2 Book: Kingdom of lost souls {BG}

Пролог

Внимание! Ако не сте прочели 1 Book: Kingdom of the broken hearts, моля потърсете я в профила ми и я прочетете преди тази, тъй като тя е продължение!

***Г.т. Хак Йон***
~~~18 години по-късно~~~
Отворих очи и се огледах. Къде съм?!
- Добре ли сте? - чух нечий глас.
- Кой си ти? - попитах.
- Джон Джънг Кук, ваше Величество! - отговори ми мъжа срещу мен.
- Къде съм? - продължих с въпросите.
- Париж.
- Какво става? - в стаята влезе жена с черна коса - Т-той се събуди?!
- Някой ще ми каже ли какво става?! - извиках и погледнах към стената, на която висеше картина - Т-това е моята Ин Ра! Къде е тя?! - опитах се да се изправя, но само паднах назад - Защо не мога да стана?
Намерих някакво огледало до себе си и го повдигнах. Изглеждах толкова различно.
- Вие бяхте в безсъзнание...- започна жената.
- Колко време? - обърнах се към нея.
- 18 години. - думите и ме шокираха.
- 18 години?! Как е възможно това?! Как всъщност се озовах от Корея в Париж?! - крещях като полудял.
18 години съм бил мъртъв за света!
- Моля ви, ваше Величество, успокойте се и ще ви обясним! - Джънг Кук сложи ръка на рамото ми.
- Омма? - някакво момиче влезе в стаята и ме погледна стреснато - Омо! Как е възможно това?! - възкликна - Джо Хьон! Ела тук веднага! - провикна се и скоро до нея се появи чернокосо момче.
- В-вие сте буден?! - запелтечи той.
- Това вашите деца ли са? - попитах.
- Да...- отговори жената - Аз съм Джон Бо Ра, а това са синът ни, Джо Хьон и дъщеря ни, Хьона.
Тогава ме връхлетя един спомен.

- Хак Йон! - изпищя Ин Ра, когато паднах в ръцете и.
- И-ин Ра, б-бягай преди д-да са те наранили! - поемах си все по-трудно всяка глътка въздух.
- Аня! Няма да те оставя! - сълзите се стичаха от очите и като водопади.
Хората пищяха и бягаха във всички посоки.
- Убиха краля и кралицата! - извика някой и нямах нужда да поглеждам, че родителите ми лежат безжизнено на земята.
- Ин Ра, да вървим! - извика и приятелят ми.
- Няма да го оставя да умре! - изкрещя съпругата ми.
- Не можеш да го спасиш! - извика Санг Хьок - Те идват!
- Ин Ра, в-върви с н-него! И се п-погрижи за себе си! - преместих ръката си на стомаха и - И за б-бебето ни... - усмихнах се немощно - S-saranghae...- и с тези думи потънах в бездната на мрака.

- Детето ми! - възкликнах - Кажете ми! Какво се случи с Ин Ра?
Всички наведоха глави, а децата си тръгнаха.
- Какво се случи? - повторих въпроса си, наблюдавайки ги.
- Не получихме вест за нея. След трагедията преди 18 години не знаем какво се е случило с нея. Открили са церемониалното и облекло в реката, но тялото и така и не било намерено. - започна Джънг Кук.
- Буе?! - изкрещях и сълзи се застичаха от очите ми - Искате да ми кажете, че съпругата и детето ми са мъртви?!
- Никой не знае какво се е случило с Ин Ра! Никой не знаеше и че тя чака дете! - включи се Бо Ра.
- Ами Хан Санг Хьок? - попитах с последна надежда.
- Последно са ги видели заедно. Тя е избягала, а той се е опитал да предотврати да я последват, но за сметка на това е бил заловен, измъчван и изгорен на клада, поради отказ да я предаде. - информира ме мъжът.
Той Бе изпълнил обещанието си към мен по единствения възможен начин - жертвал се е за нея!
- Възможно е и да е успяла да се спаси! - обърнах се към вратата и видях Хьона.
В този момент видях решителността в очите на това младо момиче. Един ден щеше да върши велики дела и бях убеден в това!
- Сигурно сте гладен! - появи се отново Джо Хьон с поднос, отрупан с какви ли не ястия - Все пак не сте вкусвали нищо от 18 години...
- Не бих отказал! - опитах се да се усмихна.
Донесоха ми подноса и започнах да ям. Беше толкова вкусно! Наистина чак сега усетих колко съм гладен! Бях страшно слаб.
- Харесва ли ви? - попита ме Хьона - Не е храна като за крал, но все пак...
- Моля те! Наричайте ме просто Хак Йон! Или аджуши /чичо/! - обърнах се към децата с усмивка.
Хьона беше права! Ами ако Ин Ра наистина се беше спасила и просто се криеше, за да не я открият руснаците? Та тя е кралица на Корея! Което ми напомни, че аз също трябва да се покрия.
