2 Book: Kingdom of lost souls {BG}

5 глава

*** Г.т. Ин Ра ***
След работата в театъра тръгнах към вкъщи, но по едно време сина ми мина покрай мен на бегом.
Обърнах се неразбиращо към посоката, от която дойде, точно когато някой ме събори на земята.
- Mianhae...- чух познат мъжки и отворих широко очи.
В мен се взираше мъж, изглеждащ само няколко години по-голям от мен и очевидно кореец.
Да не би Санг Йон да нямаше от него?
Избутах го от себе си и се изправих.
- Вие да не би да гоните сина ми? - скръстих ръце.
- Този идиот ви е син? - повдигна вежда мъжът, след като също се изправи и застана срещу мен.
- Да! Защо го наричате така? - ядосвах се.
Какъвто и да беше Санг Йон, той беше мое дете и нямаше да слушам как някой го обижда!
Господинът се ококори, а аз се изнервих още повече.
- Ъхъм! - тропнах с крак и той се окопити.
- Ъхм...- прочисти гърло и ме погледна - Кажете на съпругът си да превъзпита този нейранимайко, за да спре да преследва племенницата ми! - каза ми, а аз бях на косъм да го цапардосам с чантата си.
- Бих му казала, ако беше жив! - извиках, като сълзи се стекоха по лицето ми при спомена, а онзи се сепна.
- Оо...ъм...mianhae...- промърмори грубиянът.
- Има за какво! - изсъсках, обърнах се и тръгнах към къщата си.
Не знам на кого бях по-бясна! На Санг Йон, че ме е изложил така, или на онзи идиот, който говори само брътвежи!
*** Г.т. Хак Йон ***
Айгу!
Каква беше тази жена?!
Тръгнах към дома си, превъртайки отново и отново лентата на спомените си. Майката на този Санг Йон беше просто огън и жупел! През животът си съм срещал само една жена като нея и това беше Ин Ра.
- Ами ако е? - промълвих и спрях насред пътя замислен - Не! Няма начин да е тя!
Щом фамилията на онзи хлапак беше Гиру, значи и нейната беше такава. Макар че тя имаше сходни черти със съпругата ми. Но беше невъзможно да е тя!
Ако беше моята Ин Ра, тя веднага щеше да се свърже с Джънг Кук и Бо Ра още щом пристигне тук! И тогава щеше да разбере, че аз съм жив.
Ами ако е била изплашена и се е криела от всички?
- Айш! - ударих се по челото, а след това се подпрях на стената на една къща, дишайки накъсано.
Мислите ми се блъскаха една в друга и се завъртяха в ураган, причиняващ ми адско главоболие.
- Аджуши? - обърнах се и видях Джо Хьон, който беше сложил ръка на рамото ми и се взираше разтревожено в мен - Gwenchana?
- Добре съм! - опитах се да се усмихна и се огледах.
Бяхме до вкъщи. Забелязвах, че започва да се свечерява.
- Да влезем вътре? - предложи племенникът ми и след като се съгласих тръгнахме към вратата, точно когато Хьона излизаше с цигулката на гръб.
- Къде отиваш? - попита я брат и.
- Ще спя при приятелка. - отговори му и се обърна да върви, но аз я спрях.
- Родителите ти знаят ли? - промълвих сериозно.
- Да, аджуши! Не се притеснявай! - усмихна ми се и побягна напред, докато аз и Джо Хьон се взирахме в нея с объркани физиономии.
- Айгу...- поклати глава момчето и отвори вратата - Познаваме се от корема на омма, а все още не я разбирам! - каза и влязохме в къщата един след друг.
*** Г.т. Хьона ***
- Аньонг! - прегърнах Бека, след като влязох в ателието и.
- Защо се забави толкова? - попита ме притеснено.
- Трябваше да се разбера с нашите, но ето, че вече съм тук! - отговорих и и двете влязохме в стаичката зад писалището - Все още смятам, че идеята ти е откачена!
- Заслужава си! Все пак ще свириш с КРАЛСКИЯ оркестър, Хьона! Един ден ще ми благодариш! - свали покривалото от костюма ми.
- Дано е преди нашите да ме изпратят в Антарктида с еднопосочен билет, защото съм ги излъгала! - намръщих се и започнах да се събличам.
- Защо пък в Артанктида? - повдигна вежда и махна роклята от изкуствения бюст.
- Защото там няма друго освен бели мечки и ескимоси! - отговорих и си представих как зъзна сама в някое иглу, а една бяла мечка влиза и ме напада.
Потреперих при мисълта.
- Не биха ти го причинили! - продължаваше да говори Ребека, докато ми помагаше с обличането на роклята.
