2 Book: Kingdom of lost souls {BG}

10 глава

*** Г.т. Хак Йон ***
Отворих очи, събуден от шумът и се огледах.
Бях обгърнал Ин Ра с ръцете си, а тя спеше спокойно.
Шумът се повтори. Реших да приверя какво става и станах от леглото, като преди това внимателно пуснах съпругата си.
Тъкмо когато отворих вратата на стаята, видях силуетът на Санг Йон и по късно вратата на къщата се хлопна зад него.
Къде отиваше по това време?
Реших да го последвам, затова се преоблякох по най-бързият начин, но когато излязох навън той беше изчезнал. Започнах да се притеснявам. Какво беше намислил?
Едва днес разбрах, че ми е син, не познавах характерът му и начинът ба мислене, можеше да е навсякъде!
Реших да започна да го търся наоколо, не би могъл да се отдалечи толкова бързо...нали?
Обикалях от наистина много време! Накрая се изморих и седнах при един фонтан, за да си отдъхна. И тогава видях гостилницата от другата страна на улицата.
Въздъхнах тежко и се изправих. Нищо нямаше да загубя, ако проверя там.
Влязох вътре и се огледах.
- Au secours! Il s'est évanoui! /Помощ! Той припадна! / - чух някой да се провиква над шумните разговори на останалите хора.
Щом погледнах към посоката на звукът ми идеше да потъна в земята от срам. Санг Йон лежеше по лице на мръсният под и спеше непробудно, а една сервитьорка се вайкаше около него.
- Qu'est-ce qui s'est passé? /Какво се е случило?/ - попитах я, след като отидох при тях.
- Il a bu trop d'alcool. /Изпи прекалено много алкохол./ - отвърна изморена.
- Je vais m'occuper de lui. / Аз ще се погрижа за него. / - казах и и понечих да вдигна Санг Йон от пода.
- Vous le connaissez?/ Познавате ли го? / - попита ме младото момиче.
- Malheureusement, oui.. Il est mon fils. /За жалост да...той ми е син. / - отговорих засрамен.
Сервитьорката се ококори насреща ми, после погледна към земята, където Санг Йон вече хъркаше, а после погледът и се върна на лицето ми, сякаш търсеше приликата между двама ни.
- Je vous souhaite de la chance! Vous savez, peut-être, mais on ne parle pas de belles choses de votre fils. / Пожелавам ви късмет! Може би знаете, но за синът ви не се говорят красиви неща.../ - информира ме.
Вярно, той бе мой син, но какво щеше да стане като разбере и че е престолонаследник? Та той нямаше елементарно възпитание!
Сервитьорката ми помогна да го кача на гърба си, а след това излязох навън.
Айгу, смърдеше отвратително на алкохол!
- Омма...- промълви в сънят си Санг Йон и забързах крачка.
Защо трябваше да прави всичко това? Толкова ли ме мрази, че не може да ме приеме?
- ...не искам този човек да ми е баща...- довърши синът му и чашата ми преля.
Изпънах гръб и ги избутах, а той се строполи на павираната улица.
  Това беше достатъчно да го накара да отвори очи и тогава той ме погледна недоумяващо.
- Какво правиш тук? - попита заваляйки думите - И къде е това тук?
Бях наранен от държанието му! Защо трябва да е толкова твърдоглав?
  - Ставай! Прибираме се! - казах му хладно и се обърнах, след което тръгнах към къщата.
- Яя, не ме командвай! - сопна ми се пияният ми син.
Не му отговорих и той повече не пороговори по пътя до къщата.
Само се надявах Ин Ра да не се е събудила, защото щеше да бъде страшно разочарована, а последното, което исках е да усложнявам ситуацията още повече, вече беше достатъчно наранена, заради държанието на Санг Йон.
За щастие, когато се прибрахме тя още спеше. Тръгнах бавно и внимателно по стълбите, докато синът ми се тътреше лениво по тях, предизвиквайки отвратителното скърцане на дървените дъски.
- По-тихо! - изшепнах изнервен.
И тогава Санг Йон се препъна и полетя назад, готов да падне, но за щастие успях да го хвана на време и да го издърпам при мен.
Двамата стояхме и се гледахме слисано, очите ни бяха привикнали към тъмнината.
- Какво се случва тук? - двамата се спогледахме стреснато, а после завъртяхме глави към горният етаж, където Ин Ра ни наблюдаваше, скръстила ръце пред гърдите си и хич не беше доволна.
А когато съпругата ми беше ядосана, хвърчаха глави!
Явно когато Санг Йон едва не се преби сме вдигнали суматоха и тя се е събудила.
- Къде бяхте по това време? Имате ли си на представя колко е часът?! - скара ни се и после тръгна към нас, а ние двамата инстинктивно заслизахме надолу.
