2 Book: Kingdom of lost souls {BG}

1 глава

***Г.т. Санг Йон***
- Ая! - възкликнах и се погалих по главата.
- Казах ти да не флиртуваш със сервитьорката! - обади се омма, след като стоварихме багажа пред каретата, която щеше да ни отведе в новия ни дом.
- Но тя беше красива! - защитих се.
  - Да...и носеше чинии! Я ми припомни какво се случи с голямата порцеланова чиния? - качихме се в каретата, след като кучеяша натовари багажа ни.
- Счупи ми я в главата...- промълвих и отново сложих ръка на главата си.
- Хаха! - засмя се омма - Точно! И какъв урок научи от тази случка?
- Че не трябва да флиртувам с момичета, които имат под ръка стъкло, порцелан или каквото и да е, което могат да ми счупят в главата? - усмихнах се глуповато.
- Айгу! - майка ми сложи ръка на челото си и поклати глава - Не забравяй и за тези с тиганите! Те са още по-опасни! - вметна.
- Nous sommes arrivés /пристигнахме/! - извика кучеяша след около половин час, в който омма не спря да нарежда, че трябва да си намеря сериозна приятелка и още толкова, в който се карахме по въпроса защо трябва да е една.
- Merci / благодаря/! - каза му майла ми, след като стоварихме багажа пред вратата.
- Омо! - Това къща ли беше, или палат?!
- Хайде! - за пореден път омма метна куфара в ръцете ми.
- Айш! Защо не си носиш сама багажа? - възмутих се и веднага осъзнах каква грешка направих.
- Буе?! - извика тя ядосано и се обърна към мен - Значи пред момичетата се правиш на кавалер, но като стане на въпрос за собствената ти майка си до там, а?! - дръпна куфара от ръцете ми и обидено тръгна към къщата.
Такъв си идиот, Санг Йон!
- Ая! - извиках, след като несъзнателно се ударих по главата - Омма! Почакай! Не исках да кажа това! - побягнах след нея, след като взех своя куфар.
Къщата беше двуетажна. До колкото разбрах, спалните са на втория етаж, затова тръгнах нагоре.
Видях как едната врата се хлопва след майка ми, така че предположих, че следващата стая би трябвало да е моята.
Еха! Стаята определено ми хареса! Беше голяма, с легло кралски размер и голям гардероб.
- Меко! - възкликнах, след като се метнах на леглото.
Живота в Париж щеше да ми хареса! Тук, за разлика в Китай не обличам дрехи, подобни на тези на омма! Нуна Санг Донг ми уши няколко жакета и панталони малко преди да замина, а днес носех един от тях. Беше морско син с брокат около копчетата. Не мога да кажа, че не съм задоволен, понеже омма изкарваше добри пари в театъра и винаги ми купуваше само най-качествените дрехи и музикални инструменти. Аз свирех на цигулка. ***Преди 12 години***
Помня, че вечерта омма игра в театъра и аджума Ри Янг ме взе да гледам с нея. Имаше един човек, който изсвири много красиво соло в 3-то действие и се разплаках. Музиката беше толкова нежна!
Омма беше забелязала емоционалноста ми и когато и казах, защо съм плакал ме заведе при музиканта.
- Какъв е този инструмент? - бях попитал любопитно.
Той се усмихна и ми подаде инструмента.
- Това е цигулка. - беше отговорил.
- Звучи много красиво! - възкликнах.
- А би ли искал да се научиш да свириш на нея? - подаде ми и лъка.
- Яя, разбира се! - бях толкова възхитен.
- Доведи го утре! - обърна се към омма, с после отново ми се усмихна - Ще ми я върнеш ли? Трябва да я прибера!
- Заповядай! - връчих му я щастлив, че съм се докоснал до нещо толкова уникално.
На другият ден омма ме отведе при него.
- Аньонг Джу Ри! - поздрави го майка ми.
- Аньонг! - отвърна ни със същата топла усмивка.
Огледах къщата му. Имаше много картини с музиканти на тях.
- Елате! - поведе ни по коридора към втория етаж. Имаше 3 врати.
- Първата стая е моята. - започна Джу Ри - Втората е стаята, в която репетирам и преподавам уроци. - посочи и третата врата.
Тя бе по-различна от останалите. Беше бяла, а по нея имаше златни орнаменти - Влез и виж!
Плахо отворих вратата.
- Омо! - възкликнах възхитено.
По стените бяха закачени какви ли не цигулки! В единия край на стаята имаше масивно дървено бюро.
Приближих се и погледнах листите, разхвърляни по него. Имаше десетки рисунки на цигулки и схеми.
- Освен цигулар съм и лютиер. - обади се аджуши и се обърнах към него.
Той сложи ръка на рамото ми и ме заведе до стената.
- Избери си една, докато ти направя твоя собствена! - усмихна се.
- Джинджа?! - извиках шокиран - Омма, наистина ли ще имам цигулка?
- Да, миличък! Нали искаше да се научиш да свириш? - засмя се.
- Да!!! - подскочих.
Избрах една от тъмно дърво. От този ден нататък всеки Божи ден, ходех на уроци по цигулка, а след половин година се сдобих със своя собствена. Аджуши Джу Ри беше изписал името ми с мастило в края и. Справях се толкова добре, че след 5 години свирех заедно с другите музиканти в оркестър на театъра. Мечата ми бе да свиря по големите световни сцени! Да изразявам чувствата си чрез музиката, да ги предавам по този лиричен начин на другите хора!
А омма ме подкрепяше неотлъчно!
***Настояще***
След седмица щях да имам прослушване в Парижката музикалната академия! От там излизаха само прифесионалисти! Ето защо влизането в нея бе много трудно!
Изведнъж ми се досвири, затова грабнах калъфа с цигулката си и излязох от къщата.
Ходих известно време и стигнах до прочутата катедрала "Нотр Дам". Застанах пред нея, огледах се и извадих цигулката си. Оставих калъфа отворен.
Настроиха я, а после засвирих най-новата си композиция.
Хората застиваха и се взираха в мен. После се приближава, оставяйки за малко ежедневните си задължения. Помня какво ми каза веднъж аджуши.
"Свири така, че музиката ти да снема тревогите на хората от раменете им поне за малко. Нека твоята музика да бъде като дългоочаквана почивка!"
Всички се усмихваха, някои млади двойки се хващаха за ръце и танцуваха в ритъм с валса, койо свирех. Перфектната идилия! Целта на всеки музикант!
Свирех с чувство. Исках хората да почувстват моята любов, моите тревоги, моите блянове!
Очите ми се спряха на едно чернокосо момиче. Тя ме погледна предизвикателно и застана до мен. Носеше калъф, подобен на моя. От него извади красива цигулка от светло дърво и засвири.
Веднага разпознах произведението! Беше концерт за 2 цигулки! Веднага засвирих с нея, наблюдавайки бързите и пръсти, които се движеха по струните на цигулката.