2 Book: Kingdom of lost souls {BG}

13 глава

*** Г.т. Санг Йон ***
Огледах лицата на хората. Всичко изглеждаха изморени и имаха по някоя и друга драскотина по лицето, вероятно белег от битка. Чак сега осъзнавах колко е опасно положението!
- Какво се случи, след като ме пронизаха? Какво се случи с теб?- попита баща ми.
- Изпълних обещанието си и изведох Ин Ра от двореца, но руснаците ни настигнаха и аз останах, за да ги задържа, а тя продължи напред. Измъчваха ме по безбройни начини и накрая ме качиха на клада пред цялото население, за да ги изплашат и ме запалиха. Но тогава заваля дъжд, от някъде се появиха войни облечени в черно и посякоха палача, а мен свалиха от клада и спасиха.
Прекарах месеци на легло, възстановявайки се от всичките рани, а Черните сенки се грижеха за мен.
И вече 18 години аз съм част от тях.
- Какво става тук? Разбрах, че имаме важни гости? - в стаята влезе жена дълга гарваново черна коса, вързана на опашка и облечена в бойни дрехи, с дълга Катана на кръста.
- Това са Ча Хак Йон и Санг Йон. - отговори ѝ Санг Хьок.
- Шегуваш се нали? Това не е възможно! - очуди се жената.
- Чудесата стават все повече... - въздъхна той и я прегърна през кръста, а аз и татко повдигнахме вежди изненадано - Момчета, запознайте се с водача на Черните сенки - моята съпруга, Хан Хуаса!
- Съпруга?! - ококори се баща ми - Добра работа, приятелю!
- ОММААА! - всички се стреснахме от пронизителния писък, идващ от горния етаж, който бе последван от ядосаните тежки стъпки по стълбите, на момиче със същата черна коса като Хуаса, но приблизително на моята възраст, което спря пред водачката и тропна с крак - Зико пак ми е оставил Глиганска глава на възглавницата!
- Пак? Вчера му казах да престане иначе ще му прибера боздугана! - въздъхна жената.
- Аппа, няма ли най-накрая да го пратите да наблюдава границата? Писна ми да намирам животински глави в стаята си и обезглавени неправилно! Той изобщо може ли да сече както трябва? - ядосваше се момичето.
- Няма ли вече да се спрете с тези номера? - попита я Санг Хьок.
- Ще говоря с него, повикай го! - каза ѝ майка ѝ.
- Добре! - отговори тя - ЗИКООО, ВЕДНАГА ДОВЛЕЧИ НЕСКОПОСАНИЯ СИ МЪРЗЕЛИВ ЗАДНИК ТУК!
- Нямах в предвид да крещиш...- въздъхна Хуаса.
- ГЛЕДАЙ СИ РАБОТАТА ЗАРИЯ! ЗАЕТ СЪМ! - получи далечен отговор тя.
- ЗИКО, ИМАШ 3 СЕКУДНИ ДА СЕ ЯВИШ ПРЕД МЕН, ИНАЧЕ ЩЕ ТЕ ПРАТЯ ДА ЧИСТИШ КОНЮШНЯТА НА ДАРИУС! - този път изкрещя Хуаса и след секунди по стълбите като стрела дотича високо момче с тъмни очи.
- Да, омма? - преглътна притеснено той.
- Защо в стаята на сестра ти има глава на глиган? - погледът на Хуаса беше вледеняващ.
- Беше гримирала трофеят ми от елен! Като толкова иска да слага грим на животните, реших да ѝ предоставя глиганска глава! - отговори ѝ момчето, докато точеше сабята си на камък.
- Защо пак си гримирала Еленският череп? - обърна се към Зария Санг Хьок.
- Отмъстих си, че наряза любимият ми ханбок! - отговори тя и плесна брат си зад врата.
- Това пък кога се случи? - въздъхна Хуаса.
- Това няма значение. И двамата прекалявате вече! След като не можете да се държите като големи хора, трябва да бъдете наказани като деца! - Санг Хьок звучеше много строго - Ще почистите двете стаи в тайната пристройка за гостите ни и всяка вечер един от вас ще ги охранява.
- Кои са те? И защо им трябва охрана? - повдигна вежда Зико, а Зария се обърна към нас.
Очите ѝ бяха виолетови, а през едната ѝ вежда минаваше белег, който вместо да я загрозява, я правеше още по-интересна и красива.
