The twins

Девета глава

Гледна точка Хари

Лежах на леглото в тъмната си стая. Завъртях се и срещнах погледа на Емили...Да, май ще трябва да разкажа за събитията в последните няколко часа:

След като излязохме от дома ми, с Ем отидохме до кафенето. Там си говорехме около 1 час. Трябва да отбележа, че факта, че през половината време момичето говореше за това, колко е перфектен "Хари Стайлс от 1Д" доста ми повлия.
След това предложих да се разходим в парка, където видяхме Джейс и другите футболисти да тренират. Щом Джейс ни забеляза, се приближи и започна да държи сметко на Емили за това, защо се мотае със "задник" като мен. От това разбрах, че тъмнокоската и побойникът бяха гаджета. Аз, естествено за да се направя на интересен, застанах пред Емили и казах на Джейс, че няма право да й държи сметка, и че тя, както и аз, можем да се мотаем с когото си поискаме...Но пак забравих, че бях Марсел, а не Хари, поради което преди да се усетя, бях повален на земята от Джейс. Ем ни разтърва и му каза, че няма право да наранява другите. Хубавото на всичко бе, че поне тя скъса с него и двамата се прибрахме вкъщи.
Там тя се погрижи за раните ми, причинени от ударите на Джейс. Накрая Ем се пречупи и се разплака. Обясни ми, че се опитвала да промени държанието на Джейс, защото държала на него, но той бил непоправим. Не искала нещата между тях да свършат, но и тя започвала да се страхува от него.
Аз не издържах и посегнах към лицето й. Избърсах горещите сълзи и й казах, че една жена с достойнство не би трябвало да се страхува и да трепери от мъжа до нея. Емили ме погледна с тъмните си, влажни очи, изпълнени с болка и отчаяние, след коета се сгуши във врата ми. Аз я целунах по челото и й казах, че винаги може да разчита на мен. Ем ме прегърна още по- силно, а плачът й се разнесе из цялата стая.
Стояхме така около 15 минути. Точно, когато си помислих, че е заспала, Емили се надигна и ме погледна със зачервени, влажни очи. След това бавно се приближи и ненадейно разби устните си в моите. Сякаш с тази целувка искаше да отнема болката и розочарованието й. Обвих ръцете си около нея и я притиснах по- близо до себе си.
Когато най- накрая Емили отдели устните си от моите, тя просто легна на леглото и затвори очи. Може би наистина бях отнел нещастието й....
След малко и аз легнах до нея, като се обърнах на другата страна и загасих лампата.

- Съжелявам...- прошепна Емили с празен поглед.
- Няма проблем.- усмихнах се леко.
- Не искам да разбереш погрешно нещата, това просто се случи...
- Наистина няма проблем.- казах по- настоятелно, след което станах от леглото и слязох в кухнята.
- Искаш ли нещо за ядене?- попитах, щом чух леки стъпки зад себе си.
- Не, благодаря.
- Имаш ли нужда от нещо?- този път се обърнах и се приближих към Емили.
- Не, само ще се измия и се прибирам...- беше свела глава, сякаш се срамуваше от нещо.
- Виж, Емили, не искам да те е срам от това, коета направи! Ако искаш, ще го забравя!- прошепнах, като тайно се надянах да не ме помоли на го направя, защото наистина исках да знам, че и тя бе почувствала нещо.
- Да, така ще е най- добре...- обърна се Ем и влезе в банята, докато аз стоях като пълен идиот.