2 Book: Kingdom of lost souls {BG}

4 глава

- Х-Хак Йон? - промълвих, взирайки се в му очи.
- Госпожо, моля ви събудете се! - промълви и гласът му прозвуча много различно.
- Буе? - очудих се.
Тогава отворих очи и се огледах.
Било е само сън! Просто един сън!
Намирах се на моста при Сена.
До мен стоеше младо момиче, което ме гледаше любопитно.
***Г.т. Хьона***
Вечерта реших да изляза на разходка, но когато минах по моста при река Сена намерих една жена, заспала до колоната.
Събудих я и я изучих с поглед.
Забелязах чертите и. Беше корейка!
- Х-хак Йон? - промълви в съня си.
Хак Йон? Като аджуши?
Аня! Сигурно е някой друг!
- Госпожо, моля ви събудете се! - казах и разтресох леко рамото и.
Тя отвори очи и се огледа слисано.
После погледът и се озова върху мен.
- Коя си ти? Къде съм? - попита и се изправи.
Тя да не е пияна?
- Аз съм Хьона, а вие сте на моста при река Сена. - информирах я - Искате ли да ви изпратя до дома ви?
- Няма нужда! - усмихна ми се мило - Не знам как съм заспала тук, но ви благодаря, че ме събудихте! Лека нощ! - и преди да кажа още нещо прекоси моста и се изгуби в мрака на Парижките улици.
- Айгу! - заклатих глава и продължих разходката си.
Сигурно се питате защо излизам толкова късно? Не е ли опасно за младо момиче като мен да се разхожда само по мрачните улици?
Ами отговора е лесен! Просто не ме е страх!
Често ми се случваше някой да ме закачи, но тогава бързо се разправях с него и продължавах по пътя си.
Все пак аппа е бил страж! Да не си мислите, че не ме е научил на това и онова?
Та всъщност не бях просто на разходка...
Два пъти седмично се измъквах от вкъщи, за да отида в гостилницата на Франсоа Дродел. Там свирех заедно с оркестър от музиканти от всички краища на света вече 2 години, а родителите ми все още нищо не знаеха.
Имаше музиканти от Испания, Италия, Швейцария, Португалия, Мексико, Румъния, Гърция, Унгария и къде ли още не.
- Bonjour /здравей/! - поздрави ме Дориен, който свиреше на контрабас.
Той беше от Трансилвания!
- Ne me mords pas, s'il te plaît /Моля те, не ме хапи/! - отстъпих назад.
- Combien de fois dois-je te répéter que je suis pas vampire /Колко пъти трябва да ти повторя, че не съм вампир/?! - намръщи се момчето.
- Vous n'êtes pas vampires à Transylvanie / В Трансилвания не сте ли ванпири/? - пошегувах се.
Дориен само завъртя очи и си тръгна.
- Bonjour! - поздравих другите музиканти и оставих калъфа с цигулката си на един стол, за да я извадя и настроя.
- Hey, Hyuna! - към мен се приближи Федерико, който пък беше от Италия.
- Bonjour! - отговорих без да го поглеждам.
- Je me demande si tu veux qu'on sorte demain / Чудех се дали искаш утре да излезем/? - усмихна ми се и извади саксофона от калъфа си.
Айш! Пак ли?
Въздъхнах и се обърнах към него.
- Je sais que tu m'aimes mais je ne t'aime pas, donc arrête-toi à me poser la même question chaque fois / Знам, че ме харесваш, но просто аз не те харесвам, така че, стига ми задава един и същи въпрос всеки път/! - казах му като леко повишавай тона си на всяка една дума и се обърнах обратно към инструмента си.
- Mais pourquoi /Но защо/? - усмивката падна от лицето ми.
- Parce que je ne t'aime pas! Tu ne l'as pas compris? Regarde combien de filles sont attirées par toi! Prête attention à elles, pas à moi! / Защото не те обичам! Не го ли разбра? Виж колко момичета са привлечени от теб! Обърни внимание на тях, не на мен!/
- развиках се.
- Hyunа...- проплака.
- Il vaut mieux que tu te taises! Après peu on commence à jouer! /По-добре млъкни! След малко започваме да свирим!/ - прекъснах го и се отдалечих от него.
Скоро всички се качихме на сцената и засвирихме весела музика, която далеч не звучеше изискано. Чували сте за народни музиканти, нали? Ами ние бяхме такива!
Повечето хора станаха от масите и затанцуваха в кръг хванати за ръце, въртейки се бързо и неудържимо.