Сега забелязвах нещо, което е наследил от мен - страхът от Ин Ра.
- Ами ние... - започна синът ни, но тогава го прекъснах.
- ...отидохме на разходка! - отговорих, след като му запуших устата с ръка.
- Толкова късно? - жена ми повдигна вежда и направи още една крачка към нас, но ние отстъпихме отново.
- Времето беше хубаво и трябваше да поговорим на спокойствие! - обосновах измислицата си.
- Вярно ли е Санг Йон-а? - попита го тя и се сетих, че трябва да сваля ръката си от устата му.
Той я погледна изплашено.
- *хлъц* Да! *хлъц* - отговори, хълцайки заради алкохолът.
Сега вече ни беше спукана работата!
- Пиян ли си? - Ин Ра понече да дойде при нас, и този път двамата опряхме стената.
- Минахме покрай домът на един винар, който ми е голям приятел и ни помоли да дегустираме от най-отлежалото, заедно с него...- побързах да го прикрия.
Ако разбереше къде всъщност го намерих хич нямаше да бъде весело!
- Така ли? И кой е този приятел? - Ин Ра ставаше още по-подозрителна.
  Айгу, ами сега?
- Ами...- започнах несигурен.
- Искаш да му знаеш името, че и ти да отидеш да пиеш ли, омма? Айш, как може такова нещо? Не е хубаво жена, че и то на твоята възраст да пие! - изстреля синът ми и скръсти ръце пред гърдите си, повдигнал вежда арогантно, а аз изпаднах в шок.
Какво, за Бога правеше?! Искаше да му отрежат главата ли?!
- Яя, какви ги говориш?! Аз...дори не обичам вино! - Така ли ми се струваше, или се изчерви?
- Тц, тц, май не помниш какво стана на рожденният ден на аджума Ри Янг? - засмя се звучно момчето.
  - Не помня да се е случвало нещо... - Ин Ра погледна към краката си невинно.
- Защото изпи цяла бутилка от италианското вино, което донесе аджуши! - Санг Йон присви очи.
През тези 18 години са се случили толкова много неща, докато аз бях полу-мъртъв. Как щях да наваксвам всичкото това време със семейството си?
- Той каза, че ще се обиди, ако не го опитам... - промълви съпругата ми.
- Омма, не се прави на невинна пред аппа! - отвърна и момчето и двамата с Ин Ра се опулихме насреща му.
Той ме нарече аппа?
- Санг Йон-а... - започнах и усетих как усмивка изгрява на лицето ми и тръгнах към него, но тогава той отстъпи, гледайки ме объркано, а след това побягна по стълбите и затвори с трясък вратата на стаята си.
Понечих да го последвам, но тогава съпругата ми ме хвана за ръката, карайки ме да я погледна.
- Остави го сам за сега! Объркан е и има нужда от време, за да обмисли ситуацията. - каза ми.
Вгледах се в очите и. Моята Ин Ра бе  успешна, умна и елегантна жена, а още по-важното - грижовна майка. Но въпреки всичко пламъчетата на не покорността не бяха напуснали погледът и.
Придърпах я към себе си и я целунах нежно.
Когато се събудих след 18 години, дори не знаех дали тя и Санг Йон са живи! Тя толкова ми липсваше и ето я сега - в моите ръце!
- Saranghaeyo! - прошепнах и, след като се отделихме един от друг.
- Nado saranghae...- по бузата и се търкулна една малка кристална сълза.
- Но защо плачеш? - побързах да изтрия с палец сълзите и.
- Липсваше ми...- промълви и се засмя.
- Късно е...да си лягаме! - отвърнах и и преметнах ръка през рамото и, след което се качихме в стаята си и бързо заспахме.
*** Г. т. Санг Йон ***
След като се прибрахме така и не можах да заспя. Мислите нахлуваха в главата ми, веднага след като затворя очи.
Снощи той направи много за мен. Първо ме прибра от гостилницата, после ме прикри пред омма. Но защо го нарекох аппа?
Та аз почти не го познавах!
За напред трябваше да внимавам! Ами ако сега заради тази малка грешка си помислеше, че ще му простя факта, че 18 години го мислехме за мъртъв?
Когато слънцето изгря и осъзнах, че и да искам, няма да заспя изобщо, реших да се разходя навън.
Преоблякох се и излязох от стаята си, но тогава чух омма и онзи да си говорят на долния етаж.
Въздъхнах тежко и заслизах, надявайки се, че са прекалено погълнати от разговоря си, за да ме забележат, но още щом кракът ми докосна първото стъпало, дървото изскърца звучно и двамата се обърнаха към мен, гледайки ме изненадано.
- Аньонг! - вдигнах ръка и се ухилих като идиот, както винаги, когато ме хванат.
