The twins

Седемнадесета глава

Гледна точка Марсел

- Да, Хари. Тръгваме - кимнах, като прокарах ръка през косата си.

- А сега какво? - попита плахо Емили, преди да постави кичур коса зад ухото си.

Просто повдигнах рамене, защото наистина не знаех, а ситуацията от преди броени минути ме бе оставила в траен шок. Със сигурност, изражението ми е било безценно, защото предизвиках лек кикот у Хари. Как се очаква да се обръщам към него?  Кой е по-големият? Дали усеща разни неща, когато нещо се случи с мен?
Имах милиони въпроси, но не знаех как да ги задам и към кого да се обърна.

- Не зная. - отвърна Хари с мек тон, изкарвайки ме от мислите в които бях потънал.

- Защо не си направим парти, искате ли? Всички в училище ще се кланят пред Марсел. Все пак, брат му е едно от най-горещите момчета на нашето...

Гледната точка на Хари

- Не мисля, че е добра идея, защото все пак това ще донесе прекалено много медийно и обществено внимание към нас, рано или късно, нека не прибързваме. - казах, прекъсвайки мургавото момиче.

- Всъщност, мисля, че Хари има право, но партито не е толкова лоша идея. - промърмори Марсел със същото изплашено изражение, което ме гъделичкаше отвътре и едва се сдържах да не се засмея.
- Много се радвам, че вие... - майка ми промърмори през сълзи, но не успя да завърши. - Надявам се да не се карате и да сте приятно братя, след като вече знаете истината.- майка ми ме издърпа в страни и ми каза. - Пази Марсел моля те! Не го познавам, но знам, че той няма да се справя сам.- помоли ме майка ми.

Ясно ми е че Марсел е слабак. Трябва да напрая нещо по този въпрос, но може винаги да съм му бавачка и да го пазя. Ще го науча да се бие. Но сега трябва да се върнем в Маями. Скоро трябва да тръгнем с момчетата от Маями за следващата ни спирка от турнето. А именно Ню Йорк. Качихме се в таксито, което щеше да ни откара до летището. Пътя беше дълъг. Всички мълчаха, чуваше се само слабо, радиото.

Гледна точка Марсел

Реших да наруша така приятната тишина.
- Хари, трябва да ти намеря приятелка за известно време. Може да останем разменени докато всичко приключи. - казах аз по-тихо. Усещах че ще избухне всеки момент. - Хари съжалявам. Напих се, не се контролирах. - усехах напрежението в колата. Хари все още мълчеше. - Мелиса каза че трябва да намериш някоя стара приятелка.
- Казах ти, ти ще оправиш тази каша, тази вечер ще направим парти, или намери онова момиче от пиянската ти вечер и говори с нея, или си харесай друга за да лъже с теб. Ти ще отидеш в Ню Йорк вместо мен за да оправиш кашата си. Аз ще подредя малко живота ти в Маями. А и още нещо, ти ще започнеш да тренираш и да се храниш здравословно за да може да не ти оправям аз проблемите постоянно. - каза Хари - Също така сега ще отидем при майка ти да за й кажем какво откритие сме направили.
Пристигнахме до голямото летище подадох пари на шофьора и слезнах от колата. Беше следобед, а ние идиотите не бяхме погледнали разписанието на самолетите. Не знаехме кога има полет до Маями. Влезнахме в сградата и погледнахме таблото с полетите. Имаше директен полет към Маями след 1 час. Отидохме да си купим билети от нацупената жена на касата, след дълго чакане на опашката. От това чакане останаха 40 минути до самолета. Настанихме се удобно на неудобните седалки и зачакахме момента в който ще трябва да се качим в самолета.

Бележка : благодарности на zaraxdevonne , че ми помага толкова много с историте. Та съжалявам че не пиша редовно нямам достатачно време. И също съжалявам че главата е толкова кратка. Написах я благодарение на Зара. Също така от главата ми избягаха много от идеите след като започнах да развивам историята, така че ако имате някакви идей може да ми пишете или да коментирате. Моля изказвайте мнението си в коментарите ❤️