Интересно ми беше кой щеше да се изплъзне пръв и да падне?
Вечерта мина забавно. Свирих с удоволствие, по едно време се надсвирвах с другият цигулар Рамиро, който беше от Испания и танцувах, докато свирех.
Накрая беше толкова късно, че доста от хората се разотиваха.
Някои пък бяха заспали по масите. Аз също трябваше да си ходя, затова отидох при господин Франсоа, който ми плати за свиренето и си тръгнах.
На улицата беше страшно тихо, но аз наметна качулката на пелерината си и бързо тръгнах към вкъщи.
Когато пристигнах отидох под прозореца на стаята си.
Въжетето ми беше проведено през него, а аз умело се качих по него.
Човек се научава бързо за толкова години!
- Ая! - когато се качих се спънах в рамката на прозореца и се строполих по очи на пода.
Айш!
Ами ако някой ме е чул?!
Чувах стъпки по коридора, затова бързо свалих калъфа с цигулката от гърба си и се метнах в леглото си с дрехите и обувките, правейки се на заспала.
- Хьона? - вратата ми се открехна с тихо скърцане и усетих светлината от свеща, когато омма влезе в стаята.
Огледа се и дойде до леглото ми.
Яя, ако ми махне завивката ще ме хване!
Усетих как омма прокарва топлата си нежна ръка през косата ми.
- Каквото и да става, колкото и неща да ти забранявам, знай, че винаги ще те обичам! - прошепна, а след това си тръгна.
Изчаках минута - две и станах, за да се преоблека, след което отново се върнах под завивките.
Замислих се над думите и.
"Nado saranghae!" - помислих си и затворих очи, потъвайки бързо в страната на сънищата.
***Г.т. Санг Йон***
На сутринта се събудих късно и слязох в трапезарията.
Омма беше излязла, според бешежката, която ми беше оставила на масата.
До бележката имаше и чиния със изстинали палачинки.
Явно беше излязла преди много време...
Намерих си сладко и ги изядох, след което се преоблякох и реших днес да не свиря при катедралата, че току виж чичото на Хьона пак беше там, а днес не ми се тичаше отново.
  Реших да разгледам магазинчетата по улицата при "Понт О Шанж", затова тръгнах на там.
Изведнъж чух музика от тромпети и всички хора застанаха в двата края на пътя, правейки място на стражите да минат.
- Attention! Attention! Le roi invite tout le monde à un bal de masques dans le château ! / Внимание! Внимание! Кралят кани всички на маскен бал в двореца!/ - провикна се съветникът от коня си.
- Quand /Кога/? - извика някой.
- Demain à 08:30 du soir /Утре в 08:30 вечерта/! - отговори му един от стражите, а после кралските пратеници продължиха да ходят напред, повтаряйки същата информация.
Хмм...маскен бал в двореца?
Звучи добре!
Реших, че след като ще ходя ще ми трябват подходящи дрехи и най-важното! Маска!
Продължих напред в търсене на шивашко ателие и не след дълго намерих.
- Аньонг! - поздрави ме момичето зад писалището - С какво мога да ви помогна?
Странно...изглежда като европейка, но ми говори на корейски...
- Търся си костюм и маска за утрешния маскен бал в двореца. - отговорих.
- В какъв цвят искате да бъде? - усмихна се момичето и се приближи към мен.
Замислих се и огледах дрехите, закачени по стените.
Момичето определено си разбираше от работата!
Харесах се костюм в черно и червено.
- Този! - казах и се приближих до него - Мога ли да го пробвам?
- Разбира се! - отвърна ми шивачката, свали закачалката с косюма и ме заведе в помещение зад магазина, което служеше като пробна.
Тя излезе, аз облякох костюма и се взрях в отражението си в голямото огледало.
Определено щях да купя този!
Чак сега забелязах, че зад мен има нещо голямо, покрито с бял чаршаф.
Обърнах се и се вгледах. Беше ми интересно какво ли се криеше под чаршафа?
На краят любошитството ми наделя и повдигнах чаршафа.
Това беше красива червена рокля избродирана със златни рози, върху нея беше наметната дълга синя пелерина.
Тази рокля беше шедьовър!
Но за кого ли беше?
- Сър? - на вратата се почука, а аз бързо върнах чаршафа върху роклята и се отдалечих от нея.
- Да? - ухилих се като дете, което е направило беля.
- Харесва ли ви костюма? - усмихна ми се.
- Да, да! Ще го взема! - закимах.
Тя ми подаде една маска в червено и сиво с черни орнаменти.