- Джънг Кук? - обърнах се към мъжът - Бихте ли ми разказали как се озовах тук?
- След като беше прострелян от стрела, беше помислен за мъртъв...- започна той.
- Но аппа те намерил и извадил стрелата. - включи се Бо Ра - Ние бяхме приятели на Ин Ра! Докато аппа носел тялото ти усетил, че дишаш.
- Руският крал наредил всяка къща в Корея да бъде претърсена за Ин Ра, след изгарянето на Санг Хьок, затова след като един негов приятел, който бил лечител се постарал да останеш жив до Франция и аппа те закарал до пристанището, от където с кораб беше доведен от наш приятел и така стигна до тук. Грижехме се за теб до този момент. - завърши разказа си.
Вгледах се в лицето на Джънг Кук.
- Чакай малко! Ти не си ли онзи лаком страж, който ми изяде тортата?! - намръщих се.
- Амми...беше много отдавна...моля те не ме убивай! - и сложи ръце пред лицето си.
- Няма! - сложих ръка на рамото му - Ако не беше направил всичко това, Ин Ра никога нямаше да стане моя съпруга! - усмихнах се.
- Аппа ти е изял тортата? - очуди се Хьона - И аз се чудя кой ми изяжда постоянно кнедлите!
- Миличка, знаеш, че са много вкусни и не мога да им устоя! - защити се с глупава усмивка Кук.
Радвам се, че попаднах на хора, които са били мои поданици и са се погрижили за мен!
- Аз трябва да променя името си...- започнах.
- Но защо? - повдигна вежда Бо Ра.
- Сигурно руснаците още ме издирват, а ако се появя с истинското си име, ще пострадат много хора! - отговорих.
- Добре тогава! Какво ще кажеш за Джон Хак Йон? - предложи мъжа.
- Става! - усмихнах се - А за сега, трябва да се върна във форма!
- Да, имаш нужда! Приличаш на клечка! - обади се момичето.
- Хьона! Не говори така! - скастри я майка и, а аз се засмях.
Ин Ра, скоро ще те намеря! Теб и детето ни!
***Г.т. Ин Ра***
- Санг Хьон-а, почакай! - извиках, но сина ми вече тичаше към кораба - Айгу!
Никога не го свърташе на едно място!
- Здравей, красавице! - подпря се на палубата пред едно момиче, усмихвайки се.
- Вземи! - натиках му багажа в ръцете, когато най-сетне го настигнах.
- Но омма, това е много багаж! - оплака се, но после погледна към младата госпожица и се изпъчи - Но аз мога да нося и повече!
- Така ли? - реших да му дам урок - Тогава ето ти и това! - и сложих другия куфар в ръцете му.
- Айш! - възкликна - Та как се казваше?
- Гиру Санг Йон, тръгвай веднага! - извиках и тръгнах към вътрешността на първия етаж на кораба.
На рецепцията ми се усмихваше леко закръглен и набит господин.
Подадох му документите и билетите ни, а той ми подаде ключ с дървена табелка, на която пишеше стая 213.
- Хайде! - подканих Санг Йон - Колко пъти съм ти казвала да не се занимаваш с всяко срещнато момиче?
- Но какво съм виновен аз, че са толкова красиви? - отвърна ми и чух как въздъхна под тежестта на двата куфара.
- Да и точно затова разбиваш сърцата на всичките? - рязко се обърнах по средата на коридора и за малко сина ми да се блъсне в мен.
Засмях се, пак се обърнах и продължих напред.
- Отиде ли да се извиниш на Санг Ри, преди да тръгнем? - продължих да говоря.
- Ами...- не продължи.
Вече бяхме на втория етаж. Погледът ми търсеше стая 213.
- Какво стана? - подканих го да продължи - А, ето я!
Влязохме в стаята. Определено изглеждаше добре!
10 години играх в Пекинския оперен театър, прочух се и наскоро получих покана за Парижкия, а той бе един от най-големите и предлагаше доста добро заплащане. Затова стегнах куфарите и взех Санг Йон. Щях да го запиша в музикалната академия там.
- Отидох, но тя ме замери с развалени яйца през прозореца, изкрещя ми "Мразя те копеле такова!" и се прибра. Сметнах, че ако си искам живота ще е по-добре да пропусна сбогуването с нея. - отговори ми и стовари багажа на земята.
- Айш, Санг Йон, защо не престанеш с това ухажване? Любовта не е устроена както ти си мислиш! Не се търси при всяко момиче! - изправих се и погледнах през прозореца - Тя е неочаквана и те връхлита изведнъж! Кара те да се чувстваш на седмото небе от щастие! И е една в живота...
- Такава ли беше любовта ти с аппа? - при въпросът му усмивката слезе от лицето ми, заменена от болка.
След всичките тези 18 години все още помня как Хак Йон умира в ръцете ми, сякаш беше вчера.
- Да, такава беше...- изтрих няколко сълзи и го погледнах с усмивка - Хайде! Да слизаме долу! След малко отплуваме в открито море!
