-Не, моляте не умирай! Моля те. Ако умреш няма кой да ми помага с детето ни. Моляте Брадли, трябваш ми, трябваш ни на нас!-бях хванала лицето му и неспирах да плача.-Дръш се след малко ще дойдат и ще помогнат, само не затваряй очи.
Неспирах да плача. Неисках той да ме остави. Как ще се справа с отглеждането на детето ни без него. Немога да си го представя и неискам!
Но явно се объркахте, затова ще върна малко назад. Така минаха 5 месеца от рожденния ми ден. През това време вече наистина ми изглеждаше, че съм бременна. Всички бяха до мен и ме подкрепяха, но гадното беше, че Брадли неможеше да идва, защотот бях почти през цялото си време с някой. Днеска беше много важен ден за мен. Защото днеска щях да отида на преглед и щях да разнера какво ще е бебето.
Бях станала още в 8 и неможех да седя на едно място от вълнение. След като закъсихме аз мама, тате и брат ми отидохме. Но когато отидохме не даваха всички да влезем, затова аз и мама влезнахме. Легнах на леглото, а сестра ме намаза с нещо и погледна в монитора. След няколко минути спря и се усмихна като ме похледна.
-Честито, ще си имате син.-каза сестрата. Немога да повярва син?! Усмихнах се и седнах на леглото.-Другия месец елатр пак, за давидим напредъка.
-Добре.-кимнах и двете с мама излезнахме, а тате ибратми ме чакаха с очакване.
-Е?-попита брат ми.
-Син! Ще си имам син!-казах радосно и прегърнах тате, след това и Макс.
-Немога да поварвам, ще си имам племенник!-каза радостно брат ми и пак ме пеегърна.
След като се прибрахме всички ни очакваха. Почнаха да ме распитват, а аз като им казах всички се развълнуваха. Поздравиха ме и после аз се качих в тстаята си, защото се уморих. Когато се чкачих горе облякох една широка и дълга тениска и легнах на леглото.
Немога даповарвам ще си имаме момче! Трябва да кажа на Брадли. Точно щях да му пиша и малкия пак огладня. Сложих си някакъв анцунг и излезнах от стаята като слезнах долу. Когато влязох в кухнята видях мама да готви нещо. Отидох при нея и тръгнах да й помагам, като по няколко пъти си ядох от продуктите. Когато свършихме викнахме другите и седнахме да обядваме.
След като обядвахме се качих отново в стаята ми. Излезнах на терасата и тъкмо да пиша на гаджето си и той беше в двора.
YOU ARE READING
Той!?-2
RomanceАнастасия едно нормално 19 годишно момиче. За нея деня е най-обикновен досаден ден. Докато един стар "приятел" на родителите й не реши да им вземе най-ценното и точно нея...