Just The Way You Are

Chapter 5

Niall's POV

- Значи това е малката курвичка. Колко сладко, Пол да ти избере някакво подобие на кукличка. Руси буклички, розово червило, само се чудя къде е кукленската розова рокля, о да забравих нали ти ще трябва да й я купиш след като си й гадже. - каза злобно Лана докато разглеждаше списание с мои и снимни на Елизабет от вчера.
- Трябва ли да ми се оплакваш от сутринта? - попитах и се размърдах неудобно в леглото си.
- Просто се дразня. Не мога да проуменя как това. - каза и посочи Елизабет. - Е по-хубаво от мен. - довърши, а аз изпъшках.
- Може би ако се държеше малко по-прилично нямаше да се налага да я наемам. - казах.
- Значи аз съм виновна така ли? - изписка. Боже защо това момиче не млъкваше никога?
- Да така, а сега спри да ми досаждаш и ме остави да спя мамка му. - казах и отново се завих. А Лана продължи да мрънка нещо под носа си.Когато станах я нямаше за моя огромна радост. Изкъпах се спокойно и слязох в кухнята, но Зейн ме посрещна удобно разположен на дивана.
- Зейн, какво правиш тук? - попитах докато ровех из хладилника.
- Нищо идвам да те видя. - каза, а аз продължавах да търся нещо за ядене.
- Нося ти пица. - каза Зейн и аз веднага затворих хладилника и отидох при него.
- Чакай подкупваш ме. Какво искаш? - попитах предпазливо. Много добре го познавах и винаги ме примамваше с храна, когато иска да му свърша някаква работа.
- Пери и момичетата организират някакво благотворително събиране вкъщи и Пери ме накара да дойда и да поканя теб и малката мис модел. - каза и аз завъртях очи. По някаква причина и той не я харесваше както и аз.
- Чакай ти не си й казал, че всъщност аз и тя... - започнах.
- Естествено че не. Пери ще ме убие ако разбере, че съм те оставил да свършиш такава глупост. - каза Зейн и аз се засмях. Въпреки това, което говореха хората за връзката им, Пери си беше страхотна и връзката им вървеше много добре. Въпреки, че на моменти Зейн си беше малко сприхав и раздразнителен и мързелив и да мога да продължа още. Прекарах цял слетобед със Зейн мързелувайки на дивана. - Добре аз отивам да помогна малко на Пери и да се облека защото не се ли появя там час преди началото тя ще ме убие. - каза Зейн и аз се засмях.
- Изглежда някой е под чехъл. - присмях му се и той ме изгледа злобно и започна да ме гъделичка.
- Хайде друг път ще се занимавам с теб. - каза и излезе. Намерих номера на Елизабет и й писах, че ще я взема след час и да се облече по-хубаво.

