The twins

Четвърта Глава

Гледна точка Марсел

Май този път Джейс ме бе пребил доста здраво, защото ми се струваше, че човекът срещу мен изглеждаше като мое копие, но в по-не-зубърски начин. Косата му беше къдрава и леко притеглена назад. Носеше черно скъсани дънки и бяла тениска, а ръцете му бяха покрити с татуйровки. Но по всичко друго изглеждаше точно като мен - зелените очи, устните, моята коса също бе къдрава... това момче беше по - модерна и по- готина моя версия! Не знам колко време стояхме втренчени един в друг може би минути...

- Ъм..аз съм Хари- представи се. 

- Марсел - казах го на един дъх много тихп, все още потресен.

-Само на мен ли ми се струва, или ти един вид..така да се каже..изглеждаш точно като мен- при тези думи Хари се усмихна неловко, при което се разкриха тръпчинките му...нда, както можете да предположите, аз имах също...

- Предполагам, че не... - беше ми неудобно да кажа "Нда, само на външен вид, аз попринцип съм пълен загунемяк, а ти изглеждаш като изкарам от корица на някое модно тийн списание!"

- Добре ли си... имам предвих до преди 2 минути едно момче те биеше - неловко ме погледна Хари. 

- Свиканл съм, спокойно - позволих си да му се усмихна.

-Искаш ли да е закарам до някъде, знаеш... да се почистиш. Блио ли живееш?

- Не, не! Не мога да се прибера вкъщи в този вид..! - не можех да си позволя майка ми да се притеснява за мен.

-Тогава какво ще кажеш да дойеш с мен в хотела? Ще се изкъпеш и ще ти дам чисти дрехи - наистина беше мил, а и аз нямах голям избор.

- Ок, предполагам мога да дойда, но не искам да се натрапвам...

- Човече... имам президентския апартамент само за мен.. няма проблем. - засмя се Хари и ми махна да го последвам. Останах известно време на мястото си, не бях сигурен дали това е добра идея. Но когато момчето стрещу теб изглежда като твое копие, сякаш му имаш повече доверие...

Реших, че няма какво толкова да стане и тръгнах след новооткрития си двойник...

Гледна точка Хари

Трябваше да разбера повече за това момче - не срещаш свое копие просто ей така на улицата всеки ден , нали ?! Казах му да дойде с мен в хотела - на улицата имаше опасност всеки момент някой да ме забележи - не исках феновете да откачат и да пишат в туйтър как са видели Хари Стейлс да се разхожда със своя двйоник! Марсел явно не наеше кой съм. И по- добре! По- дошото от "ОМГ видях Хари Стайс от 1Д и аз съм неговия клонинг!" - вече си представях заглавията в списанията.