Just The Way You Are

Chapter 4

Elizabeth's POV

- Как смее той...той..той...ъгх...МРАЗЯ ГО не НЕНАВИЖДАМ ГО! - крещях и обикалях кухнята. След сцената с целувката Найл си отнесе солиден шамар и реши да си тръгне без да пропусне да ми заяви, че това няма да е последния път.
- Добре моля те успокой се. - каза Роуз гледайки ме все едно бях избягала от лудницата и всеки момент щях да реша да се самоубия или да убия някой.
- Няма да се успокоя! Не може след три, СЛЕД ТРИ ШИБАНИ ГОДИНИ той да се появява и да ми заявява, че съм влюбена в него. Няма право да идва и да ми съсипва живота. МРАЗЯ ГО! МРАЗЯ ГО! МРАЗЯ ГО! - продължих да крещя. Роуз се отказа от опитите да ме успокоява и реши, че е по-добре да ме остави да си крещя.

4 ДНИ по-късно

- Край вече не мога. Отивам и му връщам подаръците. - казах след като получих поредния букет с цветя придружен с бутилка бяло вино.
- Пак ли? - попита Кара и взе цветята от ръцете ми.
- Отново. Побърква ме. Ще отида и ще му ги върна, да ги подарява на годеницата си. - казах и сложих новите попълнения в кашона към другите.
- Но защо? Толкова са хубави. А и подаръците са си подаръци остават за теб. - измрънка Кара. Не още сега щях да отида и да му ги връча. Нямах нужда от подаръците му. А и мамка му не беше редно. Той беше сгоден, очакваше дете. Какво по дяволите си мислеше? Как изобщо му хрумна да ме поставя в такава ситуация? Да се чувствам отвратително за горкото момиче, което си стоеше тихо и кротко вкъщи, планираше сватбата им и очакваше първото си дете. Не съм такъв човек и нямах намерение да ставам и щях да му го заявя ясно, веднъж и завинаги.
- Не Кара! Той е семеен за бога! Няма да играя ролята на другата жена. Тази на която той праща подаръци и се опитва да го огрее с мен докато жена му стои в къщи и се чуди къде по дяволите се е запилял. - извиках и Кара вдигна ръце в знак че се отказва. Грабнах кашона и излязох. Обмислях да оставя кашона пред вратата след като никой не ми отвори, но той се появи тъкмо на време.
- Виж ти какво довлече котката. На какво дължа посещението ти Елизабет? - попита усмихнат до уши. Тикнах кашона в ръцете му и той ме погледна неразбиращо.
- Вземи си подаръците. - казах и той повдигна вежди.
- Виж защо не влезеш да изпием по едно кафе за да поговорим спокойно? - предложи.
- Няма за какво да говорим. - заявих и скръстих ръце пред гърдите си.
- Елизабет или ще влезеш по свое желание или аз ще те принудя. И повярвай ми има за какво да говорим. - каза. Изръмжах и влязох. Започнах да се изнервям защото в началото започнахме с разговора как са се променили животите ни за три години сякаш бяхме стари приятели.
- Смешно как ми каза да продължа с момиче, различно от Лана, а аз точно на такова попаднах. - каза и се засмя.
- Какво искаш да кажеш? - попитах и отпих от кафето си.
- Сара е едно към едно с Лана. - отговори и продължи да си играе с лъжичката в кафето си. Можех да видя тъгата в очите му и сърцето ми се сви.
- Но се жениш за нея?
- Просто защото е бременна. Една нощ и си прецаках живота. Знам, че ако я оставя няма да видя детето и един Бог знае какво ще се случи с него. - каза и си запали цигара
- Пушиш? - попитах и Найл повдигна вежди и се засмя.
- Казах ти как защо си съсипвам живота, а ти ме питаш защо пуша. - каза и поклати глава.
- Ти непрестанно ми мърмореше да стоя далеч от теб като пуша. - казах и се засмях. Три години. И двамата се бяхме променили. Аз най-после бях доволна от живота си, а Найл съсипваше своя.
- Няма ли начин попечителските права да са за теб? - попитах.
- Не. Предполагам, че всичко ми се връща тройно за дето се държах с теб като глупак докато ти се измъчваше. - прошепна. Добре този Найл не ми харесваше. Предпочитах да се карам с него отколкото да го виждам така. Седнах по-близо до него протегнах ръка и повдигнах брадичката му за да ме погледне.
- Не искам да си мислиш такива неща. Чу ли ме? Че имаше тъпи моменти спор няма, но за пет месеца почти забравих цялата тази драма, която ми беше на главата. -казах. Този път имах време и избор дали да се отдръпна от него когато лицето му беше на сантиметри от моето и местеше поглед ту към очите ми ту към устните ми. И аз бях тази която направи решителната стъпка и допрях устни до неговите. Очаквах аз да бъда отхвърлената този път защото в началото беше нерешителен. В следващия момент ръцете му обхождаха цялото ми тяло и стигнаха до края на тениската ми, поколеба се за секунда и я смъкна от тялото ми захвърляйки я в неизвестна посока. Онази благоразумна част от мен я нямаше и единственото което ме интересуваше в момента беше пред мен. Найл спря за момент и опря носа си до моя и ги потъркахме и двамата се засмяхме.
- Наистина ми липсваше. - каза гледайки ме в очите.
- И ти ми липсваше. - отвърнах. О по дяволите Роуз беше права, наистина имах чувства към него и всичко, което таях дълбоко в себе си ме връхлетя с пълна сила. И егоистичното гласче в главата ми, ми шепнеше никога да не го пускам за нищо на света.
- С риск да проваля момента, нека да се преместим някъде на по удобно защото тук е тясно за двама ни. Отслабнала си, но задника ти си е същия. - каза и го ударих с възглавничката.
- Глупак. - измърморих и той се засмя.
- Шегувам се. - каза и ме вдигна.

***

Изпищях щом се обърнах и ръката ми докосна нечие тяло, което в последствие се сетих че е Найл.
- Какво? Какво? Какво стана? - подскочи Найл и се огледа наоколо.
- Стресна ме. - отговорих.
- Аз? - попита.
- Спя сама и когато се протегна единственото което усещам е възглавницата. - обясних и той се засмя. Стояхме сгушени и никой не казваше нищо, но вътрешно се побърквах и накрая не се стърпях. - Найл какво беше това?
- Не са ли ти го обяснявали в часовете по биология? Когато... - започна и го ощипах.
- Сериозна съм. - скастрих го и той въздъхна.
- Да съм честен и аз не знам, но каквото и да е не искам да свършва. - каза и усетих как очите ми започват да се пълнят със сълзи. Тъкмо бях свикнала без него, бях загърбила всичко и сега трябваше да започна всичко отново. Не исках да ме оставя, не исках да съм сама и единственото нещо, което да дели легло с мен да е възглавницата ми.
- Но ти ще се жениш... - изхленчих и той ме прегърна по силно.
- Нека не мислим за това. - каза и целуна челото ми.