2 Book: Kingdom of lost souls {BG}

12 глава

*** Г. т. Санг Йон ***
Тялото ми изстръпна при контакта с ледената вода, след като потънах.
  Можеш да плувам, но заради шокът се парализирах и започнах да се давя, потъвайки все по-надолу.
Въздухът ми свърши бързо и накрая затворих очи.
Така ли щях да си умра? След всичко това, което научих? Наистина ли щях си тръгна от този свят, без да получа отговори на милионите си въпроси?
От някъде чух глухо плясване, но бях толкова замаян, че звучеше като от километри.
  Изведнъж усетих силни ръце около отпуснатото си тяло, но изпаднах в безсъзнание, преди да разбера какво се случва.

Отворих очи заради силната болка в гърдите си и изкашлях погълнатата вода, а въздухът нахлу в дробовете ми.
Лежах на дървени дъски и се взирах нагоре към небето, докато дишането ми се нормализира, а слънцето печеше безпощадно, карайки ме да затворя очи.
След секунди капка вода падна на лицето ми и отворих очи, за да видя разтревоженото изражение на подгизналият ми баща.
- Gwenchana / Добре ли си?/? - попита ме той, след като се изправих в седнало положение.
Гледах го известно време. Той ме беше извадил от водата, с риск за своя живот!
През главата ми като на лента минаха моменти от последните дни:
Как двамата се сблъскахме за пръв път пред къщата на Хьона, как всячески се опитваше да ме откъсне от нея, за да я предпази, после осъзнаването, че всъщност ми е баща. Всичките ни караници, макар и за толкова кратко време - как скри от омма глупавото ми напиване, всичко, което ми каза Джо Хьон, а накрая и фактът, че той ме спаси от удавяне.
Очите ми се напълниха със сълзи.
Този човек бе мой баща. И се грижеше за мен като такъв, докато аз му показвах по всички възможни начини, че го мразя и искам да се махне, обвинявайки го за отсъствието му през всичките тези години, а той всъщност нямаше никаква вина за това!
- Санг Йон-а? - гласът му ме извади от мислите ми и тогава без да мисля го прегърнах силно, избухвайки в плач.
- Mianhae, mianhae, mianhae! / Съжалявам.../ - запелтечих - Аз съм виновен за всичко!
Той не отговори и се притесних, че ми е прекалено ядосан, че да ми прости, но тогава усетих как ръцете му се увиват около мен, отвръщайки на прегръдката ми.
- Изкара ми ангелите! Никога повече не прави така, арасо? - промълви тихо и се засмях.
- Благодаря ти, аппа! - отвърнах му и се отдръпнах от него, избърсвайки сълзите си.
- Макар да съм щастлив, че нещата между нас се оправят, съм много любопитен, защо направи всичко това? Какво се е случило, че трябваше да рискуваш живота си, за да стигнеш до мен? - попита ме.
Въздъхнах и го погледнах сериозно.
- Джо Хьон ми каза всичко...- започнах несигурно обяснението си.
- Какво имаш в предвид? - повдигна вежда объркано баща ми.
Огледах се наоколо, да не би случайно някой да ни подслушва и пак се обърнах към него.
- Знам, че истинската ни фамилия е Ча...- отвърнах му, а той въздъхна тежко.
- ... И искаш отговори на въпросите си...- предположи и ми помогна да се изправя, а аз кимнах утвърдително - Нека първо да уредим въпроса с присъствието ти на кораба и да се приведеш в нормален вид, а после ще ти разкажа цялата истина!