The twins

Петнадесета глава

Гледна точка Марсел

- Кой беше на вратата Хари? -попита майката на Хари.
- Ъхх...Ами беше... - през главата ми минаха хиляди мисли, как уж е бил пощальона, но той минава сутринта. Ако е забравил писмо да даде - къде е писмото.- Беше Хари.- не можех да лъжа. Исках вече да разбера истината.
- Кой Хари? Някой твой приятел ли е кръстен като теб? Искам да се запозная а него! - започна с въросите,жената която може да ми е майка.
- Дообре. - нямах какво друго да кажа и тръгнах към вратата.
Щом отворих забелязах Хари и Ел зад един храст в двора. Стана ми смешно. Как по точно са се събрали двамата заедно там.
Сега е деня в който ще разберем какви точно сме с Хари. Вълнувам се, но в същото време се притеснявам. Защото толкова време си мислех, че може Хари Стайлс, участника в най-известната бой банда в света, в когото са влюбени хиляди момичета, да е мой брат!
- Хари, Ем, елате! - извиках. Храста изшумоля за миг, след секунда Хари и Ем вече бяха на земята. Изправиха се и започнаха да тупат дрехите си. - Хари сега трябва да го направим. - подшушнах на Хари върейки към кухнята. Емили все още не проумяваше какво се случва. Влязохме в кухнята, щом майката на Хари ни погледна, зениците и се разшириха. Ами честно казано ако аз видя детето си и негов брат близнак в къщата си облечени по един и същ начин ще се изплаша. С Хари носехме черни изтъркани дънки, бяла широка тениска, а косата ни беше пусната свободно и лего пригладена с гел отгоре.
- Какво се случва тук? - попита майка ми, ако мога така да я нарека. Тя продължаваше да гледа ту мен, ту Хари.
Гледна точка Хари
- Вие как? Как се открихте? - попита майка ми. И ну погледна очудено. Емили просто стоеше от страни и наблюдаваше.
- Ами видях в една уличка как побойник пребива Марсел, отидох и го спасих. Така се запознахме. - казах набързо, прекъсвайки Марсел, за да разбера всичко по-бързо. - Сега казвай какво в това, - посочих лицата ни - съвпадение.
- Ами.. Ъхх.. Как да ви го кажа.. Ами вие сте близнаци.- каза тя и аз погледах Марсел, радвах се че имам брат, но не исках да е такъв смотльо и всички да го бият.
-Как така? Тогава защо сме разделени? - попита Марсел преди мен, защото усети че се напрягам и ще избухна.
- Когато забременях с вас, двамата, баща ви ме напусна. Нямаше как да се справя с двамата. За това дадох Марсел на семейство Уолд. Те имаха възможност да се грижат за теб. Аз нямах, не можех да ти осигуря бъдещето което сега имаш. - от окото на майка ми се стече сълза, но тя продължи - След години, когато вече бяхме финансово стабилни, исках да те взема при мен, да се грижа за теб, но те не ми разрешиха, казаха че вече си техен син и ми затръшнаха вратата под носа. - щом приключи майка ми беше цялата в сълзи. Аз и Марсел сме близнаци. Аз имам брат.
*От автора*
Съжалявам, че е толкова кратка, но съм на училище след малко и трябва да се оправям. Нямаше да пиша главата сега, но просто исках да спра да ви разочаровам и най последа напиша първата глава. Ще се опитвам да качвам по - често. Когато имам възможност и два пъти на ден. И надявам се да ви е харесала. ❤️