- Това, деца мои, са Ча Хак Йон и Ча Санг Йон. - отговори им баща им.
- Кралят и принцът? - попита Зико, а майка му кимна.
Зария ме огледа преценяващо отгоре до долу и се обърна към родителите си.
- Много навреме се сетиха да се р...- аизцъка с език - Отивам да стрелям с лък!
- Стрелбата ще почака! Първо оправете стаите! - каза ѝ Хуаса.
- Арасо, омма...- отвърнаха децата отегчено и тръгнаха към стълбите.
- Зико! Отдели от своите дрехи за Санг Йон! - подвикна баща му след него.
- АРАСО! - извика от горният етаж той и Хьок поклати глава въздишайки.
- Имаш прекрасни деца! - обади се накрая баща ми.
- Да можеше и да ме слушат повече... - изцъка той, а баща ми се засмя иронично.
- Разбирам ти болката. И моят хич не чува... - каза тате и се обърнах към него повдигайки вежда - Да не лъжа? Я разкажи на чичо си Хьок как те прибирах от кръчмата във Франция онази вечер!
- Какво си правил? - ококори се Хуаса.
- Това няма значение сега, имаме по-важни неща за обсъждане! - изнервих се.
- Същият е като Ин Ра! Минава между капките... - засмяха се възрастните.
- Но все пак е прав, имаме кралство за спасяване! - подкрепи ме леля Хуаса и тръгна към масата, на която беше разгъната огромна карта на кралството, а ние я последвахме.
- Кралят на Русия управлява от далеч. Тук в Корея отговаря дясната му ръка - генерал Фьодор Шевченко. Той се помещава в старият дворец. - започна Санг Хьок.
- Той не е ли прекалено възрастен, че да управялва цяло кралство, че и армия на всичкото отгоре? Помня го от малък, когато идваше за преговорите с баща ми... - попита татко.
- Така е. Имаме шпиони в двореца. В краят на миналата година се е разболял и е много слаб напоследък. Казват, че поради здравословната му нестабилност кралят е изпратил сина си тук да държи изкъсо ситуацията вместо генерала. - разказа Хуаса - той е доста млад и изпълнява всички заповеди на баща си. Целият дворец е силно охраняван, а във всеки град има по двама отговорници и малък флот. Повечето аристократи от падналото кралство са на наша страна, но предполагаме, че някой действа като двоен агент. Все още не знаем кой е, но откакто принцът на Русия пристигна тук, Русия е една крачка пред нас и атаките ни не постигат желаният резултат.
- Как можем ние да помогнем? - попитах ги.
- Засега е най-добре никой да не разбира за присъствието ви. В най-скоро време трябва да известим останалите отряди на Черните сенки из кралството, че сте тук и да направим голяма атака, но през това време е от изключителна важност присъствието ви да остане тайна. - отговори ми чичо Хьок.
- Трябва Санг Йон да започне обучение по самозащита и работа с оръжие. Бих го направил аз, но съм сигурен, че има далеч по-опит и войни от мен сред вас. - каза татко.
- Той не знае ли как да борави с оръжие? - очуди се водачката на Черните сенки.
- Не. Цял живот бях в Китай с омма и се обучавах да свиря на цигулка. Винаги съм бил само музикант. - обясних засрамен.
- Зария ще се погрижи за обучението му. - реши Хуаса.
- Защо дъщеря ни? Зико каква друга работа има? - попита я съпруга ѝ.
- Той има още много да работи по качествата си, а Зария е изключително добър боец и стратег. - отговори му тя и отново ме погледна - Ще я известя довечера за обучението ти.
Останах много изненадан. Момиче ще ме учи как да се бия? Всичко случващо се досега ставаше все по-невероятно...

Ето я и новата глава! Снимката е на Зария, в следващата глава ще видите и Зико (не, не е Зико от Block B). Надявам се да ви е харесало!