Just The Way You Are

Chapter 7

Рядко се събуждах в добро настроение и днес беше един от тези редки дни. Усилих си музиката, танцувах си спокойно по тениска из вкъщи, сигурна, че няма кой да ме обезпокои. Направих си ударна доза кафе и палачинки. Да и аз съм човек, естествено трябваше да се ограничавам заради моделството, което беше малко трудно понеже съм с апетит като меченце най-вече към сладкото, но си позволявах да се поглезя веднъж месечно. Към четири следобед вече тръгнах към двореца където щеше да се проведе таз годишното ревю. Беше голям във Викториански стил и като застанах пред вратите се почувствах като някаква буболечица. Не случайно беше избрано тук да се помещава ревюто, Бърбъри отстои позицията си като един от гигантите в модната индустрия. Вътре беше пищно украсено и навсякъде бягаха хора със слушалки в ушите от където получаваха наредби какво да свършат. Тук всичко се вършеше, бързо, точно и качествено. А самата тръпка да си сред тези модели беше невероятна, винаги се чудех защо ме избираха след като другите модели бяха къде къде над мен. Тук ги нямаше клюкарските истории, озлобените погледи, когато някоя получи по-хубава рокля. Момичетата си знаеха работата и аз се гордеех, че ми се отдаваше възможност да съм част от това.
- Тази година наистина са си свършили работата. - каза Кара, която не видях от къде изскочи.
- Определено. - съгласих се.
- Момичета, момичета трябва да пробваме роклите, хайде хайде. Кристен ще е тук до час и ще ни отсече хубавите главици от раменете ако всичко не е окей. Правете си сметката ако някоя е отслабнала или напълняла, ще ви напъхам в роклите на всяка цена. - каза Аблерто и ни направи знак да побързаме. Всеки обича Алберто, той е един от главните дизайнери и през неговите ръце минава всичко, винаги е усмихнат и лъчезарен и колкото и да ти е скапан деня той винаги може да го оправи само с една усмивка. Но когато е под напрежение става истеричен.
- Алберто не забравяй да дишаш. - успокоих го.
- Кристен ще ми изкара въздуха ако нещо не е както трябва. - каза и ме прегърна здраво. Беше около 1.70 със добро телосложение, прекрасен шоколадов тен и черната му коса беше винаги в перфектно оформена прическа. Уж изглеждаше небрежно разрошена, но той си знаеше колко време прекарваше да я докара в този и вид.
- Няма да оставим Кристен да ти пипне хубавата главица. - каза Кара. Кристен Бърбъри или Монтгомъри както я знаеха повечето хора е главната тук. Компанията е нейна по наследство, основателя Томас Бърбъри и е пра-пра.... дядо и от цялата фамилия Кристен се осмели да встъпи в длъжност защото само тя беше способна да ръководи компанията със замах. Една от причините поради която всички треперехме като бълхи пред нея.
- И аз ви обичам, но хайде скачайте в роклите и да ви видя. - каза и ни побутна в съблекалните. Първо всички излизахме с добре познатите тренчове на бранда, а после идваха облеклата подредени в отделни секции. Първо бяха мъжките ежедневни дрехи, официалните костюми, екстравагантните облекла, по подобен ред вървяха и женските дрехи.С Кара щяхме да излезем пет пъти всяка с различен вид дреха, което си беше голям успех за нас. Всичко беше добре. При няколко момичета се наложи бързо преправяне на тоалетите, но проблема на Алберто беше друг.
- Какво има, миличък? - попита Ема, едно от момичетата на годините на Кара.
- Джена и Андреа ги няма, а те отварят темата с официалните рокли. - каза притеснено Алберто.
- Ще дойдат скоро, случва се човек да закъснее. - добави Натали опитвайки се да го успокои. Всички се бяхме насъбрали и го успокоявахме, докато Кристен не се появи с гръм и трясък, буквално.
- Всички вън! - заповяда и стаята се изпразни за нула време. След петнадесет минути Кристен излезе отново отваряйки вратите докрай, предизвиквайки ги да се ударят с тътен в стената. Къдравата й кестенява коса се развя от рязкото движение и бързо излезе огласявайки всичко с оттекливото потропване на плашещо високите й токове от Маккуин. Вероятно ако човек я съблечеше можеше да изкара поне 100 000. Златни бижута по поръчка, маркови слънчеви очила, чиято парична стойност вероятно възлизаше на годишния доход на някое семейство, но на Кристен й беше все тая. Купуваше дрехи, обувки, чанти аксесоари, които носеше веднъж и след това ги захвърляше някъде в дебрите на гардероба си, който вероятно беше колкото къщата ми. Добре, дотук със злобната шефка.
- Тя, ще ме убие, тя ще ме убие, ще ме убие, ще ме убие. - затрепери Алберто.
- Няма, няма скъпи. Какво стана? - попитах като го прегърнах и потърквах гърба му за да го успокоя. Алберто се сгуши в мен като малко дете.
- До час трябва да намеря заместнички на онези двечките и то някоя от вас. Кристен категорично отказа да се занимава в търсене на нови модели. - всички момичета леко отстъпиха назад. Роклите, които Джена и Андреа трябваше да носят бяха най-скъпите, те трябваше да са коронния номер. Имаше направени само шест такива рокли, поради скъпата им стойност, а тези бяха специално прикроени за двете момичета. А те, те бяха с перфектни пропорции, високи, слаби, с изваяни тела. Всичко беше приготвено за тях двете.