Just The Way You Are

Chapter 8

Найл с лекота избегна удара на обувките ми и се засмя звучно, а аз го гледах с неразбирание.
- Какво по дяволите правиш тук и как мамка му влезе? - сопнах му се. Главата ми просто не го побираше.
- В къщи има ремонт и си викам защо да не взема да отседна при гаджето си. А и не си кой знае колко изобретателна в криенето на ключа. Саксията наистина ли? - каза спокойно.
- Тогава върви при гаджето си. - натъртих на последната дума.
- Е нали дойдох. - каза сякаш беше очевидно, а аз завъртях очи.
- Найл върви при Лана или където искаш, просто ми се разкарай от погледа. - казах сърдито и тръгнах да се качвам по стъпалата стиснала силно парапета.
- Няма начин, нали работиш за мен така, че не е проблем пък и трябва да засилим слуховете за връзката ни. - и започна да говори ли да говори.
- Моля те млъкни. - казах и той млъкна и ми се ухили насреща. И я чакай той от самото начало ли беше почти гол? - И се облечи. - допълних.
- Нееее, спя по боксерки така ми е удобно. - каза и ми подаде ръка, а понеже нямах друг избор приех помощта му.
- Трябваше да ме вземеш с теб щом ще се пие, вече да го знаеш. Сама ли живееш? А да знаеш май се настаних в стаята ти. - и отново започна да дърдори.
- Хубаво, да живея сама родителите ми починаха, леля ми ми е настойник, но си живея тук сама, имай късмета да си в стаята ми и ще излетиш през прозореца и нали не си говорехме, а дрънкането ти не секва. - казах като се качихме.
- Съжалявам не знаех за родителите ти. И добре де малко ми е трудно да не говоря пък и явно доста време ще трябва да сме заедно така, че просто трябваше да го преглътна. - каза и аз въздъхнах. Отидох до стаята си и каква изненада той точно нея да си избере.
- Найл изчезни ми от стаята, моментално. - казах докато търсех ципа на роклята си.
- Тук ми е удобно и ще си имаме разговори относно излизането ти сама по клубовете с толкова къси рокли. - отбеляза и аз се обърнах към него. Беше си се излегнал спокойно на леглото с ръце зад врата.
- Найл не ти се меся как да се обличаш и с кой да излизаш, не го прави и ти. - предупредих го докато извадих тениската си за спане и чифт къси панталонки и отидох в банята да се изкъпя и да се облека. Найл беше заспал, аз вече бях малко по-трезва, но се примирих и се пъхнах под завивките сритвайки го да се посгъсти малко, жалко че не оказа никакъв ефект.

∞∞∞

Усещах как Найл вече час ме боцка по бузата мъчейки се да ме събуди. Измрънках, обърнах му гръб и се завих през глава.
-Ставай и ми направи закуска. - каза недоволно.
- Не си малък. - измърморих.
- Гладен съм искам закуска. - продължи да ме дразни.
- Поръчай си нещо. -казах сънено.
- Не, направи ми закуска. - и така още половин час.
- Хубаво, печилиш мамка му. - извиках и станах. Груба грешка защото се олюлях и обратно тупнах на леглото.
- Не виждам да ми правиш закуска. - оплака се Найл отново.
- Колко време ще трябва да сме под един покрив? - попитах за да се подготвя психически.
- Около три дни, но по някое време ще трябва ти да дойдеш у дома. - каза и аз сложих възглавницата на лицето си за да притъпя ръмженето си.
- Чакам си закускатаааа. - припомни ми отново Найл. Хвърлих възглавницата по него и изръмжах отново. - Наистина ще трябва да си поговорим за отношението. - каза весело и аз го изгледах на кръв. - И да знаеш ям много. - допълни. Отидох в кухнята и скръстих ръце чудейки се какво да му готвя. Защо трябваше да ме поставя в такава трудна ситуация?
- Нааааааааааааааааааайл каква закуска искаш? - извиках и главоболието ми се засили.
- Направи ми кифлички. - каза Найл и се настани спокойно на дивана.
