The twins

Седма глава

След 2 часа Хари се върна. Огледа се, за да се увери, че няма никого наоколо, след което затвори вратата на съблекалнята.
Аз вече бях с неговите дрехи и го изчаках докато и той се преоблече.
- Ужас! Как се очаква да нося тези дрехи?! Ама да знаеш, много ме кефи пуловерчето- едно такова вълненко, на райета, мисля, че дадо имаше таково преди 80 години!- присмиваше ми се Хари.
- Извинявай, ама не всички харесват раздърпани ризи, закопчани до пъпа! Особена тая, с която си сега, много ме кефи- бледо розова с дребни щрауси навсякъде по нея! Дядо ми е фермер и имаше подобна- отвърнах на шегата му.
- Ха-ха, някой май е със забавните гащи неска!- отвърна с тъпо изражение Хари.
След половин час с близнака ми се сбогувахме временно. След като го загубих от погледа си, се запътих към тур буса, който щеше да ни откара до хотела.
- Хари, какво направи бе?! Половин час те чакаме- един русокоско се изпречи на пътя ми.
- Съжелявам, Зейн!- момчето ме изгледа объркано...може и да бях сбъркал малко имената...- Така де, Найл! Просто съм много уморен!
- Ъм...Ок...!- все така объркано ме подмина синеочкото.
Бях Хари едва от 2 минути, а вече за малко да ме хванат! Е, аз никога не съм бил добър актьор...

Щом пристигнахме в хотела, веднага се запътих към стаята си.Реших да си почина. Метнах се в голямото и меко легло и за 5 минути се унесох.

Гледна точка Хари

След 45 минутно търсене, най- накрая намерих малката къща на Марсел.
Прекосих градината и бавно отключих вратата. Надявах се майката на Марсел да спи. Тъкмо, когато отварях вратата на стаята му, лампата в коридора светна. Обърнах се бавно. Срещу мен стоеше сънена 40- годишна жена.
- Марсел! Защо ме стряскаш така посред нощ?!
- Аз ли?! Не аз светнах лампата и едва не изкарах нечии ангели!
- Мисля, че трябва да лягаш, ставаш раздразнителен!- не чаках втора покана и се вмъкнах в стаята на Марсел.
Бях прекалено изморен, за да разглеждам стаята. Когато видях легло, просто се пльоснах на него и заспах.

Събуди ме аларма. Огледах се. Отне ми няколко минути да съм отново в кондиция. Та днес беше Събота, защо за Бога има настроена аларма. Изключих я, след което се завих през глава, опитвайки се да заспя.
- Марсел! Ставай, закуската е готова!- Ок, тея хора за почивен ден не бяха ли чували?!- Палачинките ще изстинат!
Без да се замисля, скочих от леглото. Единственото, за което можех да мисля, беше топла палачинка, намазаня с дебел слой Нутела. По време на турнето ядохме най- вече пици, бургери и каквото  се намираше в буса. Рядко се радвахме на топла, домашно приготвена закуска...

-Днес имаш ли някакви планове?
- Не, смятам да си наваксам със съня- не ми беше до излизане, а и бандата днес имаше почивен ден и момчетата бяха планирали да обиколят града, така че не беше добра идея да се разхождам ей така наоколо.
След закуската се върнах в стаята си. Намерих лаптопа на Марсел. Пуснах си музика от YouTube и легнах.

Гледна точка Марсел

Отворих очи. Посегнах към телефона си и погледнах часа. 12:30! Как така съм се оспал?! Скочих от леглото, но щом си припомних къде съм, спрях. Не бях в малката си тясна стая. Стаята, в която бях бе просторна с огромни прозорци. Щом излязах на терасата, онемях- пред мен се разкри невероятна гледка. Виждах целия град.
След като се съвзех и възхищението ми отмина, реших да се изкъпя и преоблека.

- Добро утро, Хари!- поздравиха ме Лиам и Зейн щом влязох в ресторанта.
- Добро утро.- промърморих и седнах до тях.
- Е, какви са плановете ти за днес?- попита ме Лиам.
- Ъх...не знам...идеи?
- Знам, че беше категоричен в отказа си, но все пак те моля отново! Ела с мен да избера подарък на Пери! Не знаеш колко ще значи за мен ако ми помогнеш!- замоли ме Зейн.
- Разбира се, че ще дойда!- той беше толкова мил, не виждах причина да откажа...
- Моля?!- изплю Лиам- А какво стана с "искам ден само за себе си" и "Не, Зейн, не ми се занимава с вашата сладникава връзка!"?!
- Просто не виждам причина да откажа- отговорих простичко- Нали за това са приятелите...
Зейн скочи и ме запрегръща, повтаряйки "благодаря" поне 15 пъти...Тези момчета бяха невероятни! Винаги съм мечтал за такива приятели...Не, че Мак и Роби не бяха добри плиятели, но просто с тях си говорехме или за това, как никога няма да си намерим гаджета, или за домашни и такива глупсти...
- Е, в колко ще излезем?- попитах с усмивка Зейн.
- Веднага след закуска! Нека побързаме, преди да си размислил!
- Че защо да размисля?
- Ами нали не беши много навит да мериш женски дрехи...
- Какво?!
- Да не те е хванала склерозата?! Казах ти, че с Пери сте един размер и ще е най- добре ти да мериш дрехите...
- Няма. Шибан. Начин.
- О, това го каза и вчера!- така ли?
- Ъх...- преди да се усетя, Зейн ме бе замъкнал към изхода на хотела, а неудържим смях от страна на Лиам огласяше ресторанта...В какво се забърках?!