The twins

Единадесета глава

Гледна точка Марсел

Вдигнах телефона си, който звънеше вече за десети път днес. И десетте пъти беше от Modest!

- Ало.- тихо проговорих.

- Хари! Какви са тези работи във вестниците?! От повече от година не си имал издънки, обеща ни нещо! След половин час съм при теб!- студен и строг женски глас извика,след което не ме остави да проговоря и затвори.

Точно след тридесет минути на хотелската врата се почука. Веднага, след като отворих, висока жена влетя в стаята като фурия. Носеше черен официален костюм, Русата й коса бе на висок, перфектно оформен кок, а червилото й бе ярко червено.

- Какво ще те правим! Феновете в туитър вече са полудели, а списанията само това чакаха! Каза, че не искаш да ти наемем приятелка, а ние ти поставихме условие! Ти не го спази. Ако зависеше от мен, бих ти дала последен шанс, но всички останали са единодушни- жената изведнъж млъкна, след което се огледа, присвивайки очи.

Тя стана и с бърза крачка се приближи до вратата. Отвори я рязко и четири момчета се стовариха на пода един върху друг.

- Защо подслушвате?- ядоса се русокоската, докато Зейн молеше Найл, Луи и Лиам да станат от него.

- Извинете.- с наведена глава пропърмори Лиам, като приличаше на малко дете, чиято майка му се кара.

- Какво става?- игнорирайки вледеняващия поглед на дамата, Луи влезе в стаята и седна до мен.

- Хари наруши обещанието си.

- Шегуваш се! Това означава ли, че...- Найл започна да говори, но бе прекъснат.

- Да.- след отговора и четирите момчета се обърнаха съчувстващо към мен- Хари, ще ти звънна по- късно.- с тези думи жената напусна стаята.

- Пич, яката си я оплескал...Мелиса е бясна, а това не е никак хубаво. На твое място бих започнал кастинг за гадже на Хари Стайлс.- въздъхна Зейн, след което той и момчетата отново ме оставиха сам в голямата стая.

Каква щях да правя сега? Забравете кастинга, трябваше да измисля как да се скрия от Хари, защото бях сигурен, че ако разбере, с мен е свършено. Та аз му съсипах живота само за два дена! Когато той си вземеши живота обратно, определено щеше да му се наложи да оправя много каши...Наистина трябваше да му звънна...Не, трябваше да отида в офиса на Modest! и да говоря с мениджърите. Трябваше да ги накарам да ми дадат още един шанс.

След като проверих в интернет къде се намираше офис сградата, взех ключовете от колата и тръгнах.

Лол, наистина това си беше огромна сграда. Цялата бе стъклена, а вътре всичко бе полирано, човек да го е страх да докосне нещо. Намерих рецепцията и попитах червевокосото момиче от другата страна на бюрото за Мелиса Кларънс (и нея я проверих в интернет). Тя ме свърза със секретарката на Мелиса, която каза да се сача в офиса й.

- Хари, мислех, че искаш да ме виждаш колкото се може по- рядко, но явно съм грешала...- с надменна усмивка ме посрещна Мелиса...очевидно и Хари не я е харесвал много, не го виня- Е, с какво мога да ти помогна?

- Искам да поговориш с мениджърите и да ги убедиш да ми дадат втори шанс...моля?

- Ако си мислиш, че на мен ми е много приятно да се занимавам с твоите каши и да търся скромно момиче, което да се преструва на твоя приятелка, жестоко се лъжеш- засмя се тя- Но това бе колективно решение...

- Позволи ми да разговарям с когото трябва! Ще се опитам да ги убедя, моля те!- виждах колебанието в погледа й, след което започна да се оглежда наоколо и взе служебния си телефон.

- Г-н Ривърсън? Мелиса Кларънс е. Хари Стайлс е в офиса ми и настоява да говори с вас...Да, по случай решението Ви. Моля Ви, отделете му поне 5 минути... Благодаря Ви, ще му предам.- русокоската затвори телефона и се обърна към мен- Ривърсън каза, че ще ти отдели 5 минути от времето си...Също така каза, че ще трбва да имаш наистина добро обяснение, за да ти се размине.-
Благодарих й и след като ме опъти към офиса на Ривърсън, се върна в кабинета си.
Почуках на масивната стъклена врата и след като чух "Влез!", я отворих и се изправих лице в лице с висок и добре облечен мъж на около 40 години.
- Хари.- студено ме погледна той...защо всички ме гледаха надменно и все едно съм сериен убиец!
- Добър ден.
- Разбрах, че не си много доволен от последните събития...чувствата са взаимни.- засмя се мъжът- Е, давай, убеди ме, защо да те оставя да нехаеш и да правиш каквото си поискаш!
- Не правя каквото си поискам...почти. А и нищо не стана снощи! Оставих момичето да спи в стаята ми, но се заклевам, че нищо не се е случило, тя може да потвърди...А и защо само заради това ще наемете момиче да ми бъде "приятелка", това е безмислено и тъпо, просто искате на затворите устите на медиите, но знаете ли какво?! Никой не се хваща вече на този номер! И не знам защо ако се прибирам с момиче в хотела си, всички си мислят за извратени неща! Ако трябва ще намеря Алис и ще й кажа да потвърди пред медиите, че нищо не се е случило!- бях останал без въздух и целият бях зачервен, а Ривърсън си стоеше съвсем спокойно, все едно ми се подиграваше!
- Разбирам, че искаш да оправиш кашата си, но трябваше да помислиш преди това. Но ето какво ти предлагам: доведи ми момичето и ще говорим. Ако е разбрана, всичко ще мине без много шум. Давам ти един ден. Сега имам среща и трябва да тръгвам.- мъжът бавно тръгна към асансьора, оставяйки ме да се чудя как по дяволита се очаква да намеря Алис. Постоях малко в офиса, след което тръгнах към бара, в който бяхме снощи.