2 Book: Kingdom of lost souls {BG}

2 глава

***Г.т. Санг Йон***
- Айгу, къде беше? Знаеш ли, колко се притесних?! - омма се метна на врата ми, след като затворих вратата зад себе си - Знаеш ли кое време е?!
- Mianhae, омма...не исках да те притеснявам...- отвърнах на прегръдката и - Все още ли ми се сърдиш?
- Яя, пабо! - тупна ме по главата.
- Ая! - леко ме заболя.
- Айгу, mianhae! Още ли те боли? - погали ме.
- Съвсем малко! - намигнах и - Значи не ми се сърдиш?
- Аня! Как мога да ти се сърдя, след като така ме уплаши? - попита ме.
- Вече съм спокоен! - засмях се - Омо, умирам от глад! Ти вечеря ли?
- Аня! Изчаках те, но не съм готвила! - отвърна ми омма.
- Тогава ще сготвим двамата! Хайде! - оставих цигулката си в трапезарията и се запътих към кухнята.
Беше страшно забавно да готвя с омма! От както работеше в театъра не бях имал възможност да правя нещо толкова обикновено с нея.
Скоро храната бе готова и седнахме да вечеряме.
- Та какво къде беше толкова време навън? - заговори майка ми.
- При "Нотр дам". - отвърнах.
- И какво правеше там? - продължи да любопитства.
- Свирех? - повдигнах вежда и отхапах от франзелата.
Омо, колко вкусно!
- Толкова време си свирил? Как не си се уморил? Не е типично за теб! - очуди се омма.
- Ами...не свирих сам...- загатнах.
- Ами с кого? - продължаваше да ме разпитва.
- Едно момиче? - промълвих тихо.
В продължение на 10 минути тя стоеше, подпряла глава на ръцете си и ме гледаше все едно съм извънземно.
- Джинджа? - проговори накрая.
- Какво е толкова чудно? - леко се издразних.
- Просто не си полагал чак толкова труд да ухажваш едно момиче до сега...- каза, сякаш е най-странното нещо, а после присви очи и леко се надигна от стола си, приближавайки се към мен над масата - Сигурен ли си, че ти си Санг Йон?
- Омма! - извиках и тя подскочи - Аз съм си! Какво е толкова странно в това да си влюбен?!
- Ааа...- сепна се за момент - ...това било значи...
- Айгу! - въздъхнах.
- И коя е тази невероятна госпожица? Определено трябва да се запозная с нея! - възхити се.
- Аня! Ще я уплашиш и кой знае какво ще си помисли за мен! - отказах веднага.
- Хубаво е да знае кой си всъщност. - вметна омма.
- Искам да и покажа своята хубава страна! - започнах.
- Но някога ще се сблъска и с лошата! - закова ме жената.
- Ами ако искам да се променя? - изправих се от масата.
- Санг Йон-а, успокой се! - стресна се майка ми.
- Аньонг! - промълвих, взех калъфа с цигулката от стола до себе си и се качих в стаята си.
Хвърлих се на леглото и се загледах нагоре.
Защо омма не разбираше, че сега всичко е различно? Хьона беше различна! Аз исках да бъда различен! Исках да я опозная! И добрата, и лошата и страна! Всичко! Исках да разбирам за какво си мисли и какво желае само от погледа и! Исках да съм близо до нея и да бъда нейна опора!
Толкова трудно ли беше майка ми да повярва, че съм наистина влюбен до уши?!
- Айш...- въздъхнах.
Дълго време стоях и размишлявах над чувствата си към Хьона.
По едно време ми стана топло в стаята и затова излязох на терасата.
Студеният въздух обля лицето ми. Пълната луна изглеждаше сякаш е толкова близо, а всъщност е толкова далеч! Безбройните звезди блестяха на фона на нощното небе и образуваха какви ли не съзвездия.
Заслушах се в тишината, затворил очи. По едно време тя бе процепена от ударите на близката камбана. Едно, две. Беше два часа през ноща! Върнах се в стаята си, преоблякох се и си легнах, но така и не успях да заспя. Въртях се в леглото и не можех да се унеса. Трябваше да се успокоя! Може и да беше късно, но имах нужда да посвиря! Излязох отново на терасата, настроиха струните на цигулката и я подпрях на сгъвката между врата и брадата си. Точно сега исках да изсвиря нещо лирично, спокойно.
Затворих очи и се оставих на музиката да ме погълне.
Изливах всичките си тревоги чрез свиренето и се успокоявах. Може според омма и околните да бях глуповато момче и заклет флиртаджия, но имаше неща, за които никой не знаеше. И аз бях чувствителен! И аз можех да обичам, така както и да страдам! Омма така и не разбра защо отхвърлях толкова много момичета.
