The twins

Десета глава

Гледна точка Марсел

Беше около 4 след обяд. Влязох в хотелската стая и веднага се хвърлих на леглото уморен. Днес с момчетата репетирахме няколко часа за концерта довечера. Гърлото ме болеше и бях като пребит- добре, че не ни караха и да танцуваме.

Бях ужасно притеснен, чувствах как коремът ми се свива и всеки момент щях да повърна. Виковете на хилядите фенове ехтяха в ушите ми, а пулсът ми се покачваше с всяка секунда.

- Хари, добре ли си?- Лиам ме попита, хващайки ме за рамото.

- Да, да, просто малко ме боли главата.

- 1 минута до началото на концерта!- едър мъж ни съобщи, а ние се приготвихме за излизане на сцената.

Днес бе първият ми концерт. За първи път в живота ми щях да се изправя пред 95 000 души, поради което бях паникьосан. Да, научих текстовете на песните и нямах проблем с пеенето, но имах чувството, че щом беше време да изляза, щях на забравя всичко.

-3.. - и петимата се качихме на платформите, предназначени да ни изкарат на сцената-...2...- поех си дълбоко въздух и затворих очи-...1...- не можех да се откажа...това беше моят момент и бях готов да го изживея.

Излязохме на сцената и почти веднага усетих болка в долните си части...

- Ок, кой замери Хари с обувка?!- засмя се Луи- Мисля, че вече минахме през тези работи със замерянето с твърди предмети!- на фона Найл вече почти лежеше на земята от смях, а аз не можех да реагирам.

- Добре, добре, да се престорим, че това не се е случило! Стайлс, добре ли си?- попита ме Лиам, опитвайки се да се преструва на сериозен, но и той се провали.

- Д-да, окей съм...Но това беше грубо!- най- накрая и аз си позволих да се засмея, защото Хари би направил точно това...а не да седи като вцепенен.

- Вече може ли да започваме, момчета...?- попита Зейн.

- Да, да, правилно! Здравейте, ние сме One Direction!- извика Луи, а феновете закрещяха...Чак сега разбрах колко бе уникална работата на Хари. Това беше нещо неповторимо, феновете изглеждаха толкова щастливи и всеотдайни...тези 5 момчета бяха може би най- големите късметлии на света. За секунди забравих за напрежението и реших да дам всичко от себе си...заради феновете.

- Благодарим ви, че решихте да прекарате вечерта си с нас, бяхте неповторими! Обичаме ви!- извика Зейн, след което прати въздушна целувка, от която хилядите момичета пощуряха- Довиждане, надяваме се, че ще ви видим много скоро!- с момчетата за последен път помахахме на публиката, след което слязохме от сцената.