2 Book: Kingdom of lost souls {BG}

7 глава

*** Г. т. Ребека ***
Двамата се гледаха в шок продължително.
- БУЕ?! - извикаха накрая в един глас.
Върви, че им обяснявай...
- Просто е! Ти облече роклята, която ти уших, той си купи костюм от тук и обстоятелствата са ви срещнали! - обясних им.
- Всъщност подозирах, че може да си ти...- започна момчето.
- Санг Йон, не се прави на пророк, защото съм убедена, че изобщо не си си и помислял, че може да съм аз! - скастри го Хьона.
- Грешиш! - опита се да се защити, но доколкото познавах приятелката си, нямаше да се измъкне, докато не признае, че тя е права, а той греши.
Хьона никога не грешеше!
- Не греша! Дразнеше аджуши, а после на бала като видя друга, макар да бях аз, очите ти щяха да изскочат! - намръщи се тя.
- Аня!
- Вярно е!
- Не е!
- Е!
- Не е!
- Омо! Санг Йон, просто си признай, че си заклет флиртаджия и да се свършва! - каза накрая Хьона.
- Не съм! - отрече Санг Йон.
- Ама си! - парира го приятелката ми.
Не знаех смешно ли ми е да ги гледам как се карат или тъжно, че трябва да ги прекъсна.
- Ти за колко глупава ме имаш? Веднага започна да ме ухажваш, след като ме спаси от коршума! - викаше Хьона.
- Но те спасих, нали?! И вместо да си ми благодарна ти ми крещиш! - отвърна и гневно Санг Йон.
- Извинявам се, че ви прекъсвам, но трябва да затварям ателието и да се прибирам! - обадих се и двамата ме погледнаха изненадано, сякаш забравили, че съм тук.
Спогледаха се намръщени, Хьона отиде да си вземе калъфа и излязоха, а аз ги последвах и загасих свещите във фенерите, след което заключих и се обърнах към тях.
- Как може да си толкова неблагодарна?! - викаше Санг Йон.
Ама те още ли се караха?
- А ти как може да не разбираш, че грешиш?! - отвърна му сърдита Хьона.
- Лека нощ! - надвиках ги,
- Лека нощ, Ребека! - приятелката ми се обърна към мен и ме прегърна набързо, след което двамата със Санг Йон тръгнаха по мрачните улици, продължавайки да се надвикват.
- Oh my God... They should be together! /О, Боже мой...Те трябва да са заедно!/ - казах си на родният ми език, който сякаш бях забравила откакто живеех тук.
Тръгнах да се прибирам, но изведнъж усетих силен удар в тила и след секунди припаднах.
*** Г. т. Хак Йон ***
Стоях на терасата и наблюдавах пътя. Хьона не се беше прибирала от вчера! А след престрелката, за която чух в двореца се изплаших още повече. Знам, че родителите и не я пуснаха, но тя е твърдоглаво момиче и не се съмнявам, че може и да е отишла, въпреки всичко.
- Куршумът беше на сантиметри от лицето ти, Хьона! Ами ако не те бях спасил?! - извика някой и очите ми се приковаха в два силуета, спорещи по средата на пътя.
- Може би щях и сама да се дръпна, Санг Йон! Не се прави на герой! - отвърна му другият силует и веднага разпознах гласа на племенницата си.
Бързо слязох долу и излязох навън, докато те двамата продължаваха да се карат.
- Хьона! - извиках и двамата се обърнаха стреснато.
- А-аджуши...- започна тя, но не успя да довърши.
- Ходила си на бала? - попитах директно.
- Аз...- промълви изплашено.
- Да, беше на бала! - отговори вместо нея Санг Йон, а аз приковаха поглед в него.
Той пък защо се месеше?! Но тогава си спомних думите му от преди малко и се приближих.
- За какъв куршум става на въпрос? Простреляли ли са я? - попитах го.
- Беше на косъм, но я издърпах, преди куршума да мине през нея...- отговори ми момчето.
Може и да го мразех, но част от мен му беше благодарна за стореното, защото племенницата ми беше жива заради него.
- Арасо...- отвърнах - По-добре се прибирай! Сигурно майка ти се притеснява къде си. - казах му.
- Омма е в лечебницата...- отговори ми тъжно - ...спасих Хьона, но простреляха майка ми...
Сега разбирах, че със спасението на Хьона беше пожертвал много. И съчувствах на това младо момче.
Сякаш омразата ми към него малко по-малко започваше да се топи.
