Момчето с червените очи- Книга Втора От Поредицата "Черните Качулки"

Втора глава

  Подритвах си едно камъче почти през целия път от блока до първата улица, която трябваше да пресека. Изобщо не ми се ходеше на училище. Исках да отида в планината на чист въздух, да се катеря до някой връх, да търча като луда по поляните. Вместо това трябваше да се влача някъде си, за да уча. Точно пресякох улицата и започнах да вървя по алеята, водеща ме до автобусната спирка, когато усетих как нещо ледено се излива върху мен. Боже! Беше отвратително! Вдигнах глава нагоре. До алеята бяха наредени блокове. От един от високите прозорци се показваше глава на някакъв старец, хилещ ми се с беззъбата си уста. В едната си ръка държеше кофата, от която беше излял водата. За секунда усетих как се нажежавам като желязо. Цялата започнах да треперя. Щях да счупя врата на този дъртак! Щях да го смачкам!!!
  -КАК СМЕЕШ ДА МЕ ПОЛИВАШ С ВОДА, ДЪРТАКО?!?!?!??
  Старчето се изпари за секунда от балкона. Сигурно се беше попикал от страх и ужас. Щях да го накарам да си плати за постъпката. Разтърсих погнусено глава и ръце. Гадост! Идваше ми да повърна! Покрай мен мина група момчета, облечени в черно. Всички се смееха на някаква шега. Като ме видяха, замлъкнаха. Изгледаха ме от глава до пети. После се спогледха. След секунди продължиха по пътя си. Добре че не казаха нещо глупаво относно мократа ми коса и подгизналите дрехи, което да им коства живота. Че щях да си отмъстя на грешните харя.  Но така или иначе трябваше да си го изкарам на дядото. Огледах се бързо наоколо, търсейки вход за към блока. Когато го намерих, веднага разбих в входната врата с ритник. В мен се беше насъбрала такава ярост, че усещах как пуша. Цялата се затоплих и продължих да треперя. Щях да обеся дядката за топките му!!! Не намери правилния човек, върху който да изсипе водата. Другият път трябваше да се постарае повече. Ако имаше друг път..
  Заизкачвах се по стълбите нагоре. Бях запомнила, че стареца беше на четвъртия етаж. Започнах да звъня по всички звънци. Ако не ми отвореше нещастника, щях да му разбия вратата. На едната врата се показа баба, държаща куки за плетене. Тя ме огледа от глава до пети и поклати възмутено глава.
  -Какво правиш тук, момиче- попита тя с треперещ глас. Стисна куките си, готова да ме наръга. Напуши ме смях, въпреки че щях да припадна от обхваналия ме адреналин. Продължих да гледам строго бабичката.
  -Вие ли имате балкон откъм алеята долу?- Попитах с възможно най-заплашително-делиатния начин. Бабичката потрепери и поклати отрицателно глава. Посочи с треперещ пръст отсрещната врата.
  -Само този апартамент има балкон към алеята. Но защо си мокро, момиче? Добре ли си?
  -Напълно, приятен ден- отговорих набързо и запомнах да звъня продължително на другия звънец.- Ще те смачкам. Само да не ми отвориш вратата. И без това ще те убия, така че няма значение дали ще ми отвориш- продължих да нареждам през стиснати зъби. Бабичката зад мен не затвори вратата си, а продължи да слухти и клюкарства. Обърнах се и я погледнах злобно.
  -Да? Проблем ли имате?-Попитах с тънък гаден глас. Трябваше да се уплаши и да затвори вратата си. Наистина подейства. Тя затвори вратата си и след минута се чу,че говори с полицията, че в сградата е нахлуло странно момиче с лоши помисли. Да му се не знае! Само полиция липсваше. Но аз щях бързо да се оправя със стария мизерник! Щях да му стъжня последните мигове от живота!
  Засилих крака си и ритнах вратата. Тя поддаде много бързо. Излезе от пантите и падна в коридора на апартамента. Тук смърдеше на непрани чорапи! За малко да умра от миризмата. Разтърсих отново глава, за да се освестя. Имах да върша работа. Прескочих прага и се насочих решително към вътрешността на апартамента. Оглидах стаите. Нямаше никого. Гадината се беше скрила.
  -Излез навън, страхливецо!!! Беше доста по-смел от балкона с кофата! Излез и ми се покажи. Погледни ме в очите.
  Чух падане на пердмет. Веднага извъртях глава. Насочих се по посока на шума. И го намерих. Смешен дядо, свил се в ъгъла като малко дете. Жалка гледка. Погледнах надолу. До мен седеше малка масичка с дървени крака. Отскубнах единия й крак с усилие. Все пак бях нормален човек, а не с някакви велики способности...или поне така си мислех. Размахах крака на масата в здравата си ръка. Видях ужаса в очите на стареца. Съжалявам. Не бях такъв човек, но ставаха страшни работи, когато някой дръзнеше да ме вбеси. Вдигнах крака и замахнах с всичка сила към дядото. Точно в този момент някой изби крака от ръката ми и скочи върхе мен. Паднах по очи и ударих носа си. Започна да ми тече кръв. Примигнах няколко пъти. Болката беше много силна. Дано не беше счупен. Някой приклещи ръцете ми и ме закопча с белезници. Супер! Не се бях справила навреме! Сега щях да се изпатя.
  -Не мърдай, полиция-промълви мъжки глас.
  -Не съм и тръгнала да мърдам. Малко трудно ще ми бъде в тази позиция- изхъхрих аз и се задавих от кръвта в носа ми. Започнах да се гърча конвулсивно в опит да си поема въздух. Мъжът веднага стана от мен и ме обърна по корем, след което изправи леко главата ми, за да не влиза кръвта в гърлото ми. Опитах се да успокоя дишането си. Затворих очите си, броейки до десет. Ами сега? Щяха да ме заведат в районното. И нямаше да ми е за пръв път. В какво щяха да ме обвинят? Насилствено влизане в чужда собственост, заплаха над лице и кой знае още какво щяха да измислят. Направо ми се завиваше свят, като си помислех. Ама всъщност май наистина ми се виеше свят. Примигнах някллорко пъти, за да ми се избистри погледа. Нямаше резултат. Чух как отстрани единият полицай успокоява дядото:
  -Не се безпокойте, всичко е наред. Момичето е в наши ръце. Не се притеснявайте, нищо лошо няма да ви се случи.
  -Ама тя изкърти вратата ми с един ритник! После отскубна крака на масата почти без никакво усилие! Това не е нормално момиче! Махнете го от къщата ми!
  Полицаят ме хвана за двете закопчани ръце и се опита да ме изправи на крака. Залитнах, но успях да се задържа права.
  -Ти идваш с нас- прошепна ми той в ухото. Очите ми веднага се отвориха широко. Този глас ми звучеше познато. Да не би да бях срещала същия полицай и друг път? Не! Щеше да нашари досието ми като на престъпник.
  -НЕ, няма да идвам с вас!!! Пусни ме! Пуснете ме!
  Видях как единият полицай хвърли бърз поглед на този, който ме държеше. Ама....чакай малко....това бяха момчета на моята възраст или малко по-големи! Как можеха да поемат този случай? Да ме арестуват?!? Та те бяха на моя акъл! Интересуваха ги само момичета, алкохол и други глупости. Не! Това беше невъзможно! Сигурно дори те бяха по.ицаи, а просто се бяха облекли като такива. Очите ми се отваряха все по-широко. Отворих уста, поклатих глава, затворих уста. Държах се като пълна откачалка. И после реших окончателно, че трябва да се измъкна ог тази каша. Вече напълно в състояние да избягам, започнах да се мятам в ръзете на полицая, който ме държеше. Кръвта от носа ми продължаваше да се стича на тънка струйка към устните ми.
  -Спри да буйстваш!- Опита се да ме спре единия полицай. Или по-точно едното момче, както вече знаех, след като различих лицето му под маската. Беше с черни очи и красиво лице. Симпатяга. Пречещ ми да избягам. Затова не го харесвах! Откъснах де от ръцете му и се превъртях, за да към далече от него. Опитах се да се освободя от белезниците, но без резултат. Бях доста глупава щоч си мидлех, че ще успея да ги махна просто ей така. Преди другите мъже да са осъзнали, че съм успяла да се освободя от хватката на колегата или приятеля, или там какъвто им беше този черноок чук, побягнах към изхода на апартамента. Всички започнаха да се извиняват на гадния дядо и да се изнизват след мен от апартамента. Втурнаха се да бягат по следите ми. Точно като престъпник и полицаи. Чак ми стана смешно. Уф! Тичаше се тръдно с вързани на гърба ръце! Напънах още няколко пъти и чух тихо щрак. Успях! Ама... как по дяволите успях да счупя белезници?!?! Никой никога не го беше правил освен по филмите! Все едно, сега нямаше да мисля за това. Имах си по-важна работа. Изтърчах по стълбите на етажите надолу с моя любим талант за перскачане на десетина стъпала. Беше наистина полезно! Момчетата, мъжете или там каквото бяха преследвачите ми изостанаха. Започнаха да си подвикват един на друг. Аз се ухилих на себе си и продължих да подскачам надолу.
  -Беше ми приягно да се запознаем, момчета! Другият път се постарайте да добиете вид на полицаи!- Извиках през рамо. Чу се смях и някакви команди от едното момче. Днес си отивах вкъщи. Щях да пропусна училище. Главната причина беше, че бях мокра. Май нямаше друга причина.