Момчето с червените очи- Книга Втора От Поредицата "Черните Качулки"

Девета глава

  Отворих очи, защото усетих, че някой забива нещо в ръката ми. Станах рязко и ми се зави свят. Някой ме хвана и ме подпря на възглавницата. Беше Алина. До нея  някаква сестра забиваше игла във вената ми.
  -Ааа нее нее нее! Махнете го това нещо от мен!!!- Изкрещях с цяла сила. Сестрата потрепна и погледна уплашено към Алина. Тя само й кимна успокоително да продължи работата си.
  -Алина, Алина, кажи й да спре. Не обичам игли! Напоследък само такива неща виждам!
  Алина ме стисна за рамото и седна на стола до леглото ми. Сега осъзнах къде се намирах- в болница! Ужас!
  -За твое добро е, Клара. Знаеш ли как се уплашихме? За пръв път ни се случва нещо подобно...
  -На вас ли??? Заради тъпите ви успокоителни щях да умра- предвидливо понижих тон, за да не ме чуе сестрата. Жената продължаваше да се опитва да нацели вената ми и започваше да ме нерви. Стиснах очи и свих устни. Хайде да се свършва вече с това мъчение!
  -Какво точно се случи?- Попитах, за да се разсея. Сестрата най-сетне разбра как да се оправи. Стисна ми ръката, взе ми кръв и ме остави със сто закачени за ръцете ми тръбички. Кимна на Алина и излезе от стаята. Потреперих.
  -Алина, кажи ми. Защо съм в болница?
  Алина ме погледна изнервено. Беше я страх от реакцията ми. Не ескаше да се напрягам, поне в това бях сигурна. Хванах я за ръката, а тя ме погледна стреснато. В крайна сметка преди да се озова тук бях готова да я убия, а сега... всичко се беше променило. Не знам защо.
  -Ами... ти... получи алергична реакция. Започна да се задушаваш. Итън ти направи изкуствено дишане.
  Хванах устата си с ръка. Нееее, точно като по филмите! Ужаааас! И защо точно Итън? Той щеше да ме убие, пък после ми е спасил живота.
  -Всички много се уплашихме, Клара. Никой досега не е имал проблеми със стреличките. Почти всички са ги изпробвали. Специално направени са така, че да понасят на всеки. Но ти си по-различна.
  Аз нищо не казах. Стрелички? За спринцовката ли говореше? Както и да е. Чувствах се наистина много еморена и нямах сили да задавам въпроси нито пък да споря.
  -От първото успокоително алергията ми започна по-късно- обясних с наведен поглед.- Когато... когато онези момчета нахлуха в дома ми и след това единият ми забоде такова нещо... заспах и чак когато се събудих ми подейства.
  -Може би е било друг вид успокоително. Но е било много по-мощно от тези на Черните качулки- промърмори Алина.
  Повдигнах вежди. Исках да й напомня, че не съм наясно кои са Черните и кои Червените качулки. Тя стана и се запъти към вратата без да каже и дума. След малко се появи, водейки Ерик. Той ме погледна съсредоточено и намръщено.
  -Как си, Клара? Изкара на всички ни акъла? Не искахме още от самото начало да се случват такива неща.
  Започнах да мачкам чаршафа. Не знаех какво да отговоря на това признание. Какво трябваше да означава "още от самото начало"? После ли искаха да ме тормозят, ако не сега? Защото аз така пазцирах думите му. Вратата се хлопна и в стаята влезе Итън. Свих инстиктивно колене и погледнах надолу, за да избегна погледа му. Знаех как ми въздейства и не можех да позволя да почувствам всичко онова, което ми се случи на плажа.
  -Алина, какво става? Клара?
  Е, супер! Вече и името ми знаеше. Алина се засмя. Погледнах към нея въпросително.
  -Аз изглеждах по същия начин, когато се опитах да се скрия от червените очи на Итън- обясни ми тя.- Чувствах се адски тъпо, но не исках да го гледам, защото знаех какво ми причинява погледа му.
  -Но после започна да ме гледаш все по - нахално и отвръщаш на погледа ми, правейки се настрашна с твоите барбенски очи- пошегува се Итън. В тона ме се усети нотка тъга. Какво ли се беше случило? Ерик придърпа Алина към себе си сякаш за да покаже, че тя е негова собственост. Усетих как до мен Итън се радмърда и въздъхна тежко. Продължавах да отказвам да го погледна в очите.
  -Клара, да се върнем на най-важната тема. Какво по-точно целеше да направиш вчера - Започна да говори Итън.- Да убиеш възможно най-много хора ли? Защото почти се получи. Започна с мъжа, който си го изпроси донякъде, но...не до такава степен. След това нарани една от Черните качулки- наш приятел; който се опита да ни помогне да те хванем...
  -Ама аз...- опитах да се защитя, твърдейки, че това не е начина да говориш с някого. Не ми се получи. Итън продължи да говори през мен, описвайки греховете ми:
  -После щеше да накажеш дете. И кой знае още как щеше да го нараниш, ако Алина не те беше спряла. А да не забравяме, че и нея се опита да убиеш.
  -А да не забравяме, че според теб съм чепата, така че съм си в пълното право да се държа така както си поискам- отвърнах злобно аз. Не бях забравила обидата му и ншкога нямаше да я забравя.
  -Да, защото си чепата! Инатлива и импулсивна! Немислеща! Още определения искаш ли?- Извика Итън. Откъснах ръцете си от забодените игли с тръбички. Станах от леглото и макар и още немощна, се изправих пред Итън, смело поглеждайки го в очите. За миг се вцепених преди да си върна самообладанието и да ме отвърна:
  - Гледай себе си, Червеноок гадняр такъв!
  Итън отвори и затвори уста. Стисва юмруци и ги стовари на масата до мен. Тя се превърна в купчина трески. А аз дори не трепнах от звука на удара. Вече нямашеот какво да се боя. По-лошо не можеше да стане и без това. Ерик бързо се приближи до Итън и го дръпна далече от мен. Каза ме нещо на ехо и го изведе отвън, за да поговорят. Алина ме погледна с ехидна усмивчица. Едвам сдържаше смеха си.
  -Е, и аз бих му казала същото, ако ме нарече чепата. Радвам се, че остана равнодушна от думите му.
  Ухилих се. Явно с Алина щяхме да станем приятелки и добър екип. Седнах уморено на леглото. Бях изчерпала силите си. След секунда дотича една медицинска сестра, която щеше да получи удар, като видя, че съм извадила всичките си игли от ръката. Уморено затворих очи и се оставих да пробиват наново вената ми. Алина стоеше до мен и стискаше другата ми ръка. Съобщиха ми, че трябва да остана в болницата още един ден, за да са сигурни, че напълно съм се възстановила. Щеше да бъде наистина тежко да лежа толкова време почти без да мърдам. Определено щях да полудея.