2 Book: Kingdom of lost souls {BG}

3 глава

***Г.т. Джо Хьон***
Бях скрит зад дървото пред къщата и. Съвсем скоро трябваше да излезе!
Нямах търпение да целуна любовта на живота си!
Изведнъж стана тъмно. Усетих нежни ръце да покриват очите ми.
- Хьон? - чух нежният и глас, обърнах се и целунах Арай.
Ръцете и се увиха около врата ми, а след като се отделихме един от друг тя ми се усмихна.
- Липсваше ми! - промълвих и я целунах по главата.
- И ти на мен! - отвърна и ме хвана за ръката - Да се разходим?
Двамата тръгнахме на разходка по улиците на Париж.
Ким Арай е полу-корейка. Баща и е корееец , а майка и - французойка.
Също така има по-голям брат, който ме мрази от дъното на душата си.
Забелязах, че Арай е умислена.
- Gwenchana? - спрях да ходя и я погледнах притеснено.
- Няма нищо...- опита се да се усмихне, но знаех, че ме лъже.
- Айгу, знаеш, че не обичам да ме лъжеш! Кажи ми какво не е наред? - сложих ръка на лицето и.
- Оппа...той...- започна, но изведнъж млъкна.
- Какво е направил пак Сънгдже? - подканих я да продължи.
- Убеждава аппа да ме омъжат по сметка...- сълзи се застичаха от очите и.
Аня! Нямаше да позволя на  никой да ми я отнеме!
- Няма как да стане! - казах и.
- Оппа се познавал с някакъв си лорд Сен Жермен, който бил ерген и оппа ме е предложил на него! - тя избухна в сълзи.
- Успокой се! Всичко ще бъде наред! - казах и докато я прегръщах.
Край! Сънгдже ще омъжи Арай само през трупа ми!
И в този момент взех най-важното решение в живота си...
***Г.т. Хьона***
След като аджуши последва Санг Йон бях страшно ядосана и си тръгнах от "Нотр Дам", без да знам на къде отивам. Просто исках да се разходя и да помисля.
Какво всъщност изпитвах към Санг Йон? Та аз го познавах от ден!
И все пак не мислех, че ми е безразличен! Той свиреше уникално...и безгрижната му усмивка ми вдъхваше толкова спокойствие.
Един поглед и се разтапях!
Яя Хьона! Стига глупости! Micheoseo?!
Не можеш да се влюбиш в човек, който едва познаваш толкова малко време!
Може би аджуши все пак беше прав! Аз наистина не знаех много за Санг Йон! И точно затова сега щях да бъда по-дистанцирана!
Ходех из улиците на Париж, оглеждайки сергиите от двете страни. Хората продаваха какво ли не! Когато видях магазинчето, което търсех се усмихнах.
- Бека! - прегърнах приятелката си.
Ребека Джулс е от Великобритания. На 24 години и също така най-добрата ми приятелка. Беше избягала от дома си, защото родителите и се опитали да я омъжат по сметка, но тя била влюбена в Жуел Марсели, красавецът, който работел като коняр в имението на баща и и тя избягала от олтара с него. И така се озовала тук.
- Аньонг! - отговори ми.
Имаше голямо желание да я науча на родният си език, а сега ми беше забранено да говоря на френски, за да упражнява знанията си.
- Какво правиш? - попитах я.
Година след преместването си тук, тя отвори шивашко ателие, където се запознахме преди 3 години.
- Последвай ме! - усмихна ми се и ме поведе към вратичката зад бюрото и. Там тя твореше своята магия, под формата на изящни дрехи, аксесоари и бижута, които всеки би искал да притежава.
- Омо! - възкликнах, приближавайки се.
Пред мен стоеше красива червена рокля, изрисувана със златни рози, а деколтето и беше високо. Роклята беше бухнала, а към нея беше добавена и дълга синя пелерина от сатен.
- Това е за теб! - Ребека ми подаде изящна маска от червена дантела, също изрисувана със златни рози, а наниз от черни перли ограждаше маската.
- Но защо? - очудих се.
- Помниш ли за балът в двореца? - тогава се сетих и натиках маската обратно в ръцете и - Яя!
- Казах ти, че няма да свиря! - намръщих се.
- Но те те поканиха! Как така ще откажеш? - изненада се Бека.
- Аз не съм на нивото на кралските музиканти! Как така ще свиря там?! - сопнах се - Micheoseo?!
- Аз? Аня! Ти си лудата! Как така ще откажеш на най-големите музиканти на Париж?! - извика ми.
- Ей така! Всеки един от тях е завършил академията и е виртуоз! Аз съм просто уличен музикант! - повиших още повече тон.
- Защо не отидеш в академията? Свириш уникално! - караше ми се.
- Защото не мога! Знаеш, че семейството ми има нужда от мен, а и обучението в академията е страшно скъпо! - отвърнах.
- Родителите ти биха се съгласили! А и ако се съгласиш да свириш може и да ти предложат стипендия! Все пак ще свириш на кралския бал с маски Хьона! Не осъзнаваш ли колко голяма възможност е това?! - Ребека държеше раменете ми и ме гледаше с надежда - Моля те, не загърбвай възможността за едно уникално бъдеще, което заслужаваш!
- Родителите ми не знаят за бала все още...- погледнах надолу.
- Ще ти позволят със сигурност! - убеждаваше ме приятелката ми.