Слязохме на долната палуба и за мятахме на хората на брега.
Едно ново начало. Един нов живот!
***Г.т. Хак Йон***
Вече седмица се опитвах да се раздвижвам. Справях се сравнително бързо! Вече ходех с бастун! Лекаря, който се оказа стар приятел на семейството ми каза, че съвсем скоро ще се движа без проблем!
Сега се радвах, че като малък бях учил френски!
Тръгнах към кухнята.
- Мм, мирише вкусно! - възкликнах.
- Аджуши! - усмихна ми се Хьона - Направих ти тор...- отвори един шкаф, а после се завъртя ядосано - Айш...- изръмжа - Аппа!!! Веднага ела тук!
Джънг Кук се появи задъхан.
- Какво има миличка? - попита.
- Кук! - прошепнах и когато ме погледна му направих жест с ръка на лицето, а той изтри шоколада от устата си набързо.
- Ая! - Хьона го беше ударила по главата с престилката си по главата.
- Колко пъти съм ти казвала да не ми ядеш сладкишите, без да си питал?! Изял си тортата за аджуши Хак Йон! - извика.
- Но не бях аз! - защити се.
- Така ли? - повдигна вежда момичето.
- Той беше, Хьона! - появи се Джо Хьон, смеейки се.
- Предател! - изсъска Кук - Миличка, mianhae!
- Не ми се извинявай! Сега ти ще направиш тортата! - сопна се тя.
- Но аз не мога да готвя! - оправда се приятелят ми.
- Омма!!! - изкрещя момичето, а Бо Ра долетя с куп чаршафи в ръце.
- Буе? - попита.
- Аппа изяде тортата за аджуши и сега не иска да направи нова! - оплака се Хьона.
- Яя, Джънг Кук-а пак ли? - възмути се жената.
Бяха толкова забавна гледка. Тогава осъзнах колко ми липсва Ин Ра. Дали наистина бе жива? Дали беше родила дъщеря, която също като Хьона да обича да готви и да се сърди? Или пък син, който да ухажва момичета и да прави постоянно глупости? Или пък и двете?
Не знаех. Ето колко ме болеше!
Ако Ин Ра Бе родила, то сега детето ни би трябвало да е на 17 години. Точно възрастта на която беше Ин Ра, когато се запознахме.
Ние се оженихме на 18-ия и рожден ден, значи сега тя трябваше да е на 36 години! Сигурно все още е толкова красива...
- Яя, аджуши! Къде се отнесе? - гласът на Хьона ме извади от мислите ми.
- Мислех си за нещо. Не се карай на Джънг Кук, аз ще ти помогна да направим нова! - усмихнах се.
- Джинджа?! - зарадва се момичето.
- Да! Винаги съм искал да се науча! - отидох при нея, подкрепяйки се за бастуна.
- Яя, аппа! Защо не си чако аджуши? Виж се! Само ми изяждаш храната, ама не знаеш как да я приготвиш после! - упрекна го Хьона.
- Айш! - Джънг Кук се обърна изнервено и тръгна да излиза от кухнята.
- Хьона! Не говори така на баща си! - скара и се Бо Ра и тръгна след съпруга си - Джънг Кук-а! Почакай! Тя не искаше да каже това!
- Може ли да се включа? - обади се Джо Хьон.
- Яя и пак да изядеш глазурата преди да я сложа на тортата? - Хьона беше непреклонна.
- Аня! Обещавам! - сложи ръка на сърцето си - Честна близнашка!
- Яя, не използвай близнашката за такива неща! - скастри го Хьона и се усмихна - Да се залавяме за работа! Яйца, мляко, захар, шоколад! Хайде! Хайде! Хайде! - пляскаше с ръце, докато вадеше продуктите - Яя, колко сте бавни!
- Хьона! Не сме бавни! Ти бързаш! - обади се Джо Хьон.
- Тихо там! Нали каза, че ще ми помагаш? Тогава работи и мълчи! - сипна му се сестра му.
- Яя! - изплакахме двамата в един глас.
- Айш, момчета! Само да мързелуват могат! - завъртя очи Хьона и се зае с шоколадовата глазура.
Хейо!
Ето го и пролога! Харесва ли ви началото? Вярно, казах, че ще се заема с продължението доста по-нататък, но благодарение нейно Щетеотрепясамодатевидященс
-тво koreabae реших да си причиня адското мъчение да пиша 3 книги едновременно, та да! Ако ви харесва главата гласувайте и коментирайте (защото мненията ви означават страшно много за мен, не отнема много време да напишете 1-2 изречения)! Най-вероятно ще качвам главите по-рядко, защото ще редувам писането на главите заедно с другите 2 книги. На квадратните снимки са Санг Йон (Со Ингук) и Хьона (4 minutes), а на правоъгълната Джо Хьон (Мьонгсу {L} - Infinite).
Saranghae!❤️