Chapter 19

145 14 2
                                    

Elizabet's POV

- Oo погледни тази тук Найл седна върху сватбената торта. - каза развълнувано Маура и ми показа снимка на малкия Найл седнал върху голяма торта.
- Мамо стига! - извика Найл и двете се засмяхме.
- Маура недей да засрамваш така момчето. - намеси се бащата на Найл.
- Ето за това не каня момичета вкъщи. - промърмори Найл.
- Оо стига скъпи. Виж тази. - Маура продължи да ми показва бебешки снимки.
- Оо какъв си бил мъничък и с тези пухкави бузки. - казах. Бил е толкова сладък един мъничък с едни пухкави розови бузки и с големи сини очи.
- О стига де. - измрънка недоволно Найл. Маура не се смути от протестите му и продължи с детските снимки.
- Знам, че това между вас не е истинско. - каза когато останахме сами и аз не знаех как да реагирам.
- Но...но... - запелтечих в опит да измисля нещо. Маура въздъхна и постави албума на масата.
- Познавам го и знам как се държи когато е влюбен, дори и да се опитва да го прикрие. Щях да разбера от самото начало ако имаше нещо. Признавам си, че изглеждате наистина близки, но не сте влюбени личи в погледите, в държанието ви един към друг. - обясни и аз не отделих поглед от пода.
- Съжалявам. - беше единственото, което успях да кажа и в което нямаше грам смисъл.
- Няма защо скъпа. А сега би ли ми казала защо е всичко това или ти е забранено? - попита и вдигнах поглед към нея. Не нямаше да я лъжа, дори и да си навлека проблеми, нямаше да я погледна в очите и да я излъжа. Тя беше невероятна жена и заслужаваше да знае истината
- Той има приятелка, отвратителна, но са заедно, не знам какви са отношенията им, но Пол не я одобрява и заради слуховете около него реши да ме наеме, за да затворят устите на жълтата преса за малко. - казах тихо и тя кимна.
- Щом Пол не я одобрява мога да си представя. И все пак защо прие? Не ме разбирай погрешно, но вероятно си подложена на постоянен тормоз от феновете. - попита и аз кимнах. Беше си вярно, особено първите дни от обявяването на връзката ни. Получавах смъртни заплахи от 12 годишни за бога.
- Така е, но съм в такава ситуация, че ми трябват средства и нямах друг избор. Нямам за цел да преследвам славата и парите му, просто...ох малко е объркано. - въздъхнах.
-Какво те мъчи? Можеш да ми споделиш всичко. Каквото си говорим си остава между нас. - окуражи ме да продължа да говоря. Не знам кое ме подтикна да й кажа всичко, милото й държание или нуждата ми да споделя проблемите си с някой.
- Родителите ми починаха преди вече шест години в автомобилна катастрофа. Малката ми сестричка беше в колата с тях, тя се спаси, но е с увреден слух и говор. И от както се случи инцидента тя е постоянно под лекарско наблюдение, лечението й е скъпо и скоро трябва да се направят нужните операции за да има подобрение. Заради нея започнах всичко това с моделството, сега и с фалшивата приятелка. - казах избягвайки погледа й.
- О Ели толкова съжалявам. - каза Маура и ме прегърна и това беше момента в който се сринах напълно и оставих спомените да ме превземат.

Just The Way You Are Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang