Just The Way You Are

Chapter 4

Къщата на Найл беше огромна,не че не го очаквах и естествено в най-скъпия и объркващ квартал в Лондон, където щях да се изгубя най-малко три пъти.
- Здравей ти сигурна си фалшивото гадже на Найл. - отвори ми едно момче. Луи мисля, бегло четох някои неща за момчетата като цяло, но все пак се бърках.
- Да. - отговорих и момчето се усмихна по-широка.
- Е аз съм Луи. - каза като ми направи знак да вляза и после ме прегърна. Странен начин да се запознаеш с някой.
- Ще уплашиш момичето. - провика се друго момче.
- Млъквай Лиам. - провика се Луи. - И моята приятелка също е Ели. - каза и му се усмихнах. Запознах се и с четиримата, най-много си говорих с Лиам и Луи, понякога и Хари се намесваше, но Найл и Зейн си стояха един до друг и си говореха за свои си неща. Плана за вечерта беше „гаджето ми да ме запознае с приятелите си", но вместо това стоях на дивана притисната между Луи и Лиам, поне с тях си говорех. Жалко, че и двамата си имаха приятелки иначе с радост бих приела да се преструвам за гадже на някой от тях, отколкото на Найл, който имах чувството, че ме ненавижда.
- Найл, снимката. - Лиам прекъсна разговора между Найл и Зейн. И двамата погледнаха неразбиращо, а после на Найл му просветна.Луи и Лиам станаха и Найл седна до мен.
- Ела малко по-близо до мен. - каза грубо, а аз малко се помръднах. - Още. - каза и аз пак се мръднах към него. Той уви ръка на раменете ми, с което още ме доближи до него.
- Посближете се малко де уж сте влюбени, хайде да усетя любовта. - засмя се Луи. Найл изпуфка и ръката му се спусна на кръста ми вече плътно долепяйки ме до него.
- Ел гушни се в него. - каза ми Лиам. Реших да се държа по-зряло от Найл и да не правя фасони. Направих както Лиам ми каза и той ни снима.
- Готово. - още щом смъкна телефона си Найл се отдели от мен като попарен с вряла вода. И двамата се свихме в краищата на дивана. Лиам уж случайно щеше да качи снимката в туитъра си. Аз пак продължих да си говоря с Луи, който ми помагаше да подтисна чувството че съм нежелана.
- Аз ще изляза да изпуша една цигара. - информирах Луи и излязох в задния двор. Тъкмо я запалих и чух шум зад мен и Зейн дойде до мен също с цигара в ръка.
- Хмм лош навик. - каза, а аз се засмях.
- Знам, но все пак. - отговорих и той също се подсмихна.
- Защо се съгласи? - попита вече сериозен.
- Защо питаш? - отговорих на въпроса му с въпрос.
- Добре да перифразирам заради Найл или заради заплащането? - попита отново.
- Заплащането. - отговорих бързо.
- Странно. - отбеляза замислено Зейн.
- Нещо друго, което да те турмози? - попитах. Значи това беше държеше се толкова резервирано спрямо мен защото се съмняваше в целите ми. Дали няма да се възползвам от приятеля му или пък просто си беше такъв, знам ли.
- Всъщност да. Как така Найл не те интересува, в смисъл значи всичко е заради парите така ли? - попита и ми трябваше малко време за да схвана накъде бие.
- Истината ли искаш или да ти я спестя? - попитах.
- Нямаш шанс да ме излъжеш, винаги мога да разбера ако някой ме лъже. - отговори.
- Виж Пол дойде и ми предложи като цяло работата, първо нямаше изобщо да се съглася, но после е после не ти влиза в работата се обадих на Пол и след като вече бях съгласна той ми каза за кой точно ще работя. Така, че бъди спокоен не съм някоя вманиячена фенка на Найл, която планува да го изнасили някоя вечер и после да го отвлече. - казах и всичко си беше самата истина така че Зейн нямаше какво да ми каже.
- Добре и какво те накара да размислиш? - продължи с въпросите си.
