The twins

Пета глава

Гледна точка Хари

- Нещо за пиене?- попитах Марсел, отваряйки кенче кола.

- Не, благодаря. - каза той, сядайки на крайчеца на леглото ми.

- Трябва да разберем...

- Какво?- Марсел ме погледна объркано.

- Какви сме. Според учените на света има още няколко човека, изглеждащи като теб, но има и втори вариант...

- Хъх...

- Ехоо! Близнаци! Все пак изглеждаме еднакво, говорим еднакво...но не можем да сме сигурни, тоест каква е вероятността да срещнеш своя брат- близнак на улицата?!

- Прав си...но защо родителите ни биха ни лъгали толкова години?

- Кога си роден?!- да, много умно, до сега не сме се сетили да проверим датите на раждане!

- Първи февруари 1994 по обяд...- погледът му беше такъв, все едно чакаше нещо да се случи. Очакваше отговора ми. Знаеше, че след това няма какво да се чудим.

- Предполагам,че сега остава само, да открием родителите си...- очите на Марсел се разшириха, станаха като палачинки. Тогава той направи нещо, което не очаквах- заби ми шамар!

- Извинявай, ако така се държиш с брат си още от началото, ще те върна на щъркела! Защо го направи?!

- Исках да видя дали и мен ще ме заболи...знаеш...връзка между близнаци...- той наред ли беше?!

- Ако до сега си чувствал болка всеки път, когато съм падал на сцена и фенове са ме замервали с обувки и телефони, вече щеше да си в инвалидна количка!

Гледна точка Марсел

- Извинявай, но Джейс ме бие поне 2 пъти в седмицата...ти щеше да си в парализа със смазани бели дробове!- не беше шега, но все пак се засмях...Не исках Хари да се почувства неловко.

- Ок, ти ме биеш!- засмя се близнакът ми, но след това изражението му стана сериозно.- Но е толкова странно...имам предвид, аз приличам толкова много на майка си и на сестра си, имаме сходни черти в характерите...това е необикновено.

- Имам теория!- плеснах с ръце, а Хари впери поглед в мен- Ами, ако майка ти наистина е твоя майка!

- Чакай, това няма смис...Оооо! Тоест, че моята майка не е моя, а е наша!- погледна ме.шокирано Хари, а аз кимнах, горд от теорията си- Ще й звънна!- каза той и се хвърли лъм телефона си.