Just The Way You Are

Chapter 1

Elizabeth's POV

- Како, како, како, ще закъснеем. - събуди ме гласа на Роуз и лекото побутване. О мамка му, пак се съмна. От гърлото ми излезе някакъв нечленоразделен звук и се завъртях на другата страна, но Роуз прие по-тежки мерки и вдигна щорите.
- О мамка му защо ме мразиш? - изпъшках и покрих лицето си с възглавницата. Роуз се засмя, седна до мен и махна възглавницата.
- Како на 15 съм, хормоните ми бушуват, имам променливи настроения и как така се оказа че аз съм отговорната в тази къща? - попита и се засмях на въпроса й. Три години и всичко се беше подредило. Отнеха й само два месеца да се възстанови след операцията след което не спря да бърбори, на първо време беше сладко преди главоболието ми да се появи. И разбрах какво е да си отговорен родител. Добре де влязох в ролята на отговорен родител само първата година.
- Случва се. - казах най-после и Роуз завъртя очи.
- Ставай. О боже днес е първия ми учебен ден в гимназията, представяш ли си? Аз не мога. Знаеш ли развълнувана съм, но и ме е страх. Ами ако не ме харесат или... - започна Роуз и обикаляше в кръг около леглото ми. Беше време отговорния родител да се намеси. С мъка станах от леглото и отидох при нея. Спрях я и повдигнах брадичката й за да ме погледне.
- Ще отидеш там, ще си намериш приятели и ще ти хареса. Зарежи тези глупости с притеснението. Ти си мила и добра и си красива и още милион прекрасни неща, хората ще те обикнат. - казах и я прегърнах.
- Ти от къде знаеш? Как беше твоят първи учебен ден? - попита.
- Ммм ще говорим за това по-късно, когато стигнем до темата „Децата, които трябва да избягваме". - казах и Роуз се засмя. Моят първи ден беше кофти, за директорката, която заляхме с лилава боя. И нямах намерение да давам идеи за глупости на 15 годишна, която сега ще търси одобрение от съучениците си. - Добре отивам да се изкъпя, обличам се и идвам. - казах.
- А аз ще направя закуската както винаги. - смрънка Роуз.
- Ако искаш ще минем да си купим нещо. - казах.
- Да бе, няма начин. - отказа Роуз и повдигнах рамене. О боже още два работни дни. Не, че не обичах работата си, напротив, но Кристен ме разпиляваше със задачите си, които бяха много. Вече трета година съм асистентка на Кристен Бърбъри или шефката на Бърбъри. Пътувах през седмица, имах си запас от хубави дрехи, не можех да се оплача от заплатата ми, но шефката ми беше неуморна и за нея нямаше почивка. В началото всеки ден бях на тръни в очакване Кристен да ме увика за нещо, както редовно правеше с другите, но с мен нямаше проблеми и скоро започнах да се чувствам специална. Все пак само на мен не ми вика.
- Защо караш тази кола? - изскимтя Роуз щом отново видя, че съм с Аудито. Друг плюс, ползвам колите, дрехите и имотите на Кристен, която имаше в излишък. Погледнах ужасената си сестра и се усмихнах.
- О хайде де веднага ще има някой да се лепне за теб. Все пак имаш толкова секси сестра, която кара Audi R8. - казах и отметнах косата си, а Роуз продължаваше да ме гледа все едно съм пълен идиот.
- Припомни ми защо ти си ми настойник? - попита.
- Защото съм ти по-близка от леля. - отговорих доволно и Роуз изпъшка.
- Знаеш ли другите вероятно ще ги докарат с някоя обикновена кола. Но откачената ми сестра трябваше да се наконти и да ме закара със спортна кола! - продължи да недоволства Роуз докато закопчаваше колана си. Много ме забавляваше когато негодуваше за скъпите ми навици, но беше въпрос на време да започне да взема от дрехите ми. И двете щяхме да ходим по магазините и да пазаруваме и...
- Земя до сестра ми ще закъснеем! - Роуз секна мислите ми. Завъртях ключа и колата леко измърка.
- О моля ти се това вдига над 300 мислиш ли, че ще закъснеем? - подкачих я и Роуз пребледня.
- Искам пеша. - отсече и се засмях.
- О знаеш, че се шегувам. - казах и тръгнахме.
- Защо ви трябваше с леля да ме натикате в частно училище? Знаеш ли с какви деца ще е пълно? - започна отново Роуз. И двете с леля единодушно решихме Роузмари да учи в частно училище за по-високо ниво на образование.
- Говорихме за това Роуз. - прекъснах я преди да продължи.
- Ако всичко започне зле ти звъня и ме взимаш или идвам при теб. - каза Роуз преди да излезе.
- Ще се разходя с теб. И ако някой те изгледа накриво или каже нещо. Горко му. - казах и слязох. Усмихнах се доволно, добре де наистина не бях родител за пример. Роуз беше права, никой нормален не би докарал детето си със спортна кола и докаран с маркови дрехи, но все пак никой не изглеждаше толкова добре колкото нас. Роуз ме погледна и поклати глава знаейки какво си мисля.
- Непоносима си да знаеш. Казах ти да дойдеш с анцуг. - прошепна.
- О моля ти се и с анцуг пак ще съм секси. Не можеш да прикриеш хубавото с нищо. - изтъкнах гордо. Правех го нарочно за да забавлявам Роуз иначе с удоволствие бих се напъхала в него разпуснато, меко и грозно, но удобно.
- О я се скрий, аз съм млада и хубава. Остаряваш приеми го. - отвърна Роуз и се засмях.
- Първото дете винаги е най-хубаво. - продължих. А Роуз ме погледна едвам сдържайки смеха си.
- Да бе второто дете е перфектно. Първото е само за упражнение докато се свикне, а при второто всичко е изпипано перфектно. - каза и също като мен по рано отметна косата си. И двете се засмяхме. - О Господи превръщам се в теб. - изпъшка.
- Добре да зарежем тези глупости и да припомним всичко. На базата на това, което татко ти каза в детската градина, ударят ли те удряш и ти. Не ти казвам да пребиеш съучениците ти, но ще има момичета, които ще са доста противни и ако ти кажат нещо отвърни им със същото, а стигне ли се до бой лятото го тренирахме. - казах и я прегърнах.
- Съветите в стил татко са кофти. - отбеляза. - Обичам те. - промълви и я притиснах по-близо до себе си.
- И аз те обичам, звънни ми ако има нещо и ми пиши след този час дали всичко е добре. - инструктирах я и тя кимна. Малката ми сестричка порасна, днес я изпращах пред гимназията, утре щях да я взема от някой купон, после щеше да си намери приятел, който не трябваше да мразя. Понякога наистина се държах откачено.