- И как мамка му предлагаш да ги направя? - сопнах му се.
- Някой май е доста кисел сутрин? - засмя се. След час и половина му направих кифлички и вътрешно исках да го замервам с тях. - Можеше да им сложиш повечко шоколад. - оплака се.
- Бъди доволен и на това. Колко дни още ще си ми на главата? - попитах.
- Три дни. - каза весело, а аз исках да се самоубия.
- Как за бога ще те изтърпя три дни? - изписках безпомощно.
- Ще се справиш някак. Не, че нещо, обаче ме боли коляното имам травма. - започна.
- Не съм лекар Найл не мога да ти помогна. - спрях го преди да ме е накарал да му преглеждам коляното.
- Нее, ела да го масажираш. - каза и аз щях да се задавя със сока си.
- Можеш и сам. - казах.
- Отношениетооо. - припомни ми Найл и аз изръмжах.
- Да знаеш, че може и да не доживееш тези три дни ако продължаваш да ми опъваш нервите. - заплаших го като коленичих до него. - Къде те боли? - попитах и той ми показа доволен, че му слугувам.
- Ау, ау, ау, ауууууу по-внимателно, болии, болиии. - изписка като малко момиченце, а едвам му бях докоснала крака.
- Найл млъкни. - казах и половин час се занимавах с прищевките му. - Нещо друго, приказка, какао, курабийки? - попитах риторично, но лицето на Найл светна при споменаването на храна
- Всъщност курабийки и какао ще са добре. - каза.
- Няма начин. - прекъснах фантазийте му.
- Тъпо ми е. - измрънка Найл. Вече два часа се бяхме спрели с дразгите и просто гледахме отегчено в телевизора докато на мен не ми щукна идея.
- Сетих се. - казах и се ухилих, а Найл ме огледа подозрително. - В крайната част на Лондон има фестивал. - казах и Найл моментално поклати глава. - Хайде де, нали трябва да ни видят хората няма как да стане ако стоиш вкъщи и ме караш да ти прислугвам. - казах.
- Няма да ходя там, гадно е, пълно е с пищящи деца. - каза и аз се засмях защото ми просветна.
- Страх те е заради люлките. - казах гордо.
- Не. - отсече Найл.
- Напротив. - не се отказах.
- Вдетиняваш се Елизабет. - опита се да смени темата, което ме накара да се подсмихна гордо.
- Найл го е страаах. - започнах да го дразня като го ощипах за бузите, а той се нацупи.
- Добре, отиваме. - предаде се и аз подскочих и отидох де се преоблека. Обичах фестивалите, особено захарния памук, ммммм, добре де имах мааалки проблеми със сладкото.
- И все пак е идиотско. Не сме на пет. Кой ще ни види, децата от забавачницата? - мърмореше Найл докато шофираше, а аз се хихиках.
- Стига си мърморил като някаква свекърва си. - казах и той се намуси още повече.Тъкмо спря колата и аз бързо изскочих и отидох подскачайки до него.
- Стига си скачала като някакъв заек, плашиш ме. - измрънка отново, но не му обърнах внимание. - Наистина спри.
- Не си забавен. - нацупих се. Изобщо не беше ентусиазиран като мен, чак се чудех сама на себе си. Можеше ли да има някакви захарни изпарения, които да ми влияят така?
- Хайде на Виенското колело. - предложих.
- Не. - отказа Найл и започна дърпане. - Елизабет изчезни. - изсъска.
- О хайде де Найл. - измрънках и някаква няколко по-възрастни двойки се спряха да ни гледат и да се посмеят колко идиотски изглеждахме.
- Добре, добре, стига си ме дърпала или бутала или каквото се опитваш да правиш за да помръдна. - изсъска тихо с усмивка на лицето за да не ни заподозрят хората. Тъкмо се спрях и Найл ме хвана за кръста вдигна ме и ме занесе до Виенското колело. Качихме се и Найл се напрегна, а аз го изгледах въпросително. - Имам клаустрофобия и не съм голям фен на височините. - каза оглеждайки се като някакво затворено насила животинче и ми стана жал. Доближих се до него и внимателно го гушнах, очаквах да започне пак да мрънка, но не последва нищо. - Аааааааааааааааа спря, спря, спря, защо спря, защо спря? - започна да истеричничи и да се оглежда панически отсичайки ми всякаква възможност да му обесня.
