The twins

Осма глава

Гледна точка Хари

Беше Понеделник. След като се приготвих за първия си ден в "East High" слязох в кухнята, където ме чакаха топли гофрети.

Влязох в сградата на училището. Почти веднага някой ме приклещи между училищните шкафчета.
- Онзи ден може и да ти спасиха задника, на сега няма къде да избягаш!- озъби се Джейс срещу мен.
Другите ученици сякаш бяха слепи. Подминаваха ни и не обръщаха внимание на тормоза, който тоя малоумник упражняваше върху мен.
- Извинявай, но днес не съм в настроение да се преструвам, че ме е страх от теб...- лениво му отвърнах.
- М-моля?!- Джейс явно не беше свикнал на такива отговори- Е, явно днес някой е решил, че иска двойно!- замахна с юмрук, но го спрях.
- Ако обичаш, но имам час- все така спокойно му заявих.
- О, виждам какво правиш! Имаш нова тактика да се измъкнеш, но няма да стане!- побойникът ме хвана за яката и ме повдигна нагоре.
Писна ми. Как може Марсел да го търпи толкова време?! Този звяр трябваше да си получи заслуженото.
Без много да мисля, бутнах Джейс назад, а той загуби равновесие. Не исках да го набия, това щеше да е грубо. Но можех да го сплаша.
- Ако ме доближиш още веднъж, "East High" ще ти се стори тесен! Спри да тормозиш всички, защото много скоро ще си получиш заслуженото!- извиках срещу лецето на пребледнялото момче.
Той ме огледа от горе до долу, след което бавно излезе през входната врата. А аз, горд, се обърнах, за да срещна невярващите погледи на десетки ученици.
Всички се бяха втренчили в мен, все едно бях сериен убиец. След 2 минути неловко мълчание, съучениците ми започнаха бурно да ръкопляскат. Явно имаха нужда някой да постави Джейс на мястото му. През навализата от хора си проправиха път две момчета.
- Марсел, това бе най- невероятното нещо на света. Джейс изглеждаше все едно щеше да се напикае!- избухна в смях Мак. Веднага познах него и Роби по описанията на Марсел.
- Този момент трябва да се запечата в историята!- заяви Роби.
- Ще го запечатаме някой друг път, сега отивам до кафенето,защото ако не пийна едно кафе, ще заспя на място.- сънливо измърморих аз.
- Ти? Кафе? Нали уж не обичаше? А и ако отидеш сега, ще закъснееш за час.- изненадано каза Мак.
- И? Най- много до закъснея с 5 минути. Не е голяма работа, а и не съм в настроение за Химия...
- Моля? Та ти винаги влизаш в този час с удоволствие! Да нямаш температура и си си изгубил ума!- уоу, приятелите на Марсел наистина можеха да са мнооого досадни.
- Все тая, аз отивам в кафенето- подминах ги, като ги накарах да запазят коментарите за себе си. Ако исках да пия кафе, щях да пия кафе.