2 Book: Kingdom of lost souls {BG}

8 глава

*** Г.т. Хьона ***
Съпругът на Ребека дойде и двамата се прибраха, но от чичо и Санг Йон нямаше и следа. Слънцето изгря, но аз така и не можах да заспя от притеснение, затова накрая тръгнах да ги търся. Хората излизаха сънени на улицата и разпъваха сергиите си, подреждайки стоката си, готови за работния ден.
Първото място, което ми дойде на ум беше къщата на двамата идиоти, които бяха нападнали Бека.
От начало ми беше трудно да открия къщата, но докато обикалях усетих аромата на масло и погледнах вратата. Беше сложена преди малко време.
Почуках три пъти и почаках.

Никакъв отговор.

Почуках по-силно.
- C'est qui ce bête qui frappe à la porte en ce moment?! / Кой глупак чука по това време на вратата ?!/ - чух изнервен мъжки глас и после звучното скърцане на стъпала.
И тогава вратата се отвори от възрастен дебел французин с оплешивяла глава.
- Tu me cherches pour quoi, la belle? / За какво ме търсиш, красавице?/ - попита ме, обхождайки с поглед тялото ми, усмихвайки се мазно, което ме погнуси още повече.
- Je cherche mon oncle et un jeune homme. Vous avez les vus par hasard? /Търся чичо си и едно младо момче. Случайно да сте ги виждали?/ - попитах делово.
Онзи само се изхили грозно, а след малко се появи още един дебелак.
- Qu'est-ce qui se passe? / Какво става?/ - попита този, който дойде току що.
- La fille cherche les deux ennuyeux de la veille. / Момичето търси онези двамата досадници от снощи./ - отговори му през смях първия.
И двамата отново се изхилиха мазно.
- Ma chérie, il vaux mieux que tu les oublies parce que tu ne vas pas les voir bientôt! / Миличка, по-добре ги забрави, защото няма да ги видиш скоро! / - и с тези думи ми хлопнаха вратата под носа.
- Айш, сега ще видите вие, прасета такива! - изръмжах и се отдръпнах леко, след което се засилих и сритах новопоставената им врата, която изскърца жалостно и се строполи пред стълбището в къщата.
Качих се горе и дръпнах шокираните идиоти за ризите, като ги изкарах на улицата, където вече се събираше любопитна тълпа.
- Vous ne savez pas comment se comporter avec une dame? / Не знаете ли как да се държите с една дама? / - погледнах ги заплашително.
- Notre porte est cassée! De nouveau! / Вратата ни е разбита! Отново! / - извика единият и побягна на някъде.
- Яя! - изписках и понечих да го последвам но тогава някой ме хвана през кръста и ме вдигна във въздуха.
- Tu n'as pas deviné! /Не си познал!/ - побеснях и го сритах в корема, което го накара да ме пусне на земята и да падне по гръб.
- Qu'est-ce que tu penses que tu fais, la japonaise? / Какво си мислиш, че правиш японке?!/ - и с това вече чашата преля.
- Merde, je viens de Corée! / Дейба, от Корея съм!/ - изкрещях и го ударих в носа - Toi, t'es cochon! Comment oses-tu d'attaquer mon amie?! / Ти, прасе! Как смееш да нападаш приятелката ми?!/ - крещях и го налагах, а тълпата му се смееше.
- Qu'est-ce que vous pensez que vous faites, mademoiselle? / Какво си мислите, че правите, госпожице? / - чух плътен мъжки глас и замръзнах на място.
Обърнах се бавно и се ококорих.
Това беше страж!