- Казах ти, че не те интересува. - казах спокойно зяпайки в тъмното лондонско небе. Беше прекрасно синьо и звездите се виждаха ясно, нещо много рядко.
- О знаеш, че ще разбера. - измрънка Зейн.
- Знаеш ли имаш проблем с доверието. - казах.
- Знам и не ти вярвам ни най-малко. - каза Зейн, а аз се обърнах към него и го погледнах в очите.
- Аз пък не те харесвам. - казах и продължихме да се гледаме така.
- Имаш завиден инат. - каза все още взирайки се в мен.
- Благодаря, а ти имаш завидна вманияченост да разгадаваш хората. - казах и видях как лекичко се подсмихва.
- Няма да се отказа надявам се да го знаеш. - каза отново не прекъсвайки взора си в мен.
- Нито пък аз изобщо не ме смущаваш ако това целиш. - отвърнах съвсем спокойно. Вече от сигурно пет минути си бяхме изпушили цигарите, но стояхме и се гледахме.
- Защо просто не се откажеш и не ми изпееш всичко? -предложи Зейн.
- Зейн модел съм, мислиш ли че ми е проблем някой да стои и да ме зяпа продължително, дори не ми прави впечетление. - отговорих все още така спокойно. Знаех, че той иска да се смутя и да му каза всичко само че щеше да удари на камък.
- Не, че ви прекъсвам, но Елизабет трябва да тръгваме докато има още двама фотографа наоколо и три момичета, които се крият в храстите на съседа. - Найл прекъсна взирането ни със Зейн, ех колко жалко.
- Хайде, е Зейн друг път ще си довършим разговора. - казах весело.
- Със сигурност. - добави Зейн. Вместо да ми подейства негативно всъщност той ме развесели.Взех си чантата и якето, казах си чао с момчетата и пред вратата хванах Найл под ръка и двамата излязохме. Както и каза след като ни видяха че излизаме няколко момичета изкочиха от храстите и изпищяха, а Найл се превърна в най-сладкото и грижовно създание на планетата. То не бе сладост не бе чудо, към момичетата, а след като им даде афтограф и се снима с тях дойде и ме целуна по бузата. И след като се отдалечихме сладникавоста намаля.
- Защо ме мразиш? - попитах накрая защото ми писна да си мълчим.
- Не те мразя. - отговори суховато.
- Напротив мразиш ме. - казах като се спрях.
- Елизабет някой ще ни види, бързо идвай до мен. - изкомандва ме през стиснати зъби.
- Не и докато не говориш с мен и не си изясним нещата. Виж, разбирам, че не си доволен окей и аз не съм особено въодушевена от всичко това, но не ти се цупя насреща. А и не можем 5 месеца да си мълчим насреща и да се гледаме презрително. - започнах, но след всяко мое изречение той се доближи до мен. Имах да казвам още неща, но ръцете му обхванали лицето ми и странната му проява на близост, когато навън няма жива душа освен някакви глупави птички ме накараха да млъкна. Устните му бяха на съвсем мъничко разстояние от моите.
- Има папараци надоло по улицата, млъкни. - прошепна гледайки ме в очите, а аз кимнах тихо като някаква патка. - И аз много се радвам, че си допаднахте с момчетата, те наистина те харесват. - каза по-силно от необходимото и този път схванах защо.
- Да Найл благодаря ти за прекрасната вечер. - отговорих също силно.
- Това е само началото, любов. - отговори ми, отново с цел да ни чуят.
- Е не ми отговори. - наруших тишината отново, а Найл ме погледна безкрайно отегчен.
- Хайде да не си правим труда да говорим един с друг какво ще кажеш аз съм твърдо за, а понеже работиш за мен значи и ти си за. Супер разбрахме се. - каза бързо и продължи да се взира в заобикалящото ни, а аз го погледнах неразбиращо. Какъв по дяволите му е шибания проблем? През целия път до вкъщи търсех нещо подходящо с което да му отвърна, но сещате се винаги намирате подходящите думи след като изпуснете момента. Стигнахме до вкъщи и Найл като същински джентълмен ме изпрати и си замина.