- Найл, Найл, Найл, Нааааааааааайл млъкни и се успокой! Дишай, издишай. - опитах се да го успокоя. Обхванах лицето му и отново започнах да го успокоявам. - След малко ще тръгнем, правят го за да могат хората да се насладят на гледката. - каза след като вече беше малко по-спокоен. За щастие паниката му изчезна и си слязохме нормално. Дори се спря да раздаде няколко автографа, а аз си намерих захарен памук.
- Ей не ми ли взе и на мен? - недоволства Найл докато аз си изядох и втория захарен памук.
- Взех ти обаче ти се забави, а той изглеждаше толкова привлекателно иии вземи си друг. - казах, а Найл се засмя. Изчаках го и той да си изяде памука, но не ме свърташе на едно място. Поне за мен не беше толкова зле, колкото Найл го описваше. Тъкмо тръгнахме да се прибираме, но едно голямо розово плюшено прасенце ми грабна окото и изтърчах до сергийката оставяйки учудения от странното ми поведение Найл.
- Искате ли да се опитате да спечелите нещо госпожице? - попита жената зад щанда.
- Дааа, розовичкото прасенце. - казах радостно като някое малко дете.
- Добре но ще трябва да съборите три пирамидки от шест кенчета. - каза и ми подаде три тенис топки. Присвих очи мъчейки се да се прицеля точно за да се съборят всички кенчета.
- О майната ти. - изпсувах когато не успях да направя нищо и с трите пирамидки.
- Успя да си спечелиш рибка. - каза жената.
- Чакайтее, пак ще опитам. - казах твърдо решена да си взема розовото прасенце. Платих на жената, която се опитваше да не се смее как почти 18 годишна се държи като 5 годишна.
- О стига де. - измрънках след поредния провал.
- Е спечели си две златни рибки. - каза жената и ми даде пълна с вода торбичка в която плуваха две златни рибки.
- Виж ти, виж ти някой май не си спечели плюшеното прасенце. - каза заядливо Найл, който ме наблюдаваше и се смееше на некадърността ми.
- О я млъквай преди да глътнеш двете риби както са с чантичката. - сопнах му се.
- Мръдни се. - каза и отиде и си взе три топки.
- Какво правиш? - попитах докато той се прицлваше и повали и шестте кенчета.
- Печеля си прасенцето, което ти искаш. - каза и аз го изгледах злобно.
- Няма да ми пипаш прасчо! - изпищях, а той събори и втората пирамидка.
- Само гледай. И ще си го гушкам и ще си спя с него. - подразни ме и аз тропнах с крак истерничейки. Аз си бях заплюла играчката и той го правеше само за да ме дразни и само да я вземеше щях да го убия.
- Поздравления красавецо. - поздрави го жената и му свали прасенето. Найл ми се оплези, а аз го изпепелявах с поглед.
- О колко е голямо и розово. И само как ще ми топли вечер. - каза дразнейки ме и гушна розовото прасенце.
- Нямаааа. - измрънках и отново тропнах с крак, а едно малко момиченце зад мен и майка й се засмяха на детинския ми инат.
- О дръж си прасенцето. - каза и ми го хвърли.
- Даваш ми го? - попитах гушкайки играчката, а Найл завъртя очи.
- Да гений, за какво ми е плюшено прасе? - каза, а аз се ухилих и започнах да подскачам гушнала прасенцето.
- Виж то грухти като му стиснеш корема. - казах весело докато играчката издаваше звуци.
- О колко е сладка. - каза жената зад щанда на Найл, докато аз се държах като идиот.
- Да направо очарователна. - каза.