- Как е тя? - реших да го попитам.
- Спасиха я, но все още е слаба. - отговори ми - Аз ще се прибирам! Лека нощ! - и се обърна, тръгвайки по пътят към дома си.
- Лека нощ! - извиках и съжалих за думите си.
Не трябваше да му показвам, че му съчувствам! Трябваше да се страхува от мен, за да не се доближава до Хьона! Но определено след днес чувствах, че отношението ми към него се променя.
- С теб трябва да си поговорим! - обърнах се към племенничката си ядосан.
- Моля те аджуши, само не казвай на омма и аппа! - помоли ми се.
- Нека влезем вътре, пък след това ще видим какво ще се прави! - завъртях очи и отворих вратата, правейки път на Хьона да влезе и преди да я последвам за последен път погледнах към изчезващия в мрака силует на Санг Йон.
Имаше нещо в това момче, което ме караше да се чувствам все едно ми е страшно близък, но бързо игнорирах тези мисли и влязох в къщата.
**** Г. т. Санг Йон ***
Прибрах се удома и веднага се почувствах тъжен. Беше прекалено тихо и самотно! Вярно, омма скоро щеше да се върне, но ми липсваше!
Усетих, че стомахът ми къркори, но нито имаше храна, нито имаше как да я сготвя! По принцип омма готвеше винаги.
Реших да подтисна гладът и се качих в стаята си. Реших да посвиря малко и извадих цигулката си, след което излязох на терасата и засвирих нежна прочувствена мелодия.
Но след час на свирене и игнориране на звуците от корема ми се предадох и реших да изляза, за да хапна някъде.
Определено беше много късно, но наоколо имаше няколко гостилници, които със сигурност все още работеха.
Накрая намерих една и се нахраних добре, след което тръгнах да се прибирам, но чух нечии писъци. Звучеше като жена!
Заслушах се хубаво и осъзнах, че идват от къща до гостилницата.
Бях изпил малко вино и не му мислих много преди да разбия вратата и да вляза вътре.
- Какво става тук?! - извиках, когато видях как двама възрастни французи дърпат дрехите на плачещо младо момиче.
Явно наистина бях попрекалил с пиенето, защото веднага ги нападнах.
Какви прасета!
Скоро и двамата бяха в безсъзнание на земята, а аз погледнах към момичето, чиито дрехи бяха изпокъсани. Не след дълго я разпознах.
- Ребека? - възкликнах в шок, а тя вдигна поглед към мен, продължавайки да плаче.
- С-Санг Йон? - изхлипа.
- Какво се случи, след като с Хьона си тръгнахме? - попитах я и се приближих.
- Т-те ме... - и с тези думи припадна в ръцете ми.
Какво да правя сега?!
Аз не знам къде живее тя! Трябваше да се погрижа за нея, а единственият човек, който ми идваше на ума беше Хьона!
- Айгу! - въздъхнах тежко, потърсих едно одеало и завих Бека, след което я вдигнах и излязох на улицата, тръгвайки към дома на Хьона.
Вярно, беше късно, но нямах друг избор!
*** Г. т. Хьона ***
С аджуши стояхме на терасата от доста време и продължавахме да говорим по въпроса с моето ходене на бала, въпреки забраната на омма и аппа. Хубавото беше, че той ме разбра и ми прости.
- Значи дори не знаеше, че този който те спаси е бил Санг Йон? - попита ме той любопитно.
- Беше бал с маски, аджуши! Нито той ме позна, нито аз него! Засякохме се в ателието на Ребека и тогава разбрахме всичко. - отговорих му, взирайки се в паважа.
- Но защо той е отишъл при нея? - продължаваше с въпросите аджуши, но тогава видях нешо странно.
- Хьона! - извика някой и веднага разпознах гласа.
- Това не е ли той? - обади се чичо ми изненадано - Защо носи момиче?
Присвих очи и се опитах да я видя, въпреки тъмнината.
- Омо! Това е Ребека! - извиках и побързах да сляза и да отворя.
- Какво се е случило? - попитах го, а приятелката ми беше в безсъзнание.
- Двама французи я бяха отвлекли, след като ние с теб си тръгнахме и се опитали да се възползват от нея. - отговори ми.
- А ти как я намери? - бях едновременно шокирана и сърдита на себе си, че Ребека попадна в такава беда заради мен.