Elizabeth's POV

Вече час и половина се мъчех да си изправя косата перфектно и като бонус се изгорих няколко пъти, просто невероятно. Още няколко кичура и се отказах. Вързах я на дълга конска опашка с едно малко ластиче и около него увих една червена лентичка завързана на панделка. Мразех да се гримирам, но явно бях принудена. Смея да кажа, че нямам никакви проблеми с кожата си и затова винаги избягвам фон дьо тени и такива просто защото не ми трябваха, но понеже обстоятелствата го изискваха просто се намазах с крем за изравняване на тена. Повече време отделих на червилото си, за устните си бях перфекционист. Очертах ги с молив, а после започнах да нанасям червилото с четчица, след това внимателно сложих безцветен гланц в формата на сърце за да изглеждат устните ми по пухкави и воала. Да си покрай гримьори си има и своите привилегии. Бързо си сложих малко по-дебела лента очна линия и малко спирала и бях готова. Е добре имах мънички проблеми с гащеризона. Много си го харесвах, макар че беше малко късичък за вкуса ми, но беше супер сладък, проблема беше, че горнището наподобяваше на корсет и се завързваше на гърба с едни дълги червени ленти, което за сам човек си беше жив ужас. Тъкмо привърших с тоалета си, когато Найл дойде.
- Приятелката на Зейн е сред организаторите на благотворителното събитие. Предполагам Пери ще иска да се запознае с теб, помниш сценария запознали сме се когато съм бил на почивка в Испания както и ти. - започна Найл докато отивахме към колата му.
- Да и ти си се блъснал в мен защото са те гонели доста фенки, а аз съм била с питие и се е разляло по роклята ми и ти си ми помогнал да стана и така и така. - допълних и той кимна.Събитието беше в някакъв дворец,пищно украсен, навсякъде имаше хора.
- Добре до тук сме заедно, ако ми потрябваш за нещо ще ти кажа а сега не ми се пречкай пред погледа. - каза Найл и ме заряза.
- Задник. - прошепнах. Взех си една чаша с шампанско и за малко да го разлея по момичето в което се блъснах.
- О съжалявам и обожавам обувките ти. - каза. Беше слаба, висока с руса коса.
- Няма проблем и благодаря и аз ги обичам, но са ужасно неудобни. - казах и двете се засмяхме.
- Аз съм Даниел, а ти май си приятелката на Найл. - каза и аз кимнах. В послдствие се запознах и с останалите приятелки на момчетата. Неловкия момент в който си говоря повече с гаджетата на другите членове от групата отколкото с уж своето гадже. Историята със случайното ни запознанство с Найл мина.
-Хееей, какво правиш тук? - чух познатия глас на най-добрата си приятелка и се обърнах бавно към нея.
- Ъх ъм ето ме че съм тук. - казах притеснено.
- Стига си ме занасяла чета списания. - каза Кара и ми се ухили насреща и ме издърпа в някакъв килер и затвори вратата. - Започвай да пееш всичко. Кога, как и къде се запознахте? Защо по дяволите не ми каза? -започна Кара. С Кара се запознахме на една фотосесия за Бърбъри и от тогава сме си най-добри приятелки.
- Ще ти кажа на нещо, но издрънкаш ли го на някой дори и по погрешка те убивам Кара. - заплаших я и тя кимна. - Между мен и Найл няма нищо, плащат ми за да се преструвам на негово гадже. - казах и Кара остана със зейнала уста.
- Лол. - беше единственото което каза.
- А сега нека да излезем от тази дупка. - предложих и тя се засмя.
- Добре аз изчезвам защото си харесах нещо, ще се чуем или направо ще се видим вдругиден на ревюто и от сега те искам на афтър партито не ми пука ще отложиш всичките си планове, но ще си с мен. Не сме се виждали от близо месец и имаме доста да наваксваме. - предупреди ме и аз се засмях.За капак на всичко видях как Крис придружен от Кали и родителите му и веднага се покрих. Обиколих сигурно пет пъти двореца преди да намеря Найл.
- Къде по дяволите беше? - изсъска насреща ми.
- Нали ми каза да не ти се мяркам пред очите. - казах и се хванахме под ръка.
- Имах в предвид да вървиш след мен без да казваш и дума. - каза и ме погледна злобно.
- Стига си тропала като кон с тези токчета. - оплака се Найл и сега беше мой ред да го изгледам злобно. - Знаеш ли за модел не си кой знае колко висока. - допълни.
- Какво искаш да стърча с една глава над теб ли? - закачих го, а той вдигна рамене докато се правеше на заинтересован от някаква картина.
- Просто намеквам, че си дребна вероятно без токчетата няма да ми стигаш и до...... - каза, а аз го изгледах тъпо.
- Съмнявам се че има до какво да стигам, а и си говорим нали ти не искаше да си говорим или се лъжа? - засегнах нова тема и Найл така и не ми проговори ако не броим сладникавото държание на масата. За мой късмет мястото ни беше точно срещу това на Крис и гаджето му. А за да изглеждат по-сериозни нещата между мен и Найл цяла вечер се гушкахме, не обръщах никакво внимание на Найл, а през цялото време наблюдавах Крис за някаква реакция, но уви.
- Кой ти е любимия цвят? - прошепна Найл в ухото ми.
- Какво по... - започнах.
- Говори нещо прави се че си говорим. - прекъсна ме и аз се замислих какво да му отговоря.
- Синьо. - казах и продължих да гледам изпълнението на някакво малко момиченце.
- И на мен. - отговори Найл. - Сега направи нещо сладко, не знам какво на другата маса има папараци. - прошепна отново, а аз се вцепених. Обърнах се към него, допрях чело до неговото, потъркахме носовете си, той се усмихна и аз леко помилвах бузата му. Очите му бяха напълно хипнотизиращи, за тези няколко секунди се изгубих в тях и имах чувството, че мога да се удавя в тях. За щастие няколко щраквания от фотоапарати и една лека светкавица ме изкара от транса ми. - Добра работа, но можеше и по добре. - прошепна отново.
- Не се оплаквай. - отговорих. Вечерта мина бързо, Найл отново ме изпрати, пак без да си кажем нищо. Онзи почти любезния и гальовен Найл от по-рано беше заместен от безразличния и незаинтересован Найл. Бързо захвърлих дрехите си, облякох си по-удобни и тръгнах към болницата на Роуз. Говорихме си малко защото тя беше с приятелчетата си и аз не исках да ги прекъсвам. Тъкмо излязох от болничната стая и се блъснах в Зейн, какво по дяволите.
- Ти? Какво правиш тук? - попита остро.
- Аз...аз.. - започнах да търся обяснение.