- Санг Йон-а, ела да закусиш! - омма ми се усмихна топло, докато онзи гледаше надолу.
Беше рано за драми, затова просто кимнах и се настаних срещу него, точейки лиги в очакване на закуската. Омма беше най-добрата готвачка! Може и да бях сърдит, но ако затова пропусна закуската, значи съм пълен идиот! Макар снощи да пропуснах вечерята...май всички разбрахме, че съм идиот!
Скоро омма се обърна към нас с 2 чинии, с омлети, от които излизаше топла пара, а да не говорим за невероятният аромат, който накара стомахът ми да нададе жален вой. Омма постави чиниите пред мен и него и отиде да вземе своята, след което тръгна да сяда до него.
Изгледах я очудено и тя замръзна по средата на пътя си, като гледаше ту мен, ту него.
После тръгна към мен.
- Ин Ра? - обади се "баща" ми и тя отново застина.
Стояхме и се гледахме в продължение на няколко минути.
- Айш! - накрая тя се ядоса и се качи в стаята си с чинията, оставяйки ме съвсем сам с онзи.
Реших да се кача при нея и се изправих, но явно имаше някаква телепатия между мен и него, защото направи абсолютно същото.
- Къде си мислиш, че отиваш? - попита ме, след като прескочих първото стъпало.
- При омма? - повдигнах вежда очудено.
Той за кой се мислеше, че да ми държи сметка?
- Седни и се нахрани тук, аз отивам горе! - каза ми хладно Хак Йон.
- Широ! Кой ти каза, че можеш да ме командваш? - започвах да се изнервям.
- Аз съм ти баща и неин съпруг! Имам пълното право да съм с нея! - изръмжа ми.
- Аньо! Ти не си ми баща! Къде беше през тези 18 години?! Докато теб те нямаше АЗ се храних с омма, арасо?! Не можеш да заставаш между нас! - развиках се и за миг усетих как ме зашлеви, а закуската ми падна на земята, като чинията се строиши, а омлетът се стовари на мръсният под.
Сложих ръка на бузата си и го погледнах шокирано. Как смееше да ми посяга?!
- Х-хак Йон? - чух гласът на омма и се обърнах към нея.
Очите и бяха разширени от шок, а сълзите се заформяха в очите и.
Колко от това беше видяла?
Не издържах повече!
Обърнах се и подминах онзи мъж, след което изхвърчах на улицата.
Защо трябваше да се появява?! Съсипваше всичко! Сега дори не можех да влезна в дома си, защото кой знае какво щеше да се случи!
Тръгнах без посока из града, а сълзите се стичаха от очите ми.
Не бях щастлив! Без него всичко беше перфектно! Що за баща се отнасяше така с детето си?! Нямаше да го оставя да му се размине! Омма ще трябва да избере: аз или той!
Вдигнах глава и осъзнах, че се намирам пред домът на Хьона.
Може би трябваше да говоря с нея? Тя щеше да разбере! Нали?
Трябваше да опитам, затова дръпнах въженцето на месинговият звънец на вратата и зачаках тя да слезе.
Ами не слезе тя.
- Какво правиш тук? - попита ме брат и и застана на рамката на вратата, скръстил ръце пред гърдите си, очаквайки обяснение.
- Трябва да говоря с Хьона. - отговорих му.
- Тя не е тук сега. - отвърна ми.
- Добре тогава, ще си вървя...- тръгнах да се обръщам, но той ме дръпна за ръката и ме обърна към себе си.
- Кой те удари така? - попита ме Джо Хьон.
- Няма значение...- въздъхнах и отново понечих да си вървя, но пак бях спрян.
- Знам, че не съм Хьона, но можеш да ми кажеш какво се е случило! Близнаци сме, така че мислим почти еднакво! - той подкрепи думите си с приветлива усмивка.
Нямах много приятели, а и изглеждаше, че ще мога да му се доверя.
- Беше чичо ти...- казах му накрая, а той се ококори насреща ми.
- Джинджа? - възкликна невярващо.
- Да ти приличам на шегаджия? - повдигнах вежда изнервено - Айш, не трябваше да ти казвам! Забрави какво си чул! - и с тези думи се обърнах.
- Почакай! Трябва да ти кажа нещо! - извика зад мен братът на Хьона.
- Друг път! - отвърнах без да го поглеждам.
- Искаш ли да знаеш кой всъщност е баща ти и къде беше през всичките тези години?

Хейо! Тооооооооилкова много съжалявам за това огрооомно закъснение, но почти не намирам време заради училище, а и преди няколко дни се преместих и имам страшно много работа, затова моля проявете разбираме! Ако главата ви е харесала, моля гласувайте и коментирайте! Извинявам се ако има правописни грешки!
Saranghae!❤️