- Не съм много сигурна в това...- отговорих песимистично и се погледнах в огледалото.
Тази рокля ми стоеше идеално!
- Седни! - заповяда ми приятелката ми и ми посочи един стол.
Послушно и се подчиних, а тя извади форкети с червени розички по тях и сатенени панделки в червено.
Направи ми доста интересна прическа и ме гримира.
  Подкани ме да се изправя и ме заведе до игледалото.
Еха! Приличах на принцеса!
Тя сложи на врата ми сребърна огърлица с червени рубини и сребърни обеци със същите камъни.
- От къде ги взе?! - възкликнах шокирано.
Сигурно струват цяло състояние!
- Имам си познати! - намигна ми Ребека и сложи пелерината на раменете ми, връзвайки я на панделка при врата ми.
Даде ми красиви червени пантофки с черни бродерии по тях и накрая най-важното - маската.
Взех калъфът с цигулката си и двете излязохме на улицата.
Вече беше тъмно, а газените лампи бяха запалени.
- Пази се! И внимавай по пътя! С мъжът ми ще те изчакаме да се прибереш! Успех! - прегърнахме се.
- Благодаря ти, Бека! За всичко! - казах и.
- Знаеш, че бих направила всичко за теб, за да си щастлива, Хьона! - отговори ми - Хайде! Тръгвай, че ще закъснееш за маскения бал! - подкани ме.
- Добре, добре! - засмях се - До после! - сложих качулката на пелерината, поех газената лампа от ръцете на Ребека и тръгнах към двореца.
*** Г. т. Санг Йон ***
Омма беше ядосана.
След като се прибра вкъщи се скарахме заради онзи проклетник, чичото на Хьона.
- Няма ли да се спреш вече с всичките глупости Санг Йон? - извика омма, след като трясна вратата на къщата зад себе си.
- За какво говориш омма? - очудих се на думите.
- Какъв беше онзи мъж отвън? Защо те гонеше? - приближи се бясна до мен.
- Просто чичото на една приятелка! - изкрещях, разочарован, че собствената ми майка ми няма доверие.
- Приятелка? Като другите ти приятелки? Като Ом Ем? Като Хана? Като Сойон? - изреждаше тя бързо, като на всяко име гласа и се усилваше все повече и повече.
- Аня, омма! Хьона е различна! - отрекох упреците и.
- Така казваше за всяко едно момиче, което си ухажвал! - извика ми - Как може да ме излагаш така?
Думите и не пронизаха като стрела. И болеше! Собствената ми майка се срамуваше от мен!
- Излагам те? С кое? Че за пръв път съм истински влюбен в някой?! Никога преди не си ми се карала за другите момичета, които заглеждах, омма! Защо сега, когато се влюбих истински реши да си примерна майка? - веднага съжалих за изречените думи.
Покрих устата си с ръка, взирайки се в омма, която беше в шок и на ръба на сълзите. Този път прекалих!
- Н-наистина ли мислиш така? - промълви изплашено.
- Mianhae, омма, но не си права... - отговорих и, шоглеждайки към земята засрамено.
- Така е! И сега наистина ще постъпя разумно! От днес нататък няма да се разхождаш като муха без глава и ше свириш за изпита в академията! Нямаш време, а искам да се представиш на ниво! Забранявам ти да се виждаш с Хьона! - тогава търпението ми преля чашата.
- БУЕ?! Забраняваш ми да се виждам с нея? Micheoseo?! - развиках се бесен.
- Това е решението ми и точка! - отвърна ми ледено.
После се качих в стаята си, облякох костюмът си за бала и двамата безмълвно се качихме в една карета, която ни закара в двореца.
Бяхме посрещнати от стражи в сини униформи, мисля, че ги наричаха мускетари.
Не поглеждах към омма. Тя не беше права! А аз нямаше да я послушам! Беше невъзможно да спра да ходя при Хьона!
Влязохме в балната зала, отидохме да се поклоним на негово Величество и съпругата му и омма отиде да поздрави свои познати.
Аз отидох до масата с храна и погледнах какво има. Но не бях гладен.
Покрай мен мина прислужник с поднос, върху който бяха наредени чаши с червено вино, затова си взех една и огледах хората.
Имаше танцуващи двойки с маски, кралският оркестър свиреше от балкона над троновете на краля и кралицата, облечен в златно-сини костюми и еднакви маски, а други хора си говореха и се смееха на шегите си в краищата на залата.
Няколко дами дойдоха при мен, усмихвайки се съблазнително, намеквайки, че искат да ги поканя на танц, но аз ги отблъсквах любезно. Днес нямаше да танцувам с никого!