- Извинявай мили, но би ли се опитал да спечелиш нещо на малката, не съм добра, а тя разчита да й спечеля нещо. - попита жената, а малкото момиченце се скри зад полата на майка си изучавайки с любопитство Найл.
- Естествено, коя играчка искаш сладурано? - попита Найл малката и тя му посочи едно мече. Майка й понечи да плати, но Найл я спря.
- Не, не, не, няма да плащате. - каза и спечели играчката на детето.
- Благодаряя. - каза момиченцето гушнало Найл.
- За нищо принцесо, радвай се на мечо. - каза Найл и разроши момиченцето.
- Благодаря ти от сърце миличък. - каза майката и двете си тръгнаха.
- Това беше мило. - казах и го ощипах по стомаха.
- О я си дръж прасето и мълчи. - скастри ме, а аз се засмях и натиснах играчката, която изгрухтя, а Найл ме изгледа сякаш бях най-големия идиот на света. Докато се прибирахме не си казахме нищо, а аз се тъпчех с маршмелоу. Набързо направих две пици, едната за мен другата за Найл. Той вечеряше в хола, аз в кухнята радвайки се на прасчо и на рибките си, които вероятно до седмица и щяха да се споминат. Продължих да си ям сладко сладко маршмелоу и как нивото ми на енергия се покачва главозамайващо. Найл отиде да спи преди вече два, часа и аз бях самичка пълна с енергия. Помислих си, че от малко алкохол и може да се съвзема, е сгреших. Стана ми малко по весело, доста по-весело.
- Елизабет върви да спи... какво мамка му правиш? - попита Найл разтърквайки очи.
- Танцувам с лампата, на теб на какво ти прилича. - отговориш гушнала осветителното тяло поклащайки се с него.
- Защо Пол, защо трябваше от всичките момичета в Англия, на Британския полуостров, на планетата да ми избереш най-сбъркатана? - жалва се Найл, а аз се засмях и изпуснах лампата.
- Упс. - казах и се изхихиках. Найл слезе от останалите стъпала и дойде при мен.
- Хайде отивай да спиш. - каза и ми посочи с ръка втория етаж.
- Нееееееее. - смутлевих.
- Елизабет! Върви. Да. Спиш. - каза вече почти ядосвайки се на ината ми.
- Нямааа. - казах и побегнах на където ми дойде.
- Елизабет. - извика Найл, а аз се хихиках в пералното помещение, нещо което вероятно ме издаде. Найл влезе тръгна да се доближава до мен. - Сериозно сънен съм ти вдигаш шум, късно е върви да спиш мамка му. - каза. Думите му ме разсеяха и той се възползва, вдигна ме и излязохме от помещението.
- Нееееееее, нееееееееее,нееееееееееее. Вземи ми прасчо, искам прасчо. - започнах да пищя.
- Къде е прасчо? - попита Найл мъчейки се да не ми се развика.
- На дивана. - казах кротичко. Найл взе играчката и ме замъкна в стаята ми. Опитваше се да ме загъне, но аз се гърчех и го ритах.
- Мамка му Елизабет спри се. - скара ми се. Спрях се за момент колкото да ме завие и пак се отвих, а Найл изръмжа. Накрая ме зави и се търкули върху мен.
- Махни се Найл. - изписках.
- Няма. - отвърна. Не знам колко време мина, но започнах да се въртя.
- Найл...... Найл...... Найл...... Найл...... - казах няколко пъти и чух някакво ръмжеше в отговор. - Спиш ли? - попитах и последва друго ръмжене. - Найл.....Найл.... - започнах отново и последва друго ръмжене. - Не мога да заспя. - прошепнах и Найл стана.
- Добре, ако ти пея ще заспиш ли мамка му защото ако не се наспя ще полудея, а и ти допълнително ме влудяваш? - почти извика, а аз кимнах. - Добре, две песни. Ако не заспиш те изкарвам навън и прави каквото искаш. - предупреди ме и аз кимнах. Завих се и се наместих по-удобно и Найл започна да пее, наистина имаше приказен глас. Малко по малко започнах да се унасям и съня надделя.