В продължение на години се запознах с какви ли не момичета и ги ухажвах, за да разбера дали ще се влюбя истински в някоя, но всички те бяха прекалено монотонни за мен.
Исках да срещна момиче, което ще ме отнесе! Момиче като Хьона!
И ето, че я срещнах! Но трябваше да намеря начин да я накарам да се влюби в мен!
До тук бях с другите момичета! Сега единствената ми цел е Хьона!
Спрях да свиря и погледнах към небето, а тогава се сетих за една пречка в картинката. Чичо и!
Какъв му е проблема на този човек? Че и ще ми казва да стоя далеч от нея? Как ли пък не! Няма да позволя да ми попречи да бъда до Хьона! Или да не се казвам Гиру Санг Йон!
***Г.т. Хак Йон***
- Какъв беше този? - попитах Хьона, след като говори с майка си и баща си, който се върна още по-ядосан.
- Просто едно момче! - отвърна ми.
- Хьона, видях го как те гледа! Далеч не си му безразлична! - изнервих се.
- Какво лошо има в това да ме харесва?! Толкова ли съм противна, че да изглежда невъзможно?! - изкрещя момичето.
- Не си противна! Точно обратното! Но се притеснявам за теб, Хьона! Момчета като него искат само едно! После ще те зареже! - извиках.
Исках да я предпазя от това да бъде наранена по този начин от него! Ето защо исках двамата да са далеч един от друг!
- От къде си толкова сигурен?! Та ти дори не го познаваш, аджуши! Защо слагаш всички момчета под общ знаменател?! - сълзи се стичаха от очите и.
Приближих се и я прегърнах силно.
- Просто искам да си щастлива! Не го ли разбираш? - промълвих и я погалих по косата.
- Знам аджуши, но искам да го опозная! - изхлипа.
- Не ти трябва да го опознаваш! Точно той изобщо не ми изглежда надежден! Я ми кажи как се е озовал в Париж? Видях, че и той свири на цигулка. - попитах.
- Днес е пристигнал с майка си. Предложили са и работа като актриса в новия театър при Сена, била доста известна и в Китай. - обясни ми.
- Значи са Китайци? - предположих.
- Аня! Корейци! - поправи ме.
Ако бях прав, би трябвало майка му да е била свидетел на трагедията преди 18 години!
- А как са се преселили от Корея в Китай? - заинтересувах се.
- Не знам! - отговори и се прозя - Аз ще си лягам! Лека нощ! - и тръгна към стаята си.
Аз се върнах в своята и си легнах. Спомних си лицето на онова момче. Нищо добро не вещаеше! И беше въпрос на време Хьона да го разбере!
В същото време в него имаше нещо познато, но не можех да разбера какво. Майка му беше актриса...сигурно е била някоя от актрисите на Хан Ю Ри! Нямаше друга трупа в Корея! Или пък е станала актриса, след като е отишла в Китай?
Айш! Прекалено много мисли ми дойдоха на главата! Все още бях слаб от комата. Трябваше да си почивам.
Въртях се много време без да заспя.
Айгу! Какво ми има?
Имах нужда от свеж въздух, затова се преоблякох и реших да се поразходя навън.
Докато ходех камбаната удари два пъти. Значи бе два през ноща...
Продължих да ходя, взирайки се в пълната луна.
Тогава от някъде зазвуча музика. Някой свиреше на цигулка!
Мелодията бе толкова нежна и красива! Бях любопитен да видя кой свири толкова виртуозно, затова се заслушах от къде идва мелодията. Беше наблизо! Тръгнах в посоката, от която идваше и стигнах до добре обзаведена двуетажна. Но от къде идваше мелодията? Не звучеше като да е от вътре! Тогава погледнах към терасата. Луната огряваше виртуозния музикант, но очите му бяха затворени и не можех да видя лицето му. Явно беше много съсредоточен в свиренето! Затова просто се насладих на музиката му. Скоро приключи и отвори очи, взирайки се в луната. И тогава го разпознах! Това беше онзи Гиру Санг Йон!
Как можеше да свири толкова добре? Яя, по-добре да си ходя!
***Г.т. Санг Йон***
Както си мислех чух силен шум и погледнах надолу. Някакъв човек беше паднал на паважа, а бастуна му бе на метър от него. Кой знае колко е стар! И какво правеше навън по това време? Сигурно е болен от склероза!
Бързо оставих цигулка на леглото си и слязох пред къщата.
- Позволете да ви помо...- мъжът се обърна към мен - ...т-ти? - това беше проклетия чичо на Хьона - Какво правиш тук? - присвих очи - Да не ме следиш?!