Дали Хьона щеше да дойде?
Но дори и да дойдеше, дали щях да я разпозная? Все пак всички носехме маски!
Вечерта протичаше приятно за всички, освен за мен. Аз щях да заспя от скука!
Изведнъж музиката секна, а  цялата зала потъна в тишина. Танцувашите двойки се бяха разделили и освободили центъра.
Тогава масивните врати се отвориха шумно от двама стражи, а през тях влезе дама с рокля, която веднага познах.
Това беше роклята от ателието!
Момичето нагласи цигулката на рамото си и засвири, слизайки по стълбите към залата, а откестъра засвири по-тихо, подгласяйки и.
Всички я наблюдаваха като хипнотизирани. Сякаш тя беше красива огнена фея.
Черната и коса бе прибрана в сложна прическа с панделки и рози, а на лицето си носеше червена маска, обшита с перли и златни и черни бродерии. Сребърна огърлица с червени рубини окрасяваше деколтето и.
Бях пленен от тази красота и мелодията, която изпълняваше!
Момичето изглеждаше, сякаш никога преди не съм я срещал, но аз се чувствах, сякаш я познавам много добре.
Тя прекрачи и последното стъпало, след което тръгна към центъра на балната зала.
Мелодията и беше тъжна и хипнотизираща, а оркестърът свиреше само за фон, заедно с нея.
Никой не смееше да проговори. Всички се възхищаваха на таланта и красотата на непознатата госпожица.
Скоро произведението и свърши. Дори след като спря да свири, всички се взираха в нея с отворени усти, но скоро осъзнаха, че е приключила и започнаха бурно да я аплодират, а тя се поклони грациозно и засвири отново, като този път мелодията беше весела и танцувална.
Около нея се приближиха няколко двойки и затанцуваха, образувайки красива цветна  ограда около нея.
Кое беше това момиче? Трябваше да разбера! На всяка цена!
Исках да се приближа до нея, но за целта трябваше да танцувам с някое момиче.
Тогава точно като по команда една госпожица в розова рокля и с руса коса се приближи до мен.
Дори не в оставих да говори, ами направо я дръпнах за ръката и отидох възможно най-близо до центъра, взирайки се запленени в неизвестната цигуларка, която се усмихваше лъчезарно и стопляше сърцето ми.
Не поглеждах партньорката си, която чувах, че ми говори нещо, но изобщо не я отразявах.
Изведнъж в залата се чуха изстрели. Музиката отново секна. Хората се разпищяха и затърсиха изход.
Тогава забелязах как един куршум лети към красавицата, която стоеше замръзнала в центъра на залата и я дръпнах, бягайки към първата врата, която видях.
Трябваше да се измъкнем от тук!
Озовахме се в кухнята.
- Те идват! - извика ми на корейски момичето.
Значи беше моя сънародничка!
- Тук! - отвърнах и отворих друга врата, от която започваше тъмен завит коридор със стълбище, а по стените висяха факли.
Взех една от тях и продължих да отварям врата след врата.
Минахме през някакво подземие и накрая излязохме през врата, водеща до река Сена.
Явно от дворецът наистина имаше много изходи!
- В безопасност сме! - уверих я дишайки насечено и свалих маската от лицето си.
Тя ме погледна и видях как очите и се разшириха от изненада зад маската.
Тя все още държеше цигулката и лъка в едната си ръка.
- А-аз трябва да тръгвам! - каза ми и точно преди да побегне я хванах за ръката.
- Моля ви, поне ми покажете лицето си! - казах и и понечих да сваля маската и, но тогава тя отблъсна ръката ми и побягна по мрачните улици на Париж, докато роклята и се стелеше като огън около нея.
Коя беше тя?
Тогава се сетих за омма.
- Омо! - извиках и тръгнах към двореца.
Когато стигнах не се чуваха изстрели. Но имаше ранени.
Стражи изнасяха хора на носилки и ги вкарваха в карети, които после тръгваха към лечебницата.
Побягнах към вътрешността на двореца.
- Омма! - извиках.
Стражите се опитаха да ми препречат пътя, но аз ги отблъснах и влязох.
Тогава видях най-големият си кошмар.
В една от носилките лежеше омма.
Цялата и рокля беше в кръв, която бликаше от стомаха и, а очите и бяха затворени.
Изгубих я!
Хейо!
Ето я и новата глава! Съжалявам, че се забавих толкова много, но съм на място без обхват и чак сега успявам да я кача!
Какво ли ще стане с Ин Ра?
Дали наистина ще загине?
Ще разберете в следващата глава!
Saranghae! ❤️