2 Book: Kingdom of lost souls {BG}

11 глава

*** Г. т. Ин Ра ***
Стоях и се взирах във вратата, през която преди секунди синът ми излезе бесен, а сълзите се стичаха от очите ми.
Най-големият ми страх се сбъдна - Санг Йон ненавижда Хак Йон.
- Ин Ра, аз...- започна съпругът ми, качвайки се по стълбите към мен, Бо аз му направих знак да замълчи у затворих очи и вдишах дълбоко, за да си върна самообладанието.
- Току що направи най-голямата си грешка...- казах му с равен глас и го погледнах - Това беше последният ти шанс да промениш отношенията си със Санг Йон!
- Просто в момента е ядосан, ще видиш, че като се върне ще е забравил всичко. - отвърна безгрижно и се опита да ме докосне, но аз отстъпих назад и го погледнах ядно в очите.
- Грешиш! - казах му.
- Стига, Ин Ра! Не драматизирай толкова! - завъртя очи мъжът ми и не издържах.
Бях толкова ядосана, че не се усетих кога вдигнах ръка и го зашлевих през лицето!
Главата му се извъртя при удара и той сложи длан на бузата си, след което ме погледна шокирано.
- Съпругът ми не е такъв! - започнах хладно - Променил си се, Хак Йон! Къде изчезна мъдростта и грижовността ти?
- Все още са си тук! - защити се.
- Ако са тук, защо тогава се държиш така със собственият си син?! - извиках наранена.
- Какво очакваш от мен, след като той дори не ме признава за свой баща?! - изкрещя ми в отговор Хак Йон.
- А ти как очакваш да те признае, след като си почти непознат за него човек и 18 години отсъстваше от живота му?! АЗ го отгледах! АЗ бях до него, докато растеше и опознаваше света! АЗ празнувах с него при възходите му и АЗ му помагах да се изправи след паденията си, докато теб те нямаше! - развиках се и веднага съжалих за думите си, след като видях сълзите в очите на любимият си.
Приближих се и положих длан на удареното място, което беше почервеняло.
- Липсваше ми през всичките тези години, но през това време отгледах сина ни, а не мога да нараня толкова жестоко собственото си дете...- продължих тихо и сълзите от как закапаха от очите ми.
- Какво...имаш в предвид? - отвърна ми и ръката му се озова върху моята, стисвайки я леко.
Въздъхнах тежко и избърсах сълзите си, а после отдръпнах ръката си от лицето на Хак Йон, опитвайки се да не рухна, заради думите, които трябваше да изрека:
- Нека се разделим...
  Очите на съпругът ми се разшириха от изненада и той замръзна на място.
- К-какво? - едва промълви той.
- Ако не направя нещо, рискувам да загубя Санг Йон завинаги! - аргументирах се.
- Но Ин Ра...- той ме хвана за ръката.
- Така ще е по-добре за всички ни...- промълвих и се обърнах, тръгвайки към стаята си.
- Сега разбирам...- Хак Йон се засмя горчиво и се обърнах очудена - 18 години ме смяташе за мъртъв, сигурно бързо си ме превъзмогнала...
- Що за небивалици говориш?! - очите ми се разшириха - 18 години всяка вечер си мислех за теб! Никога не съм имала връзка с друг мъж, защото те обичах!
- Ако ме обичаше нямаше да искаш да се разделим...- отвърна ми Хак Йон.
Не можех да повярвам! Наистина ли щеше да се държи така?!
- Хак Йон! Държиш се като дете! - намръщих се и тогава осъзнах, че още един мой страх става реалност.
- Мислех, че ти липсвам! Че си щастлива, че отново сме заедно! Явно съм се самозалъгвал през цялото време...- започна натъжен мъжът ми и видях сълзи в очите му - ...но ще направя това, което искаш. Щом искаш да се разделим, така да бъде! Но искам да знаеш, че аз винаги ще те обичам! - той ме придърпа към себе си и ме целуна страстно, а след това бавно се отдръпна и ме пусна - Сбогом, Ин Ра! - и с тези думи заслиза по стълбите, докато аз едва се сдържах да не го последвам и да го спра.
Когато стигна до вратата ме погледна за последно и се усмихна горчиво, а след това вратата се хлопна зад него.