- Омо, колко си глупав! Света не се върти около теб, Санг Йон! - отговори ми студено, докато се оглеждаше за бастуна си.
Тогава се сетих.
- Защо използваш бастун? Да нямаш проблеми с ходенето? - попитах и му го подадох.
- Не те касае! - извика ми.
- Айгу, човек не може да е мил с теб! - възмутих се, изправих се и хлопнах вратата след себе си, качвайки се обратно в стаята си.
Прибрах цигулката си и пак излязох на терасата. Той тъкмо тръгваше.
Сега щях да си отмъстя.
- Това е моят дом, така че КЪШ! - извиках точно както той, когато ме изгони, след като Хьона се прибра, а чичото и се обърна, засмя се и тръгна обратно по пътя си - Омо, какъв неприятен човек! - завъртях очи, а после се взрях в небето - Не ти ли казах, че не искам да го виждам повече?! - изкрещях, сякаш Бог щеше да ме чуе така.
Легнах си и този път успях да заспя бързо.
На сутринта се събудих късно и слязох в кухнята. Миришеше много вкусно! Омма тъкмо слагаше чиния с омлет, от който все още излизаше пара, на масата.
Закусихме без да си кажем нито една дума. Все още и бях сърдит!
След това се качих в стаята си, облякох черни панталони, бяла риза и лилав жакет. Взех калъфа с цигулката си и тръгнах към "Нотр Дам".
Като вчера оставих калъфа си на стъпалата на катедралата, настроиха струните на цигулката си, сложих колофон на лъка и засвирих.
Днес свирех тържествена музика. Трябваше да свиря различни неща, за да не омръзвам на хората.
Бързо се събраха около мен, някои танцуваха, други се смяха, пляскаха в ритъм с веселата музика и се забавляваха.
Тогава Хьона пристигна и по най-бързия начин се присъедини към мен, свирейки терца по-нагоре от мен, създавайки идеалната хармония.
Малко деца се хващаха за ръце и се въртяха, подскачаха и какво ли още не. Всичко беше идеално!
Докато някой не дойде да го развали!
Спряхме да свирим щом чичото на Хьона се появи, гледайки ме злобно.
Взе калъфа на Хьона, дръпна я за ръката и я заведе в другия край на площада.
После извади торбичка с бял прах и застана по средата на площада, наръсвайки го по земята, създавайки плътна линия.
- Да не сте прекрачили линията! - каза, погледна към Хьона, а после и към мен.
Завъртя се на пета и седна на камъка на фонтана, от който тръгваше линията.
Зло такова! Значи така ще играем? Арасо! Сега ще видиш ти, Джон Хак Йон! Никой няма да се подиграва така с мен!
- Hey les enfants/Хей деца/! - извиках на тълпата, която наблюдаваше с интерес сценката, а от нея излязоха напред няколко малки момичета и двама близнаци - Имам предложение!
Те се спогледаха, после едното пристъпи напред и се наведох, шепнейки в ухото и.
- Bon/добре/! - кимна и отиде при другите, за да им разкаже плана, а аз невинно започнах отново да свиря на другите хора.
Забелязах, как двете от момичетата отиват при Хак Йон, за да го разсеят, а близнаците отидоха при Хьона, разказвайки и плана.
Тя ме погледна и кимна.
Малко по малко двамата тръгнахме напред, а публиката ни следваше. Скоро бяхме плътно до линията.
Тогава децата, които имаха право да минават през линията, затанцуваха и нарочно постепенно изритваха белия прах. Сега нищо не ни разделяше! Докато свирехме в дует се въртяхме и се усмихвахме.
- Ей, ти! - чух гласа на чичо и.
- До после, красавице! - намигнах и.
Едното дете ми подаде бързо калъфа, който бях оставил на стъпалата на катедралата и побягнах към дома си.
Той ходеше с бастун, така че надали щеше да ме последва!
Много грешно предположение!
Спрях при една ниша, между първите етажи на две къщи, за да си почина.
- Значи ще се правиш на интересен? - някой ме хвана за яката на жакета и ме обърна към себе си.
Как стигна до тук толкова бързо?!
- Но к-как? - промълвих.
- Прекалено глупав си, за да минеш по дългия път към дома си! - засмя се - Слушай внимателно момче! Няма да го каба трети път! Тогава направо ще те отрепя, арасо?! СТОЙ. ДАЛЕЧ. ОТ. ХЬОНА!!! - пусна ме и си тръгна.
Айгу! Какъв беше този чове?! И защо по дяволите се изплаших толкова?
Хейо!
Ето я новата глава! Надявам се да ви харесва, а ако е така гласувайте и коментирайте! Извинявам се ако има правописни грешки!
Saranghae! ❤️