Just The Way You Are

Chapter 16

Elizabeth's POV

През цялото време изпитвах смесени чувства. Представях си този момент толкова много пъти и в беше съвсем друго, в хубавия смисъл разбира се, но проблема беше, че не го усещах като правилно. Крис не ме забелязваше докато не ме изгуби и това го подтикна, а аз не исках нещата да се случат така. Не исках да осъзнава чувствата си притиснат от случващото се, исках сам да се осъзнае. Събрах сили и се отделих от него, а той ме гледаше неразбиращо.
- Сега ли го осъзна? Трябваше да се отдалечим един от друг за да се осъзнаеш? - попитах, а той отклони поглед.
- Но го осъзнах. - каза грубо, а аз поклатих глава. За едно нещо може би наистина беше прав, явно съм се променила и промяната се състоеше в чувствата ми. Омръзна ми да чакам, да се обвинявам колко съм наивна и глупава, да си хабя времето във въздишки по някой, който не ме забелязваше.
- Прекалено късно не мислиш ли? Очакваш просто така да ми го кажеш и аз да падна в ръцете ти зарязвайки Найл? - попитах.
- О за бога ако на него му пукаше за теб щеше ли да си тук сега? Осъзнай се Елизабет за него си някакво временно забавление! Не си ли се замисляла защо точно ти от милиони момичета? Просто си допълва времето с теб, до месец и ще те зареже. И двамата сте толкова различни няма как да се получи. Докато аз те познавам, знам всичко за теб и винаги съм те подкрепял в най-трудните ситуации. Нима ще предпочетеш него, момчето което познаваш от колко време няма и два месеца? - почти извика приближавайки се до мен. Мразех го за дето използва минали случки срещу мен. Да беше прав, помагал ми е, подкрепял ми е, но и той беше причината вечер да се самообвинявам колко съм наивна за да тая чувства към него след като той не ме виждаше като нещо по-различно от най-добра приятелка.
- Нека да не се караме. Колкото и да ти е трудно да го приемеш те забравих, започнах нова страница в живота си в която ти си ми приятел, омръзна ми да те чакам. И се привързах към Найл може да се познаваме от скоро, но той поне ми показва чувствата си. - казах. Добре това за Найл беше леко пресилено, но исках да му покажа, че съм продължила, но пък и Найл наистина ми показваше в прав ред какво изпитва към мен, в случая нищо добро, но пък не се преструваше.
- Елизабет? - чух как Найл извика и се обърнах към него и за пръв път бях благодарна за присъствието му. Нямах никакво желание да водя точно този разговор с Крис и Найл улучи перфектния момент да ни прекъсне. - Прекъсвам ли нещо? - попита когато се приближи до мен и ме придърпа към него.
- Да. - отсече ядосано Крис.
- Не всъщност. - отговорих и се сгуших в него.
- Хайде да се прибираме студено е ще настинеш. - каза. Не си казахме нищо повече. а и не бях в настроение да говоря, а и с Найл никога не сме били по приказките. Щом се прибрахме Найл отиде в стаята си преди това промълви едва едва едно „Лека нощ" и това беше. Понякога имах чувството, че проблема наистина е в мен. Имаше моменти в които се разбирахме почти добре. Признавам си, че съм труден характер лесно избухвам и все си го изкарвах на него, а в действителност не беше негова вината, поне не изцяло. Аз бях напълно непозната в живота му и беше принуден да прекарва времето си с мен вместо да прави каквото обича и аз усложнявах нещата. Взех си дълъг душ и си легнах за щастие всички мисли бяха изчезнали и успях да заспя.