- Бях гладен и отидох да ям в една гостилница, но на връщане чух викове от една от къщите и се разправих с онези глупаци. - обясни ми Санг Йон - Дрехите и са разкъсани, а не знам къде живее и ти беше единственият човек, за който се сетих. - допълни.
- Влезте вътре! - аджуши се появи зад мен и Санг Йон се подчини - Хьона, заведи го до стаята ти, а аз ще приготвя нещо за ядене за приятелката ти! - заръча ми.
- Арасо! - подчиних се и поведох момчето към стаята си.
Бях объркана. Кои бяха тези, които са нападнали Ребека? А и тя сигурно беше разстроена!
- Хьона? - брат ми се появи в коридора и се изненада от Санг Йон, но после забеляза и Ребека - Какво се е случило?
- Дълга история! Би ли отишъл да извикаш Жуел? - попитах го.
Двамата се познаваха и бяха доста добри приятели.
- Добре! - кимна ми и отиде до стаята си, вероятно за да се преоблече, а аз отворих врата на моята и направих път на Санг Йон да мине.
Той остави Бека на леглото, а аз се разрових в гардероба си за някакви дрехи, които тя да облече, понеже нейните бяха съсипани.
Накрая намерих дълга бяла памучна риза и зелена фуста.
- Би ли излязъл? - обърнах се към Санг Йон.
Той само кимна и затвори вратата след себе си, а аз се заех да преоблека Бека, която все още беше в безсъзнание.
*** Г. т. Хак Йон ***
Чаках Хьона да ми каже какво става, но вместо нея от стаята и излезе онова момче.
- Някакви новини? - попитах, подпрян на стената в коридора пред стаята на племенницата ми.
- Ребека все още не се е събудила, Хьона я преоблича. - отговори ми.
По-рано когато слязох чух всичко, което се беше случило с горкото момиче и честно да си призная видях Гиру Санг Йон в много различна светлина. Той се беше погрижил за нея, а другите просто биха подминали въпросната къща, без дори да проверят какво се случва! И определено променяше впечатлението ми за него!
Но трябваше да се направи още нещо!
- Заведи ме до онази къща! А после ще извикаме стражите да ги арестуват. - казах изведнъж.
- Сигурен ли сте, господин Джънг? - попита ме съмнително младежа.
Нямах нищо против фамилията на приятелите си, но ме болеше, че никой друг освен тях не трябваше да знае истинската!
- Напълно сигурен! Да вървим! - отвърнах и излязохме от къщата.
Беше много късно. Оставаше малко до изгрев слънце.
Не след дълго стигнахме до къща без врата.
- Наложи се да я разбия, за да вляза...- информира ме Санг Йон.
Тръгнахме напред и тогава се случи нещо неочаквано.
- Ето го! Това е той! - изкрещя на френски закръглен мъж, сочейки ни.
Секунди по-късно осъзнах какво се случваше.
Стражи изскочиха от къщата без врата и тръгнаха след Санг Йон, който се паникьоса и побягна.
Тогава се появи още един дебелак, хилейки се злорадо.
Не след дълго стражите се върнаха, дърпайки след себе си окования Санг Йон.
- Гиру Санг Йон, арестуван си за влизане с взлом в чужда собственост, кражба, нарушаване на цялостта на къщата и прилагане на паихически тормоз! - обяви един от стражите на френски - Съжалявам майка ти...кой би могъл да знае, че синът и ще се окаже боклук!
- Трябва да арестувате тях! Той не е направил нищо! - развиках се и тръгнах към тях ядосан.
Истинските злодеи бяха онези стари прасета! Не Санг Йон!
- Предупреждавам ви господине, ще ви заключим за оказване на съпротива! - изръмжа му друг страж, но аз бях достатъчно глупав да се изсмея в лицето му и да го зашлевя.
- Това е! Оковете и него! - ядоса се онзи, докато притискаше с ръка бузата си и ме гледаше злобно.
Докато осъзная случващото се двама дойдоха при мен, хванаха ме здраво, за да не мърдам и оковаха ръцете ми.
След това докараха дървена катета, водена от няколко черни коня.
Това беше затворническата карета!
Стражите набутаха мен и Санг Йон в каретата, а после се качиха при нас и потеглихме.
Щяха да ни закарат в Бастилията - най-ужасният затвор в цяла Франция, от където измъкване нямаше!
Какво щяхме да правим сега?
Хейо!
Ето я и новата глава! Надявам се да ви е харесала, а ако е така моля гласувайте и коментирайте!
Saranghae! ❤️