закъската без да казвам нищо.
-Какво е това?-попита Мат.
-С-сандвич.-отговорих без да го поглеждам.
-Не искам сандвич!-извика и хвърли чинията на земята. Всеки път се чудя, какво му е на този??
Наведох се и сънрах нещата от пода. След това отидох и му направих друго. За мой късмет го прие и почна да яде. Ако може да се каже ядене. Аз седнах на мястото и бързо изядох своя, защото трябваше да разтребвам. Забога те за прислужница ли ме мислят?
След като измих всичко момчетата излезнаха и казаха , че до 3:00 няма да се пребират. Заключиха ме и аз отидох в стаята. Оправих се малко, защото се оцапах докато правих на "принцесата" ядене.
След това отидох в музикалната зала и почнах да свиря на пяното. Да, те имаха пяно. Когато свърших ми хрумна най-готина и шантава идея. Нали няма да се връщат до три? Отидох по най-бързия начин до стаята и взех раницата. Сложих си няколко дрехи и мойте неща. Слезнах доло и отидох до входната врата. И ако някой не се досеща идеята ми е да избягам. Ще съм луда да остана още с тези горили. От три дена са тук, а вече ми наоравиха живота АД! След около 5 минутово опитване, най-сетне вратата се отвори. Отворих я леко и погледнах навън. Когато се оверих, че няма нищо излезнах. Сега видях, че къщата се намира сред гората. Вдишах дълбоко и после издишах. За първи път от около 2 седмици не съм вдишлава чист въздух. Когато няколко птички прелетяха над мен се осъзнах и почнах да бягам. Незнаех къде се намирам или къде отива, но знам едно... И то е, че се отдалечава с всяка стъпка от този шинан затвор...
-Гледна точка на Брадли.- Точно бяхме стигнали до щаба на организацията, когато телефона на Сю изпилка. Той го взе от вътрешния джоб на якето и когато вида какво става изражението му придоби сериозно-ядосан вид.
-Шефе какво има?-попита уплашен Конар. Винаги когато погледне тъка нещо наистина лошо става.
-Шефе?-обадих се и аз, защото той все още седеше без да каже нищо.
-ВЕДНАГ ОБЪРНИ ШИБАНАТА КОЛА! МАЛКАТА К**КА Е ИЗБЯГАЛА!-извика и аз веднага обърнах колата.
След около 20 минъти вече бяхме пред къщата. Вратата беше открехната, значи наистина е избягала. Влезнах ме и отидохме да направим план. Накрая решихме аз и Конар да обикаляме с колата наоколо, а останалите да се разпръснат из гората. Сю дори извика един хеликоптер да следи пътя. Чесно да ви кажа незнам, защо е толкова вманиачен да я открием. Но все пак това е Сю. Всичко може да се очаква от него! Качих ме се в колата и тръгнах ме да търсим Сия...
