Just The Way You Are

Chapter 7

Niall's POV (4 месеца по-късно)

- Мразя те, мразя те, мразя те! Ти ми причини това! - пищеше Сара докато я носех към кабинета на гинеколожката ни. Водите й изтекоха, контракциите й започнаха и реши да си го изкара на мен. Не ми пукаше исках само всичко с Лиам да е добре, имаше известни проблеми с бременността й и се побърквах от най-малкото нещо. - Ще родя със секцио! - продължи да вика Сара.

***

- Найл нахрани бебето. - изпъшка Сара. Въздъхнах и станах от леглото. Две седмици след раждането и Сара вдигна ръце оставяйки всичко на мен. Взех Лиам от креватчето му и отидохме в кухнята за да стопля млякото.
- Сега татко ще те нахрани мъничкия ми. - казах и леко го залюшках за да се успокои. В началото хич ме нямаше в тези бебешки неща. Не знаех как ставаше това с мялкото на прах или както се водеше, как да потупам Лиам за да се оригне, но поне знаех как да сменям памперс. Сара все се оплакваше, че не може да се наспи заради плача на бебето въпреки, че нямаше никаква друга работа освен да кисне вкъщи, докато аз имах сутрешни интервюта в радиа, фотосесии за списания, интервюта, работа по албум и копнеех за сън повече от всичко. Лиам си изпи млякото и моментално заспа, поне в това отношение нямахме проблеми.

Elizabeht's POV

- Искам да поговорим. - казах и седнах срещу Кристен. След решението ми да не направя аборта, тя не ми каза нищо овсвен, че когато се почувствам по-добре и по-спокойна можем да поговорим. И честно казано четири месеца си бяха доста време за обмисляне.
- Добре. За какво искаш да говорим? - попита и затвори лаптопа си.
- Мислиш ли, че направих грешка? За четири месеца милион пъти го обмислях дали ще мога да дам бебето за осиновяване и с всеки изминал ден ми става все по-трудно и не знам какво да правя. А аз не мога да гледам бебе. - започнах, но Кристен ми направи знак да спра. Поех си въздух и тя въздъхна.
- Аборта не е решение. Осиновяването е решение стига да не ти пука, а и двете знаем, че ти си от този тип хора. И да ти се карам няма смисъл. И със сладки приказки не става, но това, което ти обещавам е че всички ще ти помогнем да отгледаш това дете и то да стане прекрасен човек. - каза Кристен и очите ми веднага се напълниха със сълзи. - О стига де няма да ми подсмърчаш насреща. Знаеш, че мразя това. - измрънка недоволно Кристен и се усмихнах.
- И все пак съм ужасена. - казах сериозно.
- Знам. Някога и аз съм била на твоите години със същия проблем. Момчето с което ходехме от училище ми каза да си оправям сама кашите, родителите ми щяха да ме изгонят, а тъкмо щях да започна работа тук и познай как постъпих?
- Направила си аборт? - попитах тихо.
- Да. Тогава ми беше все тая, но има неща, които с годините започват да ти тежат. Забременях от първия си съпруг получих спонтатен аборт. Така след три бременности се установи, че доктора, който бе извършил аборта ми е бил пълен некадърник. Ето за това не исках и с теб да стане така. Разбираш ли ме сега? - попита Кристен. Само кимнах.