Just The Way You Are

Chapter 5

Elizabeth's POV

- И това ми било рисунка. - изпъшка Найл. През последните две седмици бяхме заедно постоянно и тази вечер избрах да отидем на изложба, което се оказа голяма мъка за Найл. - Мога да ти нарисувам същото и дори ще е по-хубаво. - продължи.
- Найл това е изкуство. - скастрих го.
- Да бе. Защо тогава рисунките ми от детската градина не са тук? Те са същите. - каза и завъртях очи. Бях свикнала винаги когато излизаме Найл да е с шапка, качулка и очила за да не го познае някой. Някаква малка егоистична част в мен се виеше и се сучеше от яд, че Сара може да излиза спокойно с него, да са хваната за ръка, да го прегърне, да го целуне без да се притеснява, а аз трябваше да се оглеждам някой да не ни види. След изложбта се разхождахме наоколо.
- Чакай ела да видим нещо. - каза ентусиазирано и хвана ръката ми и ме задърпа в неизвестна посока. Засмях се на ентусиазма му и тръгнах с него. Спряхме се пред фонтана пред хотел The Connaught - Хайде де. - подкани ме Найл.
- Няма начин! - отсякох рязко. Найл слезе и ме вдигна. Тъкмо отворих уста да му се размърморя и водата започна да пръска. Изписках и побягнах. През това време и следващите редове започнаха да изпръскват вода и бягането ми беше по-скоро за да подгизна повече. Найл се засмя и дойде при мен. Сложи ръка на кръста ми и ме придърпа към него, а с другата си ръка хвана моята. Затананика си някаква тиха мелодийка, опрях глава на рамото му и въздъхнах.
- Какво има? - попита и се отделихме един от друг.
- Сватбата е скоро. - казах тихо.
- Знам. - каза приглушено. - Това е последния път в който се виждаме. С момчетата трябва да обиколим радиата в Англия и ще се върна три дни преди сватбата. Дотогава искам да си помислиш....за нас. На 30 септември ще те чакам пред кулата (Tower of London) в 12ч. Ако си там отменям сватбата и ще намерим някакво решение,обещавам ти, ако ли не всеки ще продължи живота си. - каза и усетих как огромна буца засяда в гърлото ми. Не исках да го пускам от живота си, не и след като нещата тъкмо се бяха подредили. Не можах да се насиля и да му кажа нещо, затова просто кимнах. - Но искам само да ми обещаеш, че ще направиш правилен избор, не като мен, искам да си щастлива, искам да намериш някой, който ще те обича такава каквато си, който ще те разсмива когато си тъжна, който ще се грижи за теб и ще те обича. - каза и горещи сълзи започнаха да се стичат по бузите ми. Повдигнах се и впих устните си в неговите.
- Обичам те. - каза и ме погледна и можех да се закълна, че сърцето ми спря и всеки момент щях да припадна.