Момчето с червените очи- Книга Втора От Поредицата "Черните Качулки"

Осемнадесета глава

  - Просто тест... прост тест... нищо от това не е било истина- шептях като луда. И да, вече полудявах! За какво бягах като пълна откачалка??? Алина се опита да ме спре, да ми обясни, че трябва да остана и в същото време не разкри плана на Командира, но аз... аз провалих всичко, като дойдох да говоря с Матю. Издадох му всичко, разказах му за всичките си тревоги! И сега плащах горчиво за това. Дори Алина беше обидена от постъпката ми! И как да не е? Аз го заслужавах!
  -Итън- изръмжа Матю и изправяйки се, разля останалото си кафе по масата. Итън ме дръпна за ръката и скри зад гърба си. А той беше този, който допря нож в гърлото ми. Сега ме дърпаше и "защитаваше" от този, който ме спаси от другите Червени качулки и ме изслуша, когато имах нужда от него. Ааа не. Щях да си кажа всичко. Нямаше да си мълча! Показах се иззад гърба на Итън и застанах между него и Матю. И двамата ме погледнаха стъписано, като че се питаха откъде се бях появила.
  -Спрете и двамата. Итън, Матю просто ме изслуша, за да ми даде съвет как да постъпя. Освин това ми е приятел! Колкото и да не ти се иска- повдигнах вежди към Итън, с което си спечелих гневен огнен поглед.- Матю- обърнах се към Червената качулка- знам, че Итън няма са ме нарани. Вече го знам.
  -Той е бил готов да те убие- извика ми Матю. Зелените му очи започнаха да хвърлят зловещи отблясъци- Откъде да съм сигурен, че не иска отново да те прилъже на своя страна, за да те нападне???
  -Това беше просто тест, който тя не издържа, глупако- нахвърли му се веднага Итън. Ерик го хвана за ръката, напомняйки му да се държи прилично. Алина погледна и двете Черни качулки с лека загриженост. И тя като мен усещаше опасността, надвиснала над нас. Реших, че трябва да се намеся преди нещата до загрубеят.
  -Добре, стига момчета, достатъчно. Допуснах грешка, признавам- погледнах виновно Алина. Исках прошката й, не исках да ми се сърди.- Не трябваше да прибързвам, но... уплаших се, това е. Откъде мога да знам, че няма да ме намушкате?
  Алина леко кимна и ми се усмихна. Беше странно да я гледам в очите, защото с промяната на настроенията й, нюансите на лилавия цвят сякаш се променяше. Или аз си въобразявах... но като че ли сега лилавото стана почти като цвят на теменужка, а до преди малко беше почти черно... ох, точно сега ли реших да се занимавам с цветове?!?
  -Хубаво- измърмори Матю и се предаде. Отпусна се на стола си и заби глава в земята. След малко я вдигна и ме погледна в очите с целия плам, който беше събрал. - Но само този път го оставям да си върви. Другият път, в който те застраши по някакъв начин... вече няма да съм толкова любезен.
  С крайчеца на окото си забелязах как Итън започва да пуши. Май Дарбата му се беше отключила, защото от ушите му направо излизаше пушек... освен че очите му вече можеха да разтопят и твърдо злато... ъъгх, момчетата бяха тежка артилерия! Необходимо зло били. Да, ама повече зло, отколкото необходимо!!!
  -Да се махаме от тук- хванах Итън и го задърпах далече от Матю. Обърнах се назад за последно и пратих мила усмивка на Червената качулка. Не успях да му благодаря за това, че ме изслуша толкова спокойно и разбра, че имам нужда от някого, с когото да споделя тревогите си. Матю също ми се усмихна и ми намигна. Бях сигурна, че скоро пак щяхме да се срещнем. На същото хълмче. И знаех, че винаги мога да разчитам на него и да съм сигурна, че макар и от вражеския отбор, той нямаше да издаде тайните ми. Знаех го така, както разбрах за плановете на Червената качулка, която искаше да ме отведе при Командира си. Или беше шесто чувство, или беше ново разклонение на Дарбата ми. Засега нямаше